Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

car drozdobrad.jpg

Аналитичната психология приема, че човек се ражда с вроден набор от инструменти или шаблони, които се наричат архетипни структури.

Те изграждат сложни отправни точки, от които се изследва и оценява външният свят, а вътрешният свят се преценява спрямо това дали е адекватен на външния. Личността или Азът се развива между тези два свята.

Колкото по-силен и издръжлив става Азът - посредством повтарящи се, успешни близки отношения между шаблоните на архетипите и реалността на външния свят - толкова повече детето започва да развива своята способност да допуска известна степен на различие между двете.

Това разбиране на Карл Густав Юнг за човека има голямо значение, тъй като обяснява защо израстваме като различни личности, независимо че всеки е роден с едни и същи архетипни шаблони, които Юнг нарича колективно несъзнавано.

Една съществена, съставна част от колективното несъзнавано представляват световните митове, легенди и приказки. Тези истории, с които всяко дете се запознава, когато е още съвсем малко. Според Юнг и Аналитичната психология през живота си – човек пресъздава не една или две от световните, класически приказки или митове. Тоест той или тя се оказва през даден етап от своето развитие изцяло потопен/а в  даден архетипен*  модел от вълшебна приказка.

Често в кабинета на аналитичния, юнгиански психолог може да чуете въпроса: „Коя е вълшебната приказка, която в момента влияе и определя твоя живот?”  От отговора на този въпрос зависи и по - нататъшната терапия и подход, който ще предприеме юнгианския психолог. 

 

* Архетип (от гръцки ὰρχέτῦπος, означаващо модел, пример) в психологията е модел на обект, личност или начин на поведение.

 

Цар Дроздобрад

 

Живял някога един цар, който имал много красива дъщеря. Но тя била толкова горда и високомерна, че все не харесвала своите обожатели. Отпращала ги един след друг и дори се подигравала с тях. 

Веднъж царят заповядал да бъде устроено голямо пиршество и поканил от близо и отдалече всички благородници, които имали желание да се оженят. Дошли те да се представят и застанали в една редица: на първо място царете, после херцозите, князете, графовете и бароните, накрая обикновените благородници. Тогава накарали принцесата да ги разгледа, но тя у всеки намерила някакъв недостатък. Един й се сторил много дебел и тя казала:

 — Винена бъчва.  Друг й се сторил много висок:  — Дълъг и тънък — същинско въже,  а от такива не стават мъже.  Трети й се сторил нисък:  — Този къс е и дебел —  патка е, но не орел.  Четвърти бил много блед.  Пети много — червендалест:  — Герест петльо.  Шести не стоял добре изправен:  — Истинско дърво зелено  и зад печка изсушено.

Особено смешен й се видял един цар в началото на редицата, понеже брадичката му била малко крива. И принцесата викнала:  — Ой, брадичката на тоз  човек е като на дрозд! И оттогава му останал прякорът Дроздобрад.  Но старият цар, като видял, че дъщеря му само се подиграва с хората и отблъсква всички, ужасно се разгневил и се заклел, че ще я накара да вземе за мъж първия просяк, който се мерне пред портите на двореца.

След няколко дни под прозорците спрял един странстващ певец и запял с надеждата да получи макар и нищожна милостиня. Чул песента му царят и рекъл:  — Доведете го при мене!  Влязъл след малко певецът, облечен в изпоцапани, дрипави дрехи, попял на царя и на дъщеря му после протегнал ръка за милостиня. А царят казал:  — Твоята песен много ми хареса и затова ще ти дам дъщеря си за жена.

Принцесата изтръпнала от страх, но царят казал:  — Заклех се да те дам на първия просяк, който се мерне край двореца, и няма да престъпя клетвата си.  Не помогнали никакви жалби и никакви увещания, довели свещеника и принцесата била принудена да се венчае с певеца веднага. После царят рекъл:  — Сега ти си просякиня и не бива да останеш повече в двореца ми. Последвай мъжа си!  Уловил я просякът за ръка, извел я и тя тръгнала пеша с него. Стигнали до една голяма гора и тя попитала:

— Чия е тази хубава гора?  — Владение на цар Дроздобрад.  Да бе го взела, твоя би била.  — Ах, моя земен път е тъй нерад:  не взех тогава цар Дроздобрад!  После минали през тучно зелено поле и тя пак попитала:  — Чие е тук зеленото поле?  — Владение на цар Дроздобрад.  Да бе го взела, твое би било.  — Ах, моя земен път е тъй нерад:  не взех тогава царя Дроздобрад.

После минали през един голям град и тя пак попитала:  — А чий е този хубав град?  — Владение на царя Дроздобрад.  Да бе го взела, щеше твой да е.  — Ах, моя земен път е тъй нерад:  не взех тогава царя Дроздобрад.  Но певецът й казал:  — Никак не ми харесва, че непрекъснато желаеш друг за мъж. Толкова ли лош съм аз?

Накрая стигнали до една много мъничка къщурка и тя попитала:  — Чия ли е пък тази къща малка,  тъй вехта и прихлупена, и жалка?  Певецът отвърнал:  — Тази къща е моя и твоя, в нея ще живеем двама.  Вратата била ниска и принцесата навела глава, за да влезе.  — Къде е прислугата? — попитала тя.

— Каква прислуга? — отвърнал мъжът й. — Ти сама ще вършиш всичко, което искаш да бъде свършено. Запали веднага огън и сложи вода да сготвиш нещо, че съм ужасно уморен.  Но принцесата не умеела нито огън да запали, нито ядене да сготви, така че беднякът трябвало да и помогне да приготви криво-ляво нещо. А след като изяли оскъдната гозба, легнали да спят.

На другата сутрин той я събудил рано-рано и я накарал да се захване с домакинството.  Живели така няколко дни и изяли всичко, каквото имали за ядене. Тогава мъжът казал:  — Така не може да продължава: само да ядем, а да не печелим нищо. Ти трябва да плетеш кошници.  Отишъл той край реката, нарязал върбови вейки и ги донесъл у дома. Започнала тя да плете, но жилавите върбови вейки изранили нежните й ръце.

— Виждам, че не върви — рекъл мъжът. — Я по-добре седни да предеш, може би ще се справиш по-добре.  Седнала тя и се опитала да преде, но тънката нишка скоро порязала нежните й пръсти и те почнали да кървят.  — Виждаш ли — казал мъжът й, — не те бива за никаква работа; добре се наредих с тебе! Сега ще се помъча да започна търговия с грънци; ти ще ходиш на пазара и ще ги продаваш.

„Ох, помислила си тя, ако на пазара дойдат хора от татковото царство и ме видят как съм седнала да продавам грънци, как ще ми се подиграват!“
Но нямало какво да прави — трябвало да се съгласи, иначе щяла да умре от глад.  Първия ден потръгнало, защото тя била хубава, хората на драго сърце купували от нея и плащали, колкото им искала; мнозина дори давали парите и не вземали грънците. Със спечелените пари преживели известно време.

 После мъжът пак купил нови глинени съдове. Отишла тя, седнала на края на пазара, наредила грънците край себе си и започнала да ги продава. Не щеш ли, пристигнал на кон един пиян хусар, блъснал се в грънците и ги счупил. Разплакала се тя и от уплаха не знаела какво да прави.  — Ох, какво ли ме чака! Какво ще каже мъжът ми! — завайкала се тя.  Отишла си тичешком вкъщи и му разказала какво се е случило.

— Така става, щом се сяда с грънци на края на пазара — казал мъжът й. — Стига си плакала сега, виждам, че не те бива за никаква работа. Но аз се отбих в царския дворец и питах дали нямат нужда от кухненска прислужница. Обещаха ми да те вземат и в замяна ще ти дават ядене.
Тогава принцесата отишла в двореца и станала кухненска прислужница — помагала на готвача и вършела най-черната работа. Закрепила под дрехата си две торбички с по едно гърненце, в които слагала каквото й отделяли от неизядената храна, и я занасяла вкъщи.

Случило се, че празнували сватбата на първородния царски син и горката жена се качила горе и застанала отвън до вратата на голямата зала, за да погледа. Като запалили свещите и почнали да влизат гостите, кой от кой по-хубав, и всичко засияло от разкош, сърцето й се свило. Тя се замислила за тежката си участ и проклела гордостта и високомерието си, които я довели до такова унижение и такава бедност.

От време на време прислужниците й отстъпвали малко от чудесните гозби, които внасяли и изнасяли; тя слагала всичко в гърненцата си, за да ги занесе после у дома.  По едно време влязъл царският син, целият в кадифе и коприна и със златна верижка на шията. Като видял младата хубава жена, застанала до вратата, той я уловил за ръка и я повел да танцува с нея.

Но тя се съпротивлявала и изтръпнала от страх като забелязала, че това е цар Дроздобрад, който искал ръката й и когото тя отблъснала с присмех. Но всичко било напразно — той я завел в залата. Не щеш ли, скъсала се връвта, на която били вързани торбичките. Гърненцета паднали, супата се разляла и късчетата месо се пръснали по пода. Като видели това, гостите почнали да се смеят и да се подиграват. Тя тъй се засрамила, че й се искало да потъне в земята. Спуснала се към вратата, за да избяга, но на стълбата я настигнал един мъж и я върнал. Като го погледнала, видяла, че това е цар Дроздобрад. Той й заговорил ласкаво:

— Не се плаши, аз и певецът, който живееше с тебе в бедната къщурка, сме един и същи човек. Заради тебе се престорих на друг. Аз бях също хусарят, който ти счупи грънците. Всичко това стана, за да сломя гордостта ти и да те накажа за високомерието, с което ти ме отблъсна. Заплакала тя с горчиви сълзи и рекла:  — Бях много несправедлива към тебе и не заслужавам да бъда твоя жена.

Но царят й казал:  — Успокой се! Тежките дни свършиха, сега ще отпразнуваме сватбата си.  Дошли дворцовите прислужнички и облекли принцесата в разкошна рокля. Дошъл и баща й с цялата си придворна свита и всички й пожелали щастие. Чак сега започнала истинската веселба. Хубаво щеше да бъде, ако ти и аз също бяхме там.

 

Братя Грим

Коментари   

#1 ...Drozdobrad"Betina 07-07-2013 20:01
Юнг е ученик на Фройд и то добър ученик,щом като успява да стане по-добър от своя учител.
Аналитичната психология на Юнг е много по-съвършена и е напълно противоположна на твърдението на Джон Лог,който представя психиката на човека, на детето като бял лист, като табула раза, върху който се наслагва с времето, с опита...
Приказката е огледало на живота. Дано повече млади хора се запознаят с нея и я осмислят...
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature