Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

cherna_vdovica.jpg

„Не се гради щастие върху чуждото нещастие.” - народна мъдрост

Запознах се с нея в една топла, августовска вечер в Куба, на брега на океана. Мъжете, които винаги мъкнеше със себе си бяха на дансинга и танцуваха. Тя седеше сама, гледаше ги и се усмихваше. Беше облечена изцяло в тъмни дрехи, мрачни сенки витаеха около нея, може би заради дрехите или просто си беше такава.

Мрачна, студена, черна и отвън и отвътре. Имаше прекрасна, дълга до кръста червена коса и очи, които омагьосват. Чудех се, защо всички тези мъже са все около нея? Не изглеждаха щастливи, бяха бледи, имаха сенки под очите, отпуснати, с празен и отчужден от всичко поглед. По-късно разбрах. Тя ги обсебваше, пускаше невидими пипала и изплиташе здрава мрежа около тях.

Черната вдовица (Latrodectus mactans).

Женският паяка, който убиваше мъжкия, след сексуалния акт. Да, тези мъже бяха мъртви. Те танцуваха, но в тях нямаше живот, подобно на потрепванията на мъртвите мухи в паяжината, когато задухаше вятър.

Изкушението да остана в нейната компания и да потъна в тази чернота, в която признавам имаше силна сексуалност, беше голямо. Но това щеше да бъде от този вид секс, който знаеш, че ще те убие рано или късно.

Тази жена унищожаваше. Рушеше връзки и поругаваше любови. Разрушаваше семейства и сееше отровата си навсякъде откъдето минеше. Сякаш, освен със Силата на мъжете, които обсебваше се хранеше и с тяхното щастие, с любовта им, с обичта и привързаността на децата и жените им.

Около нея нямаше други жени, тя не искаше приятелки, дори умишлено се държеше зле с представителките на същия пол. Отблъскваше ги, прогонваше ги. Защото знаеше, че те са заплаха за нея и за пъклените и планове. Другите жени веднага усещаха какво зло се крие зад на пръв поглед женствените и красиви черти.

- Майкъл, скъпи, готова съм. Искаш ли да се прибираме в хотела? – Гласа на слънчевата ми съпруга сякаш ме извади от вцепенението и аз успях да отместя поглед от хипнотизиращите черни очи на Вдовицата.

Симон е наистина слънчева жена, с прекрасната си руса коса, бяла кожа и зелени очи, можеше да застане на всяка корица на някое от известните модни списания.

Черната вдовица също се размърда, облиза устните си и отпи от коктейла с ром, който си беше поръчала. Беше усетила вкуса на любовта, която витаеше, като розови облаци около нашата двойка.

Бяхме младоженци, тръгнали на сватбено пътешествие. Симон размахваше ръцете си непрекъснато, за да покаже на всички годежния си пръстен и халката. Хвалеше се, че е най-щастливата жена на света. Слънчевата ми съпруга беше бременна. Все още не ми го бе казала, вероятно самата тя не го знаеше, но аз бях сигурен, че в прекрасното и коремче, расте детето ми.

И точно в тези най-щастливи дни от живота на моето семейство, на пътя ни застана Тя…Черната вдовица…

Исках да хванем първия самолет, който щеше да ни отведе далеч от Куба и нейната екзотика, но знаех, че няма да го направя. Вдовицата вече бе изплела мрежата си и пуснала парализиращата отрова във вените ми. Съвсем скоро аз също щях да бъда част от зомбираната, мъжка компания на тази жестока и зла жена, която сееше унищожение навсякъде откъдето минеше.

Със Симон поехме към хотела. Колкото повече се отдалечавахме от плажа и дискотеката, толкова по-зле се чувствах. Исках да се върна при нея и да остана там завинаги. Жена ми говореше някакви неща, които едва дочувах през мъглата от емоции, които ме бяха обзели. Някак си успях да се добера до хотела без произшествия и без Симон да разбере в какво ужасно състояние се намирам.

През нощта тя пометна. Както и предполагах изобщо не подозираше за бременността си. Каква тъжна ирония. Симон разбра, че е майка, когато вече не беше майка.

Близнаци.

Две момчета…

Близнаци.

Аз самият бях Зодия Близнаци и често у дома се повтаряше суеверието, че на близнаците им се раждат близнаци.

Мислех за тези неща в болницата, докато чаках Симон да бъде изведена от операционната.

Черната вдовица бе взела синовете ми, вместо мен. Предполагах, че се дължи на сравнително добрата ми психическа устойчивост. Бях студент в 5 курс - Психология.

„Ще имаме и други деца, любов моя.” – Щях да повтарям доста често през следващите месеци, за да успокоявам жена си. Най-важното от всичко бе, че нашата любов оцеля, макар и белязана от смъртта и от отровата на Черната вдовица.

Съвсем скоро щях да се дипломирам, като клиничен психолог. А по-късно през годините на успешната си кариера успях да разработя психологическа система, чрез която мъжете можеха да развият определен вид резистентност, към жени от типа на Черната вдовица.

С определени техники и психотренинг ние можехме успешно да се противопоставим на хипнотизиращото, психотропно влияние.

Нарекох тази психологическа система – „Черната вдовица.” Моите семинари и лекции се ползват с голям успех. Със Симон имаме щастлив брак и три прекрасни деца – две момичета и едно момче.

Черната вдовица изгуби тази война и никога повече не възвърна властта, която беше упражнила върху психиката и тялото ми.

 

Latrodectus_mactans.jpg

 

 

 

 

 25.02.2015г.

Юлияна Шапкарова

 

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature