Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   
schoolНапоследък много се говори за агресията и насилието в училище. Примерите на агресивно поведение не са малко и те веднага се отразяват в публичното пространство. Изводите от това веднага се свързват с работата на училището, съответно с работата на учителите. Много рядко обаче в медиите се съдържа истината за причините, довели до това състояние. А истината е, че училището не може да бъде оазис сред едно общество, което губи себе си чрез изключителната материализация, комерсиализация и тотална промяна на ценностна система повече от 15 години. Училището е микромодел на обществото. А децата определено не се нуждаят само от това да им се предаде урок, пък дори и най-качественият и с най-осъвременения подход на преподаване.

Детето, ученикът е личност, но не само в училище, а и в семейството. Дали го признаваме? Дали поставяме личността му в центъра на отношенията си? Много хора като първа реакция определят училището като виновник за това, което се случва с децата. Задават въпроси какво прави учителят, какво прави директорът!

Вероятно имат известно основание. Но не мисля, че са напълно прави. Аз бих попитала, а къде са родителите? И къде е обществеността? Те не съществуват само за да кажат, че учителите не са си свършили работата.

Всички ние, сме част от това, което се случва и носим и вината, и отговорността за него. Агресията не съществува само в училище - в часа или в междучасията. Тя е и в училищния двор, и на улицата, и в дискотеката, и в киното, и на концерта. Няма свободно място от агресия. За съжаление, и от насилието. В същото време има свръхсвобода, която ние дадохме на децата и с това ги научихме, че могат да имат права, но да не се съобразяват със задължения.

Всъщност, те повтарят моделите на поведение на много възрастни. Морализаторството като метод за възпитание е по - скоро антитеза, отколкото положително явление в съвременната педагогика. Но докато само говорим какво ще направим, случаите на агресия и насилие растат с геометрична прогресия. Трябва да преосмислим философията на взаимоотношенията училище - семейство, да съберем на едно място интересите на детето като субект в тези отношения, да сведем педагогическата интервенция до общуване с детето - партньор и с родителя - съмишленик, да определим с помощта на психолози личностните характеристики и възможности за развитие на детето и да работим за неговото изграждане.

Иначе прекрасният математик може да не се развие поради недооценяване или унищожаване на таланта му, поради агресията на съучениците или още по-лошо -поради насилие, упражнено от някого - може и извън училище. Часът в училище е час по възпитание, общуването в семейството е също възпитание. Всяка секунда в училище е влияние, всяка секунда вкъщи е моделиране на поведение.

Когато в тези две места толерантността и солидарността са налице - тогава улицата ще бъде по-малко привлекателна или по-скоро ние ще я направим такава. Има още две неща, които трябва да свършим много бързо: да предложим в замяна на агресията, излъчвана ежечасно по някои от предаванията на многобройните TV канали подходящи увлекателни проекти. И да ограничим влиянието на огромните заразителни и съблазнителни реклами на алкохол и почти граничещите с порнографски картини рекламни билбордове.

С любезното съдействие на Master Go

Коментари   

#2 Камино 01-10-2010 10:39
Повишаването на тона особено на маса, когато семейството се храни наистина е неприятно. Най-малкото, че е вредно за храносмилането и за процеса по усвояване на храната. Но тя е умно и интелигентно момиче бързо ще преодолее този навик.

На мен ми прави впечатление и друго нещо. Заглеждам се от време на време в някои анимационни филмчета. Масово рисуваните герои са отвратително грозни, чак страшни и противни. Мисля, че детето още от съвсем малко трябва да бъде стимулирано да вижда и да усеща красотата, защото често в детската психика красиво и добро са идентични понятия, както и грозно и лошо. Тъй като на родителите е трудно да обяснят тези философски, че дори и религиозни принципи. А и определено не е необходимо да бъдат обяснявани. Но с тези грозни анимационни герои детето още от съвсем малко привиква да възприема грозното/лошото като нещо нормално. Обратно красивата анимация и по принцип красивите картинки стимулират детския творчески процес. А това е изключително важно. Като под творчески процес имам предвид всичко което е градивно в дейността на детето, това може да бъдат дори и игрите.
#1 ЗабелязахMerichka 01-10-2010 09:53
Забелязах, че училището, в което учи дъщеря ми, не би могло да се нарече елитно, ако не съществува точно този баланс във възприятията и оттам във възпитанието и нагласата на детето за собствено личностово изграждане. Имаме обаче нещо, над което да поработим. Анализирайки деня си на вечеря, госпожицата възходящо повишава глас и го прави въпреки нашите забележки понякога. Оставаме с впечатлението, че високият тон е станал навик за разрешаване на определени спорове и т.н. на ученическия чин, което би трябвало с общи усилия и на родителския комитет да преодолеем.
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature