Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

С наближаване края на XX век станахме свидетели на появата на един нов тип учен в сферата на общуването — нека го наречем несловесник. Също както любителят на птиците изпитва удоволствие да наблюдава пернатите и тяхното поведение, така и ученият несловесник изпитва удоволствие да наблюдава несло-весните знаци и сигнали на човешките същества. Той ги наблюдава в обществото, по плажовете, от телевизията, в служебна обстановка и изобщо навсякъде, където хората общуват помежду си.

Той е студент, изучаващ науката на поведението, който иска да узнае колкото е възможно повече за действията на своите ближни — другите човешки същества, така че в крайна сметка да научи повече и за самия себе си, а също и за това, как може да подобри взаимоотношенията си с останалите хора. Изглежда почти невероятно, но е факт, че въпреки милионите години еволюция на човешкия вид, несловесните аспекти на общуването между неговите представители започват да се изучават за първи път малко по-активно едва след 1960 година, а обществото като цяло узнава за тяхното съществуване едва след като Джулиус фаст публикува през 1970 година една неголяма книга, посветена на езика на тялото.

В нея той прави кратък преглед на дотогавашната работа на изследователите на поведението, свързана с несловесното общуване. Но трябва да кажем, че дори днес повечето хора изобщо не подозират за съществуването на такова нещо като език на тялото, а още по-малко да им е известно огромното значение, което този език има в живота им. Чарли Чаплин и многото други изпълнители от ерата на нямото кино са пионерите в съзнателното изучаване на уменията за несловесно междуличностно общуване, а по онова време това е било единственото възможно изразно средство за общуване между филмовите герои.

В годините на нямото кино всеки актьор е бил определян като добър или лош в зависимост от това, доколко е умеел да общува ефективно посредством използването на жестове, мимика и други сигнали и пози на тялото. Когато настъпила ерата на говорещото кино, където се обръщало по-малко внимание на несловесните аспекти на актьорската игра, заедно с нарастването на неговата популярност мнозина изпълнители от немите филми трябвало да се оттеглят от екрана и потънали в забвение, а на тяхно място изгрели нови звезди, които притежавали по-добре развити умения за словесно общуване.

Що се отнася до техническото изследване на езика на тялото, вероятно най-значимият труд в тази област, появил се преди XX век, е „Изразяването на емоциите при човека и животните“ от Чарлз Дарвин, публикуван в 1872 година. Този труд на Дарвин полага началото на съвременните изследвания на мимическите изражения и на езика на тялото, като много от идеите и наблюденията на автора впоследствие биват потвърдени от редица изследователи по целия свят. Оттогава до ден днешен учените са забелязали и регистрирали почти един милион несловесни знаци и сигнали.

Албърт Михръбиън открива, че цялостното послание, предавано при общуването, е съставено от около 7% словесна част (само думи), 38% гласова част (включително тон на гласа, интонационни модулации и други звуци) и 55% несловесна част (мимика, жестове и пози). Професор Бърдуистъл също прави подобни изчисления относно количеството несловесни знаци и сигнали, разменяни при общуването между човешките същества.

Той изчислява, че средностатистическият човек действително предава някакво послание с думи в рамките общо на около 10–11 минути дневно и че средностатистическото смислено натоварено изречение трае само около 2,5 секунди. Подобно на Михръбиън, Бърдуистъл открива, че словесната съставка на личния разговор очи в очи представлява по-малко от 35% и че над 65% от междуличностното общуване се осъществява несловесно.

Повечето изследователи споделят мнението, че каналът за словесно общуване се използва предимно за предаване на информация, докато каналът за несловесно общуване служи за един вид договаряне на междуличностното поведение, а в някои случаи се използва и като заместител на словесни послания. Например една жена може „да изпепели с поглед“ някой мъж, като посланието, което му отправя, е съвсем ясно и недвусмислено, дори без да си отваря устата.

Независимо от културната традиция на индивида думите и движенията винаги се излъчват едновременно и то по толкова предсказуем начин, че Бърдуистъл твърди как всеки добре трени-ран човек може със затворени очи да познае какъв жест прави друг само като слуша тона на гласа му в момента на движението. По подобен начин самият Бърдуистъл се научава да разпознава на какъв език говори даден човек само като наблюдава жестовете, които прави в момента. На мнозина им е трудно, ако не и невъзможно, да възприемат факта, че от биологическа гледна точка хората са все още животни.

Хомо сапиенс не е нищо друго освен вид примат, маймуна без козина, която се е научила да ходи изправена на двата си задни крайника, и чийто мозък е малко по-еволюирал и по-буден. Но както и всички други животински видове, ние, хората, също сме подвластни на редица строго определени, заложени в нас, биологически правила, които управляват и контролират нашите действия, постъпки, реакции, език на тялото, пози, мимика и жестове. Любопитното в цялата тази работа е това, че животното, наречено „човек“, рядко си дава сметка, че докато устата му изрича едно, неговите пози, движения и жестове могат да говорят съвсем друго.

Коментари   

#9 Kamino 11-03-2010 20:12
Психологическот о знание е било част от знанието за душата, което се корени и произхожда от древните езически, паганистични обреди, ритуали и традиции. От тези знания за душата, които нямат нищо общо с философията, която възниква много, много по-късно. Философията не е наука и не е знание за човешката душевност и като такава по никакъв начин не може да си присвоява правото да се нарича майка на психологията или на която и да е друга наука за лечение на човешката душа.

Лично аз повече няма да участвам в тази дискусия, защото я намирам чисто филоствуване, което не води до никъде. Освен това отдавна излязохме от фокуса на статията, която не е посветена на философията. В сайта има друга категория със статии посветени на наката, където може да се филоствува.
#8 MasterGo 11-03-2010 19:59
Ще се съглася, че в древността хората първо са имали представи за душата, след това и психологически познания - и това също не е психология. Тези неща са документирани. А самата психология като система от научни знания и като название на научна дисциплина се повявава много по-късно. В далечното минало не е съществувала психологията като наука, а психологическот о знание е било част от филосфското. Ето, че и Аристотел е писал "За душата". :-) А с посочените по-горе науки, от които само митологията не е наука, са се занимавали със сигурност немалко философи. :-)
#7 Kamino 11-03-2010 19:28
Цитат:
Що се отнася до психологията, тя води началото си от Теофраст с произведението "Характери", а той е ученик на Аристотел
Що се отнася до Психологията, един от най-ранните известни документи, занимаващи с психологически въпроси е Хирургическият папирус. Този египетски документ датира от около 3000 г. пр.н.е, описва поведенческите ефекти на нараняванията на главата и мозъка с неговите гънки. Също така психологията има своите корени и произход в следните науки митологията, медицината, физиологията, физика и астрономия, както и в още по-древните шамански практики. Да психологията е взаимствала и някои от похватите на философските течения, както вече казах това е задължително условие за правилното фенкциониране на модерния психолог. На който му се налага да общува както с пациенти, които имат философско образование и професия, така и с пациенти, които имат различно от неговото вероизповедание , затова психолога трябва да е добре запознат и с религиите и с ученията. Колкото до това, че Теофраст е писал за "Характерите", това съвсем не е довод, че психологията води началото си от философията. Напротив показва тъкмо обратното. Всеки философ може да пише или наблюдава една или друга част от псохологичните дисциплини - характера, соматиката или и двете т.е. психосоматиката , но това далеч не е психология и не е лечение на човешката душевност или психика. Това е просто философствуване .
#6 силата на невербалното общуванеn_hope 11-03-2010 19:03
Когато сме били бебета до проговарянето ни, сме общували само невербално. Разбира се и след това невербалното общуване е продължило да бъде съществена част в различните ни контакти, в нашето поведение. Затова се казва стил на общуване, защото се има пред вид словесното, езика на тялото, жестовете, мимките, накъде е насочен погледът, движението и позицията на ръцете и краката, походка.
Наистина може много да се научи за всеки човек дори само като се гледа невербалното му общуване. Затова понякога изключвам звука на телевизора и следя само жестовете, мимиките, позицията на тялотом доста интересно е!
Затова и сега съм на вълна бебета, защото са изключително интересни и неподправени в жестовете и реакциите си. Разбира се и малките деца, които вече говорят са изключителни сладки и понякога непредсазуеми. Но бебетата са интересни с невебалното си поведение от момента, в който започнат да опознават света - материалния и нематериалния - около себе си и са невероятни в гримасите, мимиките, жестовете, усмивките си. Направо като съм с бебе и го нацелувам едно хубаво и гушкам и галя постоянно!:-)
#5 MasterGo 11-03-2010 18:41
Практически философската компонента присъства във всяка хуманитарна дисциплина, но това не означава, че философията е част от някоя от множеството хуманитарни науки. Що се отнася до психологията, тя води началото си от Теофраст с произведението "Характери", а той е ученик на Аристотел. А по отношение на публикацията за несловесното общуване, ще посоча, че такива изследвания са добре дошли за реториката (която е част от философията), в която на невербалната комуникация се гледа доста сериозно.
#4 Kamino 11-03-2010 18:31
Психологията не бере началото си от Философията тъй като първата е медицинска наука и определено започва началото си от Медицината. Би могло да се каже, че днес е самостоятелна наука след отделянето и от психиатрията и неврологията. Но защо Философията се явява част от Психологията? Защото всеки уважаващ себе си психолог познава поне едно течение във философията и поне едно учение в религиозните системи. Това се налага, за да може да общува правилно с клиентите си. От друга страна на философа не му се налага във връзка с работата си да познава психологията, освен ако не е само от любителски интерес. Както спомена: "жив интерес към другите науки"
#3 MasterGo 11-03-2010 18:19
Психологията бере началото си от философията, но днес е самостоятелна наука. Обратното е немислимо. Философите иначе проявяват жив интерес към другите науки. :-)
#2 Kamino 11-03-2010 18:07
Именно смятаме да запознаем не философската, а психологичната и сексологична общност с естеството на материята. А от там вероятно и философската общност няма да говори на изуст за неща извън компетентността си. :-) Философията е била е и би могла да бъде част от Психологията. Но обратното е дълбокото блато на удавените философи. :P
#1 MasterGo 11-03-2010 17:59
А. Пийз, А Гарнър. Езикът на тялото. Скритият смисъл на думите, ИК Сиела, С., 2000. :D В магистърската си теза посочих процентите на вербалното и невербалното, и комисията питаше как са получени тези данни. Отговорих, че има хиляди книги за невербалната комуникация и всеки автор посочва някакви данни. В случая съм посочил приведените от Пийз, а как ги е получил той, не е въпрос от компетентностит е на философа. :-)
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature