Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

Комплексът Електра представлява аналогия на известния Едипов комплекс, и се проявява при момичетата в техния фалически стадий на развитие. Заключава се в несъзнавано влечение на момичето към собственият баща и съперничество с майката за неговото внимание. Наименованието на този комплекс е основано на гръцкия мит за Електра, която е искала да отмъсти за смъртта на своя баща Агамемнон подстрекавайки своя брат Орестес да убие собствената им майка Клитемнестра.

Карл Юнг пръв предлага името “Комплекс на Електра” за теорията на Зигмунд Фройд в “женската част” за Едиповия комплекс. Според Фройд, първоначално момичето е привързано към бащата и майката в еднаква степен, но по-нататък, когато то намира в себе си отсъствието на пенис, започва да проявява сексуално влечение към баща си, а дори и желание да забременее от него. В същото време момичето става по-враждебно по отношение на майката.

Тези изводи са базирани на теорията за “Пенисната завист”, съгласно която момичето завижда на своя баща, който има пенис и така силно иска да го завладее, че дори има мисли за бременност. Това предполага, че бременността ще компенсира отсъствието на полов член и ще позволи придобиване на еднакъв статус с бащата.

Електра комплексът е интересен феномен в човешкото общуване, за който важи максимата: “добър баща – голям успех, добър баща – голям проблем”. Ако бащата е всячески изпълнен с достойнства, то за момичето той може да се превърне в идеалният мъж. Детето започва да изгражда в себе си облика на идол, а това е един от пътищата за задълбочаването на проблема, дори и за вечната самота при жената.

При жените, страдащи от Комплекса на Електра, е възможна бъдеща фиксация на проблемни и неуспешни взаимоотношения с мъжката половина. Това е процес, който не само че възниква в детството, но бива и поощряван от родителите, като знак на признателност към бащата.

Обикновено бащите в този случай са добри, справедливи, мъдри, нежни, покровителстващи изцяло момичето и защитаващи го с цената на всичко. За момичето, бащата придобива привлекателни физически черти, излъчващи мъжественост и сила, което се харесва на момичето. Обикновено майките на момичетата формиращи Електра комплекса са слаби, емоционално лабилни, тихи, мълчащи, или другата противоположност – властни, строги и студени. Те са несъвършени за момичето.

Интереснто е, че майките виждат в поведението на своите дъщери един вид “цимент” за укрепване на своите отношения със съпрузите си, подчинени на максимата “че техният съпруг ще остане у дома, тъй като е силно привързан към послушната и обичаща го дъщеря”. Идилията е пълна – бащата боготвори дъщерята, тя на свой ред отвръща със същото, а майката всячески се стреми да задълбочи тази им привързаност.

Интересното е, че бащата се отнася така жертвено и трепетно към своята дъщеря, но не и към своята съпруга, като при последната любовта им може да се преустанови, за разлика от обичта към дъщерята, която остава доживотно. В детството, проблемите почти не се забелязват. Те започва по-късно, когато момичето се превръща в девойка, преминавайки в периода на половото съзряване, т.е. в момента на намесата на хормоните. Тогава девойката започва да изпитва противоречиви отношения към родителите.

Майката започва да изпитва определена ревност към бащата, оспорвайки несъзнателно своето първенство. Бащата бива идиализиран от девойката, и това кара самият мъж да търси повишено внимание. По-нататък, първите опити за общуване с връстници разочароват девойката, и тя често всячески елиминира подобни отношения, търсейки в мъжа качествата на своя баща.

Нещата се свързват във времето и с професионалната кариера на жената. Обикновено стремежът е към бащиното постижение, или това, което бащата определя. Отношенията с бащата придобиват духовна привързаност, интелектуална близост, пълно взаиморазбиране. Двамата добре познават своите навици и вкусове, взаимно си правят трогателни подаръци. Често се появяват заедно в обществото и изобщо показват изключително здрави отношения.

Общуването на момичето с връстници е строго определено от разбиранията на бащата. Често при Електра комплекс, се наблюдава отдадена на работата или учението девойка, която всячески отхвърля своите ухажори, търсейки в тях достойнствата на своя баща. Освен това “електрите” силно идеализират образа на своя баща, което прави търсенето на подобен мъж почти безуспешно. В общуването си с мъжете, тези жени търсят онази жертвеност и готовност, която са получавали до момента абсолютно безкористно.

Ако “електрите” сключат брак, то обикновено техните съпрузи са по-възрастни, като всъщност тук съпружеството по-скоро се превръща в бащинство. При такова развитие на събитията, проблемите могат да придобият и друг характер свързан с някои сексуални проблеми. Ясно е, че с бащата не може да се извършват сексуални действия, което кара “електрите” да потискат своята сексуалност на подсъзнателно ниво.

В най-добрия случай се получава социален брак, в който партньорите имат добри и спокойни взаимоотношения, но без сексуални елементи. Съществуват и варианти, в които “електрите” се обричат на вечна самота или ако имат брак, те задоволяват сексуалните си нужди със странични партньори. Често в такива връзки, жената започва да преживява своя живот в любовни мелодрами и романи.

Жените с комплекса на Електра са лесно познаваеми. Те обикновено са добре образовани, имат достатъчно постижения, в общуването си са открити и мили, не очакват нищо от силния пол, при запознанствата си с мъже не проявяват заинтерсованост, свеждат нещата често до делови разговори, или до обикновено приятелство.

Обикновено на “електрите” не им достига игривост, кокетство, флиртно поведение. Те се стремят да не приличат на своите майки. Процесът на влюбване при тях е доста сложен, тъй като има подсъзнателен подбор на бащиното копие, което винаги се оказва по-лошо от оригинала. “Електрите” са доста взискателни към партньорите, не прощаващи грешки, и готови без да се замислят, да захвърлят мъжете до тях.

Интересното е, че самите “електри” са доста привлекателни за мъжете, тъй като показват власт, убеденост в себе си, недостижимост, успешен живот. С други думи обаче, тези жени са в плен на лъжливи мъжки представи.


Сексологичната помощ при тези жени е доста труден момент и се работи в  4 насоки:

1. Бащата трябва да се свали от пиедестала, на който е поставен и да бъде възприет като обичаен жив организъм, а не да бъде свръхидеализиран.

2. Трябва да се създадат навици за самостоятелност, които не зависят от решението и поведението на бащата.

3. Не следва да се споделят с бащата интимните мисли, преживявания и изобщо интимните тайни, тъй като в бащата се поражда известно чувство на ревност, поради факта, че той възприема своята дъщеря за една от “своите жени”. Разбирайки нейните проблеми, той инстинктивно може да се включи в отклонението на нейните поклонници и да преувеличи недостатъците им. Това е напълно естествено, доколкото бащата не може да се примири с нещастието на своята дъщеря.

4. За преодоляване на комплекса на Електра, като цяло трябва да се избяга от силно емоционалната и привързана страна във връзката с бащата.

Коментари   

#2 RE: Комплекс "Електра" - идеализиран образ на бащатаKamino 22-09-2016 08:54
Здравейте, 10 години не е разлика, в която вие бихте могъл да бъдете баща на вашата приятелка, освен, ако самите вие като двойка не се поставите в тези две роли. Ролите на баща и дъщеря и съответно да зациклите в тях.

Нали разбирате, че когато самият вие сте били десет годишен е нямало как чисто физически да станете баща на когото и да било. :)

В една двойка партньорите, индивидите, личностите в нея, често разиграват различни ситуации, попадат в различни роли. Това става съзнателно или несъзнателно. Когато се прави съзнателно и е приятно и на двамата партньори се нарича сексуална или еротична игра и е прелюдия към същинското полово общуване или е част от варианти на сексуално общуване.

Когато ситуацията е несъзнателна, често двойката може да зацикли в нея и това да продължи с години. Вие не искате професионален съвет, но аз няма как да не ви отговоря и по този начин, предвид работата ми.

Самото осъзнаване, че сте попаднали като двойка в такава ситуация, в ролите на баща-дъщеря, прави проблема (ако това е проблем и създава трудности във връзката ви) наполовина решен. Защото осъзнавайки го, разбирайки, че той съществува вие вече можете да работите върху него. Ако решите.

Веднага възниква и въпроса, защо секса във вашата двойка е затруднен? Няма причини това да е така. Освен, ако не сте влезли в психологическия модел "баща-дъщеря". Съвсем естествено в този модел секса не е добър и дори може напълно да отсъства. Да правиш любов с дъщеря си се осъжда много, много строго и от обществото и от религията. В този случай двойката получава удоволствие чрез други начини на общуване.

Просто променете модела, в който вие с вашата приятелка сте влезли. Ако чувствате, че той не е добър и за двамата. Всяка двойка се развива и усъвършенства в различни посоки и намира различни роли и модели чрез които да си достави удоволствие. Така както и всяка личност в двойката би трябвало да се стреми към развитие и усъвършенстване .

Други двойки пък се стремят към разрушение и самоунищожение.

Тъй като пиша този коментар с псевдонима си, а не бих искала да давам каквито и да било съвети или мнения анонимно. Бих искала да Ви се представя с името си - Юлияна Шапкарова.

Поздрави и приятни почивни дни! :)
#1 ВъпросGuest 20-09-2016 18:57
В един момент усетих, че се чувствам като баща на моята половинка.
Попаднах на тая статия.
В която видях доста живо образа на своята приятелка. Определено искам да поговоря с някой образован по темата. Но ако ще искате да заплащам за разговора, просто не отговаряйте. Не търся платен съвет.

Интересува ме: Дали говорим за комплекс Електра. Ако аз не съм действителният баща на половинката си.
Да тя ме идолизира, казва че не може да живее без мен и аз го вярвам, с нея се запознахме когато тя беше едва направила 14г. почти моментално се влюби в мен. Аз съм по - голям от нея с 10г. Няма да говорим сега дали аз съм педофил, това не ме интересува сега.
Имаше време в който родителите и разбраха за мен, поискаха да се отдръпна и аз го направих, тогава тя ми каза, че ме обича но не може да се откаже от родителите си, 3г. след това казва, ти си всичко което желая, да бих ги напуснала.
През тези 3г. имаше един приятел, но не преставаше да мисли за мен.
Аз съм приел повече бащинска (визирам възпитателна) отколкото любовна роля, сексуалните ни отношения са затруднени, не напълно.
Моята дума е закон за нея, не ми противоречи, слуша ме, държи се така както искам да се държи.
Аз съм кротък но и твърд характер, има неща на които държа до край. Все пак гледам да видя нещата и от няколко страни преди да взема решение.
Тя не е от този тип жени който са силни и независими, напротив слаба и раннима е.
Дали е възможно да съм заместил образа на бащата? Нали все пак той е оригинала. Защото в случая се получава, че тя идеялизира моят а нейният образ, макар да сме сходни по характер. Ако тя не е силна и независима, тогава може ли да се говори, че проявава този синдром.
Виждам много характерни черти от описанието, но не към нейният баща, а към мен. Има и разминаващи се.
Тогава за този синдром ли става на въпрос? Или да търся литература за друго (какво).
При интерес към моят случай съм отворен за въпроси за ваша страна.
Но пак казвам, не търся платени съвети.
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature