Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

venera.jpg

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна

Неприятностите са постоянно присъствие в живота на красивите жени. Поради тази причина тя трябва да има три варианта: основен, резервен и авариен. Някои от неприятностите в живота на красивите жени носят мъжки имена.

Неговото име наистина беше „неприятност”, изписано със светещи големи букви. В действителност се казваше Марсел. Спомена го между другото, малко след като се сблъскаха на улицата. Тя почти изхвърча от входа на жилищната кооперация, бягайки от нещо или някой и налетя право в обятията на Марсел. Блъсна се в него и въпреки уплахата си, успя да забележи или по-скоро усети силните му гърди, които твърдо поеха удара от сблъсъка. Ръцете му я обгърнаха уютно и тя се почувства спокойна и в безопасност. 

- Не всеки ден красиви жени се приземяват в прегръдките ми. – Усмихна се Марсел и се представи с малкото си име. Така както тя имаше теория за неприятностите, така той имаше свое разбиране за жените.

- Красивите и умни жени обикновено пристигат и си тръгват забележително! Запомнящо се и ефектно. След тях остава огромна празнина в душата ти, която до края на дните си не успяваш да запълниш с нищо. А преди появата им си даваш сметка, че живот ти е бил скучен филм, поради което си проспал по-голямата част от него. Нищо не успява да запълни празнотата преди и след срещата с подобна красавица. Нито алкохола, нито хазарта, нито проститутките. Единственото, което правиш е да се надяваш да се върне или поне да се обади по телефона. Нещо, което тя ще направи само, ако изпадна в ужасна беда. Едновременно с това и въпреки болката си се молиш това никога да не и се случва! 

- Очевидно имате опит с красивите и умни жени. Само стените у дома знаят, какво ни коства забележителния ефект. Колко сълзи и безсънни нощи...

- Приятно ми е Марсел, казвам се Тереса. Имате ли кола? Веднага трябва да се махнем от тази улица. Можем да хванем и такси, разбира се. - Тя спря една таксиметрова кола и се настани на задната седалка. 

 - Избягвам да шофирам в градските задръствания. Колата ми е на паркинг в покрайнините на града. – Марсел каза адреса на шофьора, а Тереса въздъхна с облекчение, когато най-сетне потеглиха. 

- Мисля, че трябва да се обадим в полицията. – Двамата седяха в ресторанта на крайпътния мотел  и вечеряха. В апартамента 287 на онази жилищна кооперация от чиито вход налетях на вас има мъртва жена. Гърлото и беше прерязано и навсякъде бе изцапано с кръв. В този апартамен имам седмични, художествени сеанси. Аз…в момента позирам като художествен модел за серия картини. Подготвяме изложба…- Тереса замълча. Просто не знаеше какво повече да каже. Беше ужасена. 

– Имате късмет, но той може и да е лош. Много зависи от това, в какво и до колко сте се забъркала. – Марсел бръкна във вътрешния си джоб и извади от там служебната си карта. - Детектив  Аниели. Криминална полиция. Той извади телефона си, стана от масата и се отдалечи. Когато се върна вече не изглеждаше така очарователен, както при запознанството им и очевидно вече не бяха приятели. 

- Ще трябва да ми разкажете всичко, което знаете. Също така бих искал да видя документа ви за самоличност. Не се намирах случайно на онази улица пред кооперацията. За голямо съжаление обаче съм пристигнал твърде късно. От друга страна – достатъчно навреме, за да се приземите в моите ръце, а не в тези на извършителите на убийството. Мъртвата госпожица е проститутка. На 22 години. Казва се Марта. Това е достатъчно засега като информация за вас. 

- Какво правехте вие там? 

- Аз позирам за художествена серия от картини с наименование „Venus”. Подготвяме изложба. Не съм постоянен модел. Получих предложение, което приех като експеримент и предизвикателство. Отидох в апартамента за седмичния сеанс с художника. Вратата беше отворена, надникнах и влязох. Видях убитото момиче, изплаших се и побягнах. На улицата се сблъсках с вас. 

- Ще ви откарам до дома ви. Къде живеете? – Тереса  му каза адреса. Вече трепереше неудържимо, виеше и се свят и се страхуваше да не припадне. Ще остана с вас тази нощ. Предполагам, че не възразявате. – Марсел направи констатация, на която не очакваше нито отказ, нито съгласие. Той беше прям и директен, както в работата си, така и в личния си живот. Харесваше Тереса и почти бе сигурен, че казва истината. Смяташе, че по-скоро тя е в опасност, отколкото да е заплаха за нечии чужд живот.

Тереса Мориньо бе  известна дама. Тя държеше на авторитета и добрата си репутация. Често организираше благотворителни партита и се ангажираше с множество социални дейности. Тя не беше убиец. Но…госпожа Мориньо бе много красива жена. "А красивите жени оставят след себе си празнота, която нищо и никой не можеше да запълни", припомни си Марсел. 

На другата сутрин двамата отидоха в Участъка, в който работеше детектив Аниели и Тереса разказа още веднъж всичко, на което беше станала свидетел. Подписа показанията си и бе свободна да си върви.

- Не искам да се натрапвам…

Няма да крия, че ви харесвам много…И считам, че имате нужда от придружител, не точно охрана… Но не бива да оставате сама след случилото се. Вашият Художник е извън подозрение бил е със семейството си по време на убийството. Момичето е проститутка, повикал я е след като е приключил художествения сеанс с вас. Вие сте му отказала, а той е имал отчаяна нужда от секс! – Марсел млъкна, дълго се вглежда в красивите, чувствени устни на Тереса. 

- Разбирам донякъде какво преживява. Рисува една прекалено красива жена, която категорично отказва да му се отдаде. Ефектът който оказвате върху мъжа е поразителен, Тереса. И вие го знаете чудесно! – Детектив Аниели се бе доближил съвсем близо до нея, топлия му дъх галеше бузата й, а очите му с твърдия блясък на дългогодишната полицейска работа не се отклоняваха и за миг от нейните.

За първи път в живота си госпожа Мориньо се почувства малка, уязвима и безпомощна. Краката и се подкосиха и Марсел бързо я обгърна през кръста. Притисна я към себе си и тя отново усети твърдите му гърди. Отбеляза на ум, че неговите движения винаги бяха точни и правилни, извършени в най-подходящия момент. 

 - Харесвате ли ме, Тереса ?– Той отмести косата и зад ухото и долепи устните си до прекрасната извивка на шията й. 

Нещо повече! Аз ви желая! – Като светкавица премина мисълта през главата й. На глас обаче г-жа Мориньо каза: - Нищо подобно! Дори съм възмутена от нахалното ви държание! Престанете да ме притискате и да целувате врата ми! Нахал!

- Приятно ви е нали? – Марсел я задържа още малко в прегръдките си, въпреки съпротивата и опитите и да се откопчи. Искаше още от самото начало да и покаже кой е по-силният от двамата. И...кой ще командва.

Тереса Мориньо беше властна жена, постигнала много в живота си, амбициозна и смела, известна, безумно красива. Тя бе свикнала мъжете просто да се свличат в краката й, да я ухажват и боготворят. Тя имаше финес и прекрасен стил. Не беше натрапчиво еманципирана и не „мачкаше” наляво и надясно. Постигаше своето фино и с такт, а това беше опасно. Феминистките предизвикваха открито мъжете и с тях човек се справяше, така като с малко по-слаби мъже.  Тоест лесно. 

- Пуснете ме моментално! И не се дръжте грубо и невъзпитано! 

- Мисля, че ме харесвате, Тереса. И то много! Харесвате и грубостта ми и хулиганския ми характер. Дори харесвате това, че съм детектив от улицата, а не полицай зад бюро с шкембе. – Марсел се забавляваше с точните си попадения. 

- Голям психолог се извъдихте! 

- Необходимост, без която работата ми би се проваляла твърде често. Ще ви закарам до вашия офис, а довечера ще мина да ви взема. Както споменах опасно е да оставате сама и за известно време аз ще ви придружавам. – Убиецът е сводник на мъртвото момиче, бил в апартамента, когато вие сте влязла. Имала сте голям късмет, че сте побягнала веднага. И…,че аз се оказах на улицата пред вратата на кооперацията. 

„Неприятностите в живота на красивите жени, често носят имена на мъже!” – Припомни си, Тереса качвайки се в колата на детектив Аниели. 

Почти през целия ден тя мислеше за Марсел. Донякъде той беше прав.

Донякъде? И самата тя не знаеше как се случи, но знаеше кога. Тереса Мориньо се влюби в Марсел Аниели от пръв поглед, на улицата, след преживения ужас да стане свидетелка на убийство. В неговите очи тя видя живота и бъдещето оставяйки след себе си смъртта и миналото. 

„Жената вижда бъдещето си в очите на мъжа, в когото се влюбва от пръв поглед. Това се случва веднъж в живота. И той е този, за когото тя би искала да се омъжи.” – Така казваше баба й, на която бе кръстена. ТересаМарсия Мориньо бе мъдра жена и Тереса често си припомняше някои от нейните безценни съвети. 

В очите на детектив Аниели тя видя много доброта и топлина, загриженост и чувство за отговорност. Той ще бъде чудесен съпруг. Мислейки за него тя се чувстваше много секси и приятно възбудена. А топлината на желанието да прави любов с този мъж се разливаше по цялото й тяло. 

По-късно същата вечер Марсел я взе от работа и я откара до дома и. Отбеляза си на ум колко по-мила и любвеобилна е станала Тереса. Това го правеше щастлив, защото той наистина я харсваше. 

- Смятам да те оставя у вас и да се отбия до вкъщи, за да си взема някой неща. Нямаш нищо против да ти погостувам за известно време докато арестуваме сводника на Марта и опасността премине? 

Марсел бе властен мъж. Неговите въпроси само от култура биваха поднасяни като въпроси. В действителност те представляваха решения, които той взимаше еднолично и помежду другото си правеше труда да уведомява останалите участници в ситуацията какво е решил. Марсел живееше от дълго време сам. Тереса също. Самостоятелните и независими хора, които същевременно  имаха и много отговорности, една от които е взимането на решения притежаваха тази черта.

Госпожа Мориньо веднага възропта, при това безцеремонно отнемане на възможността и за избор. - Следващия път, когато решаваш неща касаещи мен и дома ми, бъди така добър да го предложиш за обсъждане и да не очакваш, че моите решения ще съвпадат с твоите.

Марсел се засмя. – Разбира се ще го имам предвид и ще започна да се съобразявам. Но си мислех, че би била щастлива някой силен мъж да са заеме с по-голямата част от проблемите и неуредиците в живота ти. 

- Защо си мислиш, че в живота ми има проблеми и неуредици? Дълбоко грешиш! – Тя бе много ядосана от това вмешателство в личното и пространство. 

- Нека не спорим. След около два часа ще се върна у вас. Към осем или осем и тридесет най-късно. През останалия път до дома на Тереса и двамата мълчаха и си мислеха до каква степен самотата променя хората, не в добра посока. 

Към седем часа на вратата се позвъни и мислейки, че Марсел е успял да пристигне по-рано Тереса отвори вратата веднага без да попита кой звъни. „Глупава постъпка!”- би казал Марсел. Художникът  влезе без дори да изчака да бъде поканен. - Чудесно е, че те заварвам у дома! – Той се приближи до нея и грубо дръпна коланчето на сатенения й халат. Възнамерявам да правя секс с теб, с или въпреки желанието ти!

Тереса бе поразена от грубостта и нахалството му. До този момент никога не го беше виждала в такава светлина. Объркването и изумлението й бяха в негова полза. Той я удари, повали я на земята и тъкмо се опитваше да разкопчае панталона си, когато Тереса  успя да го захапе по ухото. Той я удари отново, от което тя се почувства зашеметена и съвсем отпаднала.

- Не се съпротивлявай, мръснице, защото ще свършиш с прерязано гърло като Марта! Това признание бе шокиращо! Проститутката в онзи апартамент, не бе убита от сводника си, а от художника! 

- Но…- Заекна Тереса от полицията казаха, че си бил със семейството си! – Очите и бяха разширени от ужас, а гласът и трепереше. 

- Не съм бил със семейството си. – Художникът се сепна. Беше умен мъж, но твърде късно осъзна, че е попаднал в клопка. А Тереса бе примамката. Трима от колегите на детектив Аниели тъкмо влизаха през входната врата на апартамента. – Слава Богу, спасена съм! – Помисли си тя, малко преди да изпадне в безсъзнание от преживения ужас. 

- Ако бях пристигнал малко по-рано и преди вас, щях да го убия на място без да се замислям! – Марсел седеше в чакалнята на отделението за спешна помощ  заедно с партньора си Винс Ленковиц. Госпожа Мориньо имаше сътресение на мозъка и бе преживяла силна уплаха, което налагаше да остане за няколко дни в болницата. 

- Бяхме предвидили, че може да се случи и за това осигурихме денонощно наблюдение на дома й. 

- Излъгахте ме, че Художникът е бил със семейството си. 

- Видях, че си влюбен до уши в нея. – Винс се смееше на любовните увлечения на партньора си. А и дама си я бива! Господи, каква жена само! Но определено любовта пречи на професионализма ти и за това предпочетохме да те излъжем. А и защо да добавяш едно безсмислено убийство към иначе безупречната си кариера? Сега Художникът ще лежи минимум 20 години зад решетките след справедлив съдебен процес. А иначе и любовта и кариерата ти щяха да бъдат изцапани с кръвта му. 

- Благодаря ти! – Марсел усети сякаш „камък му падна от сърцето”,  а сълзите на благодарност към приятелят му  опариха лицето му. Той ги изтри, смутен от неочакваната слабост, а Вини тактично се загледа в другата посока.

След два месеца...

Около два месеца след трагичните събития, които преживя, Тереса се чувстваше достатъчно добре, за да организира и осъществи изложбата на картините от серията „Venus”. Тя успя да откупи правата върху тях и да се превърне не само в техния прекрасен модел, но и в тяхна единствена собственичка. Другото прекрасно събитие, което предстоеше да организира госпожа Мориньо бе планираната за лятото сватба с детектив Марсел Аниели. 

Една възрастна дама разглеждаше с голям интерес картините и пожела да купи две от тях. 

- Тереса, ако позволите да се обърна към вас с малкото ви име предвид моята възраст?

- Разбира се, че можете да ме наричате Тереса, ще ми е приятно. А вие сте?

- Госпожа Матина. Благодаря. Искам да ви пожелая много любов и щастие в семейния живот и също толкова успехи във всичко, с което се заемете! 

- А как е вашето малко име? Ще се радвам много, ако ми позволите да стана ваша приятелка. – Тереса се чувстваше особено и странно развълнувана от срещата си с тази жена. Имаше дълбокото и много силно чувство, че нещо много важно се случва в живота й. 

- Венера, името ми е Венера Матина*. – Бъдете здрава и дълголетна, Тереса! 

 

 

 

 Септември, 2015г.

ЮлиЯна Шапкарова

 

 ---------------------------------------------

*Матина – майка. Богинята – майка

Вижте още:

Ретроградна Венера - 1 част

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature