Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

klounskata maska.jpg

Клоунът печелеше много пари. По ирония на съдбата той ги даваше на проститутки, за да си купи секс. Жена му отдавна го беше напуснала отказвайки да е съпруга на шут.

Клоунът правеше публиката щастлива, за сметка на нещастието на хората, които го обичаха с истинска обич, най-близките му. Затова и те един по един си тръгнаха, заради нещастието и страданието, които им носеше. Някои починаха, други отидоха да живеят в чужбина подобно на бившата му жена.

Клоунът нямаше деца. Той правеше щастливи чуждите деца.

Всичко това, целия му живот беше една фантастична измама, в която той живееше сам и ненужен никому, освен във вечерите на своето шоу. Любовта на публиката беше временна и нетрайна. Те дори не обичаха него самия, а клоунския му костюм, червен нос и изрисувано лице. Обичаха го повърхностно и кратко във времето, в което ги забавляваше. Когато сутрин излизаше от дома си без грим, перука и костюм никой не го забелязваше. Той беше съвсем обикновен човек.

В една зимна вечер, след спектакъла, Клоунът остана по-дълго от обикновено в своята гримьорна, защото се почувства изморен. Гледаше пред себе си в огледалото своето изрисувано лице и под пластовете грим забеляза следите на умората и старостта.

Лицето в огледалото се разтегна в усмивка без Клоунът да е помръднал устните си.

- Виждал съм и преди тази тежка умора, която е предвестник на старостта. – Каза образът в огледалото.
- Кой си ти? – Как влезе в огледалото и защо си с моето лице?
- Аз не съм с твоето лице. Това, което виждаш е маската, гримът на клоун. Аз не съм с твоето лице, аз съм в твоята глава. 
- Господи! Сигурно полудявам!
- Ти полудя отдавна! А сега вече и остаря. Виждал ли си възрастни клоуни? Няма такива, защото те не могат да се премятат по сцената, да правят салтомортале, да играят с децата и да забавляват цялата публика.
- Уморен съм. Сякаш целия цирк се е стоварил върху плещите ми.
- Умората е смъртта на клоуните. След като тя дойде всички ги забравят. Трябваше да помислиш по-рано, но истината е че никой не го прави. Да мисли. Фалшивата и временна обич на публиката е най-убийствения наркотик. Защото той никога не те убива, но бавно погубва първо душата, а после и тялото ти. Клоуните са най-тъжните същества на този свят!

-А ти? Какво ще стане с теб, когато аз вече няма да играя в цирка?
- Аз съм просто маска. Появявам се в края на пътя след това си тръгвам. Клоунската маска винаги продължава да живее, винаги. Аз съм безсмъртна, за разлика от теб. 
- Но защо?! Защо не ми каза, защо не ме предупреди?! Щях да зарежа тази проклета работа още преди жена ми да ме напусне, преди майка ми да умре…
- Защото нямаше да има смисъл. През всичките тези години ти се идентифицираше с гримираната клоунска маска. Аз и ти бяхме едно. 
- Какво трябваше да направя преди в миналото?
- Да осъзнаеш, че грима, перуката, червения нос и клоунския костюм нямат нищо общо с теб самия. Че колкото по-бързо съблечеш костюма и измиеш грима под душа, толкова по-щастлив ще бъдеш. Че жена ти, майка ти и семейството ти са истинските хора, които истински те обичат, а не крещящата за зрелища тълпа, която утре няма да си спомня за теб, а само за мен – вечната клоунска маска, гримирана във фалшива усмивка. Те обичат мен!

- Сутринта, преди да изляза, за да дойда в цирка, целунах жена си и й казах, че тази работа е временна, за кратко, колкото да спечеля повече пари.
- Кога беше това? Коя сутрин?
- Сутринта…Преди 25 години. 
- Сбогом! – Клоунската маска се размаза и изчезна някъде в тъмните ъгли на гримьорната.

В огледалото един уморен човек се взираше в дълбините на очите си, от които една след друга започваха да се стичат сълзи.

Клоунът не беше плакал от 25 години.

На другата сутринта танцьорките, които идваха първи за своите репетиции го намериха мъртъв. Сърцето му беше спряло, неспособно да понесе огромната болка на клоунската самота.

- Каква нелепа и безсмислена смърт! – Каза една от танцьорките и удари дайрето в хълбока си. 
- Нашият живот е нелеп и безсмислен. – Добави приятелката й. – Защо смъртта ни да е по-различна? 
- Скоро ще назначим нов клоун, вече разговарях с няколко кандидати. – Хайде излезте от тук и отивайте да репетирате. Служителите на погребалната агенция скоро ще дойдат. – Директорът на цирка плесна няколко пъти с ръце, за да подкани танцьорките да напуснат гримьорната.

В цирка никога не се отбелязваше траур, а на смъртта се гледаше като на неприятен грип, който изваждаше във вечен болничен някои от цирковите актьори. И спектакълът продължаваше в името на фалша и суетата. 

- Това е просто една глупава работа, да се премяташ по сцената в шарен костюм, с червен нос и клоунско лице. Щом спечеля достатъчно пари ще купим къщата, която харесахме и ще имаме деца, които да водим на цирк един път в седмицата. Аз ще отворя автомобилен сервиз и ще имам много клиенти. - Младият човек целуна годеницата си и тръгна към цирка, който се намираше в края на града, след това започваше гората…

А след нея беше гробището…

 


23.06.2018
Юлияна Шапкарова

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature