Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

Тези явления доскоро се означаваха като перверзни. В същност „перверзен” значи само „обратен”, „опъков”. Изразът обаче е толкова тясно свързан с представата за нещо безнраствено, противно или болестно, че е станал неупотребим за обективна дискусия. Понятието перверзия е въведено от психиатри сексолози през 19 век, тоест по време, когато диапазонът на средното и нормалното сексуално поведение на хората е бил напълно непроучен. По тази причина всичко, което е противоречало на съществуващия тогава нравствен кодекс, се смятало за перверзно. Недопустимото в поведението на хората вече не се преценявало само като неморално – някои подобни действия получили печата на болестта. Така възниква проблемът, кой в същност има право да се произнася какво е нормално и какво е перверзно и въз основа на какви критерии трябва да се класифицират разновидностите на сексуалното поведение. 

Бива ли да се осъжда като перверзно това, което не отговаря на вкуса на много от харата? – Едва ли, защото сексуалните традиции подлежат на значителни културно-исторически промени и това, което вчера е било нормално, може днес да се счита за перферзно и утре отново да бъде приемано за нормално. Бива ли да се говори за болест, когато засегнатият нито субективно старада от своите сексуални изживявания, нито обективно си вреди, т.е. само заради осъждането на неговите влечения от социалното обкръжение? Перверзни ли са онези сексуални действия, които не отговарят на акта на зачатието?

Може би любовта е решаващият критерй? Вярно е, че взаимната любов открива широки граници за ощастливяване в половия живот на хората. При това тя обогатява сексуалността, но отсъствието и не я превръша в перверзност. Много хора живеят в полова връзка или имат сношения без истинска взаимна любов. Най-сетне трябва и да се запитаме дали трябва да се поощряват само взаимните сексуални отношения на мъжа и жената, а другите случаи да се смятат за перверзни? Отговорът не е никак лесен, като се има предвид, че нагонът и насладата са много съществени елементи на сексуалността и че много от така наречените „перверзни” хора живеят съсвсев тих и щастлив живот.

От друга страна в един брак или връзка между разнополови партньори с отдаващ се против волята си партньор не съществува истинска взаимност. По-споменатите по-горе причини в сексологияга се е наложило несъдържащото оценка понятие девиация (отклонение). То означава само, че става дума за относително постоянни сексуални потребности и навици, които се отличават от тези на повечето хора. По такъв начин не е казано нищо друго нито за личността на човека, нито за характера на поведението му. Девиациите у един човек могат да се изменят; често са налице няколко отклонения едновременно. Много от тях се появяват в „разредена” форма дори в напълно нормалния полов живот. При девиантните личности тези пориви са така „сгъстени”, че владеят напълно сексуалния живот, всички мисли и стремежи.

Ако на девиантната личност изобщо е необходим някакъв партньор, той служи само като случайно намиращ се на разположение предмет за отреагиране на придруженото с променени представи полово напрежение. Партньорът не е човек, с когото става сексуално сливане, а върху неговото тяло се манипулира. За девианта той или тя не е личност, с която де се свърже с любов, а статист, зрител, прислужник, който трябва да пусне в ход половите реакции. Той не представлява интерес като цялостен човек, а е съставен от отделни белези със стойност на сексуални дразнители. Образуването на общността („ние”) като ядро на пълното любовно задоволяване липсва. В това се състои една от важните разлики от здравия полов живот. Хора, които понякога задоволяват желанията си по необикновен ночин, в опиянението на пламенните си чувства, запазват свободата си да избират един или друг метод.

По такъв начин те обогатяват възможностите си за изживяване, но не зависят само от него. Девиантът е зависим от метода. Изживяването му е стеснено само върху него. В тежките случаи девиантът изобщо не се интересува от партньора, а най-много от някои свойствени му белези, имащи значение на дразнители. По тази причина привързаността, дългът и верността са немислими. За ненаситния търсач на дразнители е подходящ всеки носител на жадуваните белези или на желаното поведение; той не подбира. За него личността на партньора е без значение, може да се каже анонимна. Всяка индивидуална черта, която излиза от рамките на търсения модел на дразнене, по-скоро пречи отколкото да привлича. Така склонността към смяна на партньора става интегрална съставна част на девиацията.

Коментари   

#3 SexNature.org 08-02-2011 21:24
Здравейте, по принцип всяко сексуално взаимоотношение или фантазия (във вашия случай), което не вреди на вас, на партньорите ви или изобщо на хората около вас и което е доброволно споделено преживяване се счита за нормално.

Цитат:
Бива ли да се осъжда като перверзно това, което не отговаря на вкуса на много от харата? – Едва ли, защото сексуалните традиции подлежат на значителни културно-исторически промени и това, което вчера е било нормално, може днес да се счита за перферзно и утре отново да бъде приемано за нормално. Бива ли да се говори за болест, когато засегнатият нито субективно старада от своите сексуални изживявания, нито обективно си вреди, т.е. само заради осъждането на неговите влечения от социалното обкръжение?
Зад вашата фантазия седи вероятно една съвсем нормална сексуална потребност. Ето какво би могла да представлява тя реално осъществена - с млада красива жена влезте в банята, напълнете ваната (ако имате), използвайте ароматни соли, хубави пенещи се шампоани, по-груби и по нежни гъби или четки за къпане. Нека вашата приятелка ви изкъпе от главата до петите. След като ви подсуши, в добре затоплена стая, ароматизирана с арома лампа и запалени свещи нека ви направи един по - силен масаж на цялото тяло, спокойно можете да използвате и точилката в масажа, което е много полезно, активира различни точки в тялото и наистина ще се насладите на един не само еротичен, но и много разтоварващ масаж за всичките ви мускули, сухожилия и кости. Разбира се използвайте масажно масло при този масаж.

Ето, че вашата фантазия се оказа повече от нормална. :-)
+1 #2 shto za fantazia e moetoVasiliko 08-02-2011 20:24
Може би някои неща се възприемат нормално, но как да възприема фантазия като тази: ,,Представям си как млада, красива жена ме слага в мивката, поръзва ме с прах или веро и с една четка започва да ме търка. След това ме слага на масата и започва да ме меси. После с една точилка ме точи, а накрая ме намазва с олои. И тук фантазията свършва. Това нормално ли е?
+1 #1 нимфоманиянимфоман 11-05-2009 13:32
Какво е нимфоман и лекува ли се
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature