Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

tarsach_na_sila.jpg

 

Мъжете често се отдалечаваха  от лагера сами, за да постят и да се сдобият със Сила чрез сънуване. Не всеки предприемаше това, а и от тези, които се опитваха, само малцина издържаха до край (тоест постеха цели 4 дни) и получаваха търсената помощ.

Обикновено такъв опит не се правеше от младежи, които още не са отишли на първия си боен поход. Най-често в начинанието се впускаха мъже в зряла възраст.

 

Тези, които се подлагаха на това страдание трябваше напълно да се въздържат от ядене и пиене в продължение на 4 дни и 4 нощи, като първите две нощи почиват на дясната си страна, а вторите две на лявата. От голямо значение бе мястото избрано за целта, да не е посещавано често и по него да са минавали малко хора или даже нито един.

Също така то трябваше да подлага на изпитание смелостта, да е свързано с някаква опасност. Такива места бяха планинските върхове или тесните ниши в стръмните, скални стени, където при някое невнимателно движение можеш да паднеш и да се пребиеш в камъните долу.

Също и езерните острови,  достъпни само с помощта на сал, където човек се подлага на опасността да бъде грабнат и отнесен от Су-йе туп-пи, Подводните хора.

Или пък местата, където са погребвани мъртъвци и съществува голям риск да се натъкнеш на духове. Освен това човек може да легне по средата на добре утъпкана бизонова пътека , по която тези животни често се движат, и да рискува да бъде прегазен от някое преминаващо стадо бизони. Или пък да избере местност, в която мечките са многобройни и склонни да нападат.

Където и да отидеше, търсачът на Сила си построяваше малка колиба от клони, мъх и листа, за да се пази от дъжда. След като отправеше своите молитви към Слънцето и изпееше свещените си песни, той се вмъкваше в колибата и започваше да пости. Не му се разрешаваше да взима каквато и да е завивка, както и да покрива подслона си с кожи.

Той винаги имаше при себе си лула, тя бе напълнена, тъй че щом дойде очаквания дух или сън, да може да я изпуши. Чернокраките* не се обръщаха към някаква определена група помагачи, а се молеха еднакво на всички.

Често към края на четвъртия ден таен помагач (обикновено, но не винаги, под формата на някое животно) се явяваше на мъжа в съня му, разговаряше с него, съветваше го, посочваше му какъв път да следва в живота и му даваше силата си.

Все пак имаше някои, върху които Силата не оказваше въздействие, както и много по-голям брой хора, обезсърчени и отказали се от постите преди изтичането на определеното време – било поради невъзможност да издържат четири дни без храна и вода, било защото са се уплашили от странната и пуста околност или пък от нещо, което мислеха, че са видели или чули.

Не се смяташе за срамно да претърпиш неуспех, а и той не винаги ставаше достояние на останалите хора, защото мъжете, решили да търсят Сила доста рядко споделяха намерението си с когото и да е. 

Джордж Бърд Гринел - „Магическата шатра”

 

--------------------

*Чернокраки (самоназвание ниитситапи - „истински хора") - конфедерация от три близкородствени племена: сиксика, кайнауа и пигани. Най-могъщият и многоброен индиански народ в Северните равнини. Обитавали обширни територии от днешната канадска провинция Албърта и американския щат Монтана. Чернокраките били типични представители на номадската прерийна култура на ловците на бизони. Воювали с почти всички околни племена - кроу, шошони, не персе, флатхед, кутенаи, асинибоини, крии, лакота, шайени и др. Техни съюзници били единствено сарсите и - понякога - ацина. Чернокраките не допускали в земите си бели ловци и заселници. По-късно сключили договори с американското и канадското правителства. Единственият известен случай на сблъсък между чернокраки и щатската армия е т. нар. „клане на Бейкър", при което американски кавалеристи избили „по погрешка" обитателите на мирен лагер на пиганите, в който имало предимно жени, деца и старци. Днес чернокраките обитават три резервата в Албърта, Канада и един в Монтана, САЩ. Общият им брой възлиза на около 20 000 души.

 

Из "Ти и Земята сте едно"

---------------------------

Sexology & Human Nature и екипа на сайта не носят отговорност за своеволни опити да се практикуват изложените похвати, които са част от културата и духовните практики на редица индиански племена. В никакъв случай не бива да се забравя и подценява огромната физически, психическа и духовна Сила, която са притежавали мъжете – индианци и благодарение, на което те са можели да се впускат и да издържат на много тежки изпитания. 

 

 

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature