Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

Според класическото определение, Едиповият комплекс представлява безсъзнателно еротично влечение на детето към родителя от противоположния пол и агресивно чувство (от ревност до желание за смърт) към родителя от собствения пол. Този термин е въведен в науката от Зигмунд Фройд, с цел да се обяснят някои от причините за детските неврози. Фройд е прилагал комплекса за децата от двата пола. В по-късни изследвания се приема, този комплекс да се отнася за момчетата, а при момичетата се въвежда аналогичният комплекс на Електра.

Самото учение на Фройд свързано с Едиповия комплекс на по-късен етап се доразвива от известният психолог и сътрудник на Фройд – Карл Густав Юнг. В съвременен сексологичен вариант, за Едипов се приема комплекса, при който са налице детски преживявания, състоящи се от влечения (либидо) на момчето към своята майка, съпроводени едновременно с ревност и недоброжелателност по отношение към бащата. Като цяло се счита, че комплекса е безсъзнателен, определя много аспекти на сексуалността и невротизма при мъжете и вероятно е универсален за мъжете с хетеросексуална ориентация.

Самият Едип (гр. Οίδίπους, Oedipus) е герой от древногръцката митология – син на Лай и Йокаста, цар на Тива. След раждането му бил изоставен на връх Китерон, тъй като било предсказано, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си. Прибран от овчари и осиновен от коринтския цар Полиб, когато пораснал и научил от оракула в Делфи предопределената му съдба, Едип, смятайки Полиб за свой баща, напуснал Коринт.

По пътя си обаче, срещнал Лай и при скарване го убил. Стигайки в Тива, Едип я освобождава от чудовището Сфинкс, успявайки да намери отговор на гатанката, задавана от Сфинкса. В знак на благодарност, жителите на Тива го провъзгласяват за цар, като негова съпруга става вдовицата на Лай – Йокаста (т.е. неговата истинска майка). От нея той имал четири деца – двама сина – Етиокъл и Полиник, и две дъщери – Антигона и Исмена.

Близо 20 години, Едип прекарал в пълно щастие без да подозира, че пророчеството на делфийският оракул се сбъднало. Боговете разбирайки за това, което е сторил Едип изпратили на земята синята язва и обявили, че тя няма да прекрати своето пагубно действие до този момент, до който убиецът на Лай не изпадне в изгнание. Едип разбрайки за своето престъпление, избол очите си и отишъл в изгнание, а Йокаста разбирайки за истината се самоубила.

Според Фройд, комплекса на Едип се явява в основата и същността на цялата история на човечеството. В древността, човекът живял в ситуации на промискуитет, като всички се съвокуплявали с всички и имали деца от близки и родственици. В много племена и древни народи съществували правила, вождовете да присвояват самките, които можели да станат майки и ги заплождали без значение на тяхната родствена връзка, с което се считало, че така се подобрявало племето.

Дните, в които това се осъществявало се превръщали в празници. Останалите самци от племената заплождали другите жени, които вождовете не желаели. По този начин, се оказвало че често вожда се явява баща на всички останали мъже в племето, които заплождали свои сестри, роднини и близки. Легендите обаче разказват, че поради племенно унизяване от вожда-баща, самците решили един ден да го убият, като по този начин въвели екзогамията, т.е. забраната на брака и половите отношения с кръвни родственици.

Фройд считал, че въвеждането на екзогамията полага началото на обществения морал и държавна организация на човешкото общество. Първобитните братя, убиващи баща си, започнали да изпитват противоречиви чувства, които се намират в невротиците и при децата: ненавист и чувство за съперничество по отношение на баща им, след което вероятно възниква съзнаваната вина и разкаяние.

Осъзнаването на вината за извършване на действие, което е покрито от забраната (табуто) вероятно има определено въздействие върху личността. В психоаналитичната трактовка на Фройд се предполага, че осъзнаването на вината е зараждане на цивилизацията, което присъства в душата на всеки човек. Въз основа на това се базира и съвременната култура с нейните предписания за морал и различни ограничения. Следва да се отбележи, че всички тези изводи не са абсолютни, тъй като влизат в противоречие с някои данни на съвременната наука.

В сексологичната практика може да се попадне често на символичното проявление на Едиповия комплекс (за жените съответно комплекса на Електра) – например при избора на сексуален партньор роля да играят онези свойства и качества, които са присъщи за образа на родителя от противоположния пол, като в болшинството случаи тази закономерност не се осъзнава от човека. Спорно остава психоаналитичното разбиране за вероятната универсалност на този комплекс.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature