Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

amigos.jpg

Създаването на приятелство е постепенен процес, който може да бъде разделен на три стадия:

1. Изграждане на впечатление за другия от разстояние или в хода на случайни срещи в работата, в квартала и т.н.

2. Първоначални срещи по направена уговорка или покана

3. Редовни срещи и взаимозависимост

Този процес може да бъде разглеждан като своеобразно „отсяване” или подбор на възможните приятели, някои от които биват отхвърлени на някой от стадиите.

Формиране на впечатления за другия в хода на случайни срещи

Приятелствата се основават главно на контакти, създадени в работата, по местоживеене, в клубове или други форми на активност през свободното време. Приятелите могат да ни бъдат предствани от други наши приятели – част от нашата среда или можем да ги срещнем случайно където и да било. Колкото по-често се срещат двама души, толкова по-добре и цялостно се опознават и в повечето случаи започват да се харесват взаимно.

Честотата на контактите на свой ред зависи от близостта в пространството, така че приятелството се развива по-лесно, ако хората живеят близо един до друг, работят заедно или се срещат в една и съща църква или клуб. Това е първият „филтър” – достатъчна честота на контактите. В работата или в други организирани системи можем да се разбираме отлично с широк кръг от други хора. Но що се отнася до приятелството, нещата стоят по-особено: предпочитаме хората, които приличат на нас.

Обикновено те трябва да бъдат на близка до нашата възраст, със същото социално положение и раса (поне като начало), а тези страни на човека са лесно установими и от разстояние. Другите хора ни привличат повече, ако ни харесва външният им вид (по дрехите посрещат, по ума изпращат) и в началните стадии това може да ни бъде достатъчно, за да продължим. Външния вид под формата на облеклото дава информация за социалната принадлежност, членството в дадена група (например училищу или „бунтуваща се” субкултура), за нагласата към живота (например консервативна или предизвикателна, акуратна или небрежна).

Можем да научим много за другите, наблюдавайки тяхното поведение. Можем да си изградим впечатление дали са топли или студени хора – главно от невербалното им поведение като изражение на лицето и тон на гласа; дали са екстроверти главно от общителността им; дали са настоятелни, или обичат да господстват, дали са интелигентни, дали се отличават с тенденция към приспособяване или отклонение.

Оценките за тези и други личностни измерения могат да бъдат формирани просто чрез наблюдаване поведението на другия. Всеки от нас проявява особен интерес към някои черти: искаме приятелите ни да бъдат топли, толерантни и интелигентни. Ако потенциалния приятел премине през този филтър, зараждащото се приятелство може да премине към следващия стадий.

Срещи по уговорка или покана

Това е решаващият стадий в развитието на приятелството. Тук срещите между двамата се търсят съзнателно и в по-различна от преди ситуация, с ясното намерение взаимно да се опознаят по-добре. Хората от средната класа канят другия в къщи, за да пийнат или да хапнат.

Хората на физическия труд са по-склонни да си уговарят среща в заведение или клуб. Това е първата точка, в която са необходими социални умения – умение да уговориш първата среща, да отправиш покана. Обикновено тези първи срещи преминават в разговори, обмяна на информация и представлява начало на откриванета към другия.

В началото това се прави много предпазливо, разкриват се повърхностни черти, а не базисни ценности, проблеми, надежди или страхове. Множество изследвания са показали, че харесваме хората, които приличат на нас в основното, в интересите си и начина по който прекарват свободното си време, в убежденията и ценностите си, в начина на мислене и стила на живот.

Главният филтър на този втори стадий е установяването на степента на сходство на приятелите в посочените аспекти. Друг филтър действащ на този стадий е доколко „възнаграждаващо” е поведението на партньора. Сходството може да се разглежда като част от тази характеристика – харесва ни когато другите споделят нашите убеждения, приятно ни е да срещаме хора със сродни интереси, минало и начин на мислене.

Съществуват и по-значими, „възнаграждения”. Харесваме хората, които ни харесват, харесваме хората, които имат благоприятно мнение за нас и които ни възприемат по начина, по който се възприемаме сами. При тези, които са били приятели дълго време, има тясно съответствие между „Аз”-концепцията и възприемането от страна на другия. Когато самоуважението ни е ниско, сме по-чувствителни на ефектите от реакциите на другите.

Позитивната „обратна връзка”, насочена в област, в която човек се чувства несигурен, с по-голяма вероятност ще бъде възприета като възнаграждаваща. С други думи, ако се гордеем с чувството си за хумор, но не сме много уверени във вкуса си да се обличаме, по всяка вероятност ще възприемем като по-голямо „възнаграждение” комплимента за външността ни, а не за остроумието си.

Редовните срещи и установяване на взаимназависимост представляват друга важна стъпка в задълбочаването на приятелството.

Това може и да е свързано с по-сериозни съвместни дейности – в професията или в бизнеса. Другият вече е част от нормалния начин на живот. Всеки печели от отношението, въпреки, че единият може да има по-голяма полза от другия.

Междувременно всеки е станал по-привързан към другия, започнал е да се интересува от неговите дела, като от своите собствени. На този стадий откровеността и откритостта се задълбочават значително – приятелите са научили много за себе си. Те си вярват взаимно, разисквайки конфиденциална информаия; всеки започва да разглежда другия като човек, на когото може да се довери, с когото може да сподели проблемите си и на когото може да разчита за получаване на подкрепа.

Близостта на доверителното общуване може да се степенува от твърде „неинтимни” неща – от предпочитанията към една или друга телевизионна програма до много по-интимни въпроси като тези, свързани със секса и финансовото положение. Когато хората се опознаят взаимно, те повишават степента на доверителност до точка, показваща достигнато ниво на близост.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature