Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

Той открил, че колкото по-отдалечена била една галактика, толкова по-бързо се отдалечавала от нас - това е Законът на Хъбъл. Отдалечаването на галактиките означавало само едно: Вселената се разширява. Към това толкова невероятно откритие Хъбъл подходил с предпазливостта на учен. Това бил същият импулс, който подтикнал Айнщайн да се усъмни в предсказанията на теорията си. Но когато Жорж Льометр чул за твърденията на Хъбъл, той разбрал, че това било доказателството, което очаквал. През 1931, докато Айнщайн бил на посещение при Хъбъл, Льометр издебнал момента да им направи изненадваща визита.  Представете си тези три невероятни идеи в една стая по едно и също време - красивата теория на Айнщайн за общата относителност, засягаща пространство - времето, елегантните математически решения на Льометр...

Фред Хойл не се задоволил с отхвърляне на тази идея само пред студентите си, той използвал въздушните вълни, за да предаде посланието си на широката публика. Въпросът за началото на Вселената, казал им той, съвсем не е решен. «Може би и вие като мен сте израснали с идеята, че цялата материя във Вселената е създадена в един голям взрив в някакъв момент от далечното минало. Това, което ще ви кажа, е, че това е погрешно. Фред Хойл приел като лична мисия да опровергае това, което иронично наричал "Големия взрив"- името залепнало. Това била битка на Хойл срещу първичния атом, теорията за стационарната Вселена срещу Големия взрив. Младите космолози били погълнати от този дебат.

Един следобед той дойде и беше... изглеждаше изключително развълнуван от нещо. Започна да нахвърля идеята си как да се докаже, че е имало Голям взрив. Разбира се, по онова време това бе много противоречив въпрос- не всички вярваха в това. Теорията за статичната Вселена бе много популярна. Но това, което Големият взрив би предрекъл, ако е имало Голям взрив, е, че в него е имало някаква топлинна радиация. Мислех това за твърде далечна цел, някакъв риск, такава радикална идея, но изглеждаше възможно да се направи експеримент, който да я провери. Освен това, нямаше да отнеме много време, а и аз нямах какво друго да правя. Така че реших да се включа и да помогна в експерименталната част. Уилкинсън бил на 28, когато му се удала изключителната възможност да участва в нещо, което би могло да се окаже откритието на живота му.

Днес Денис Шама преподава в Италия. Като млад абсолвент той заел страната на Хойл. Не забравяйте, че по онова време нямаше толкова много космолози, затова един или двама бунтари можеха да окажат голямо влияние върху проблема. "Тази идея за Големия взрив ми се струваше незадоволителна, преди дори да я изуча подробно, тъй като това е ирационален процес, който не може да бъде описан с научни термини." И така, през 1948 те изложили известната Теория за стационарната Вселена, противопоставяща се на Теорията за "Големия взрив", според която Вселената се разширявала, но предполагала, че докато галактиките се отдалечават една от друга, между тях се създава нова материя. Хойл твърдял, че една разширяваща се Вселена не трябва непременно да е започнала с взрив.

Заедно с още много други неща, които излизаха наяве по същото време, наистина заби последния гвоздей в ковчега на теорията за стационарната Вселена. Смятам, че би било трудно да се поддържа или открие източника на фоновата радиация в една стационарна Вселена. Говори се, че Льометр чул за откритието само дни преди смъртта си. През 1978 най-високата научна награда била присъдена на Боб Уилсън и колегата му Арно Пензиас. Минаха около 13 години, преди да получим Нобеловата награда. Нобеловата награда се дава за открития. Тя не се дава за най-добър физик или най-добър учен, тя се дава за открития, които са интересни или полезни за човечеството. Все още ми е трудно да се поставя в една категория с Айнщайн, но осъзнавам, че откритието е важно и смятам, че съм имал късмета да бъда на правилното място, когато това се случи, и се радвам на резултатите му.

За да проучи площадката си, той използва традиционни златотърсачески техники. Тежките елементи не се разтварят и могат да се отсеят. Всъщност, те устояват на всички природни сили на Земята. Златото не подлежи на химическо разграждане в атмосферата и ако веднъж се е натрупало в една река, то вероятно ще си остане там. Човек би се досетил, че неща, които са толкова устойчиви, трябва да произхождат от някое място с много интензивни физически условия. На планетата ни няма достатъчно екстремален процес, който да създаде елементите. Затова поддръжниците на школата на стационарната Вселена трябвало да търсят другаде. Те насочили вниманието си към звездите. Великото постижение в областта на откриването на произхода на елементите дошло от теоретичната работа на астрономите от школата на стационарната Вселена.

Джордж Смуут се заел с откриването на температурни колебания в ранната Вселена- малки несъвършенства, които щели да отбележат бъдещите родни места на галактиките. За да е вярна теорията за Големия взрив, трябваше да погледнем навън и да видим тези несъвършенства, които да ни кажат как се е формирала и започнала да се разширява Вселената, а също и кои щели да бъдат семената на голямата структура, която виждаме, т.е. звездите и галактиките и галактическите купове, всички онези неща, които трябва да са там. В началото си мислите, така би трябвало да го открием много лесно, ще насочим антената нагоре и ще видим каква е температурата, после в тази посока и ще измерим температурата, ще сравним и ще можем да видим колебанията.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature