Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

Из романа: „Фани Хил” - Световна, еротична класика от поредицата "Забранени еротични романи"

Младият италианец (все още по риза) стоеше възхитен и замаян от гледката на красотите, които биха могли да съживят умиращ отшелник, нетърпеливите му очи я поглъщаха, докато тя се въртеше пред него, а ръцете му поемаха своя дял от пиршеството, като се разхождаха в лов на удоволствие по всяка част и всеки инч на тялото й, получавайки изтънчени усещания от него.

Междувременно, нямаше как да не забележа подуване на ризата му отпред, която се надигаше и показваше състоянието на нещата зад покритието, но скоро той го отстрани, като съблече ризата си през главата и сега по отношение на голотата, те нямаше в какво да се упрекнат взаимно.

Младият джентълмен, по предположение на Фийби, беше на около двадесет и две години — висок и с дълги крайници. Тялото му беше прекрасно оформено и от най-крепка направа — с широки рамене и гръден кош, лицето му не се отличаваше с нищо особено, освен с носа — определено римски.

Очите му бяха големи, черни и искрящи, а руменината на бузите му едва-едва се забелязваше, защото кожата му беше мургава, но не с този сумрачен мръсен оттенък, който изключва идеята за свежест, а чиста, маслинено-блестяща, която, оживена от чувствата, впечатляваше може би по-малко отколкото бялата, и все пак доставяше по-голямо удоволствие.

Косата му, твърде къса за връзване, падаше до врата му на леки вълни, а на гърдите си имаше малко косъмци, които украсяваха гръдния му кош по мъжки начин, навяващ сила.

Неговият тежък уред се издигаше от гъсталак къдрави косми, които се простираха от корена му наоколо към бедрата и корема, чак до пъпа, той стоеше твърд и изправен, с размер, който ме плашеше от съчувствие към малката нежна част — обект на неговата страст, която сега лежеше изложена пред погледа ми, защото той, веднага щом съблече ризата си, внимателно събори момичето на кушетката, която удобно очакваше доброволното й падане.

Бедрата й бяха разтворени до краен предел и между тях се разкриваше знакът на пола й — червено-оцветената цепнатина от плът, чиито устни пламтяха, изобразявайки малка рубинена линия като в сладка миниатюра, живостта и деликатността на която и Гуидово докосване с четката не би могло да постигне.

В този момент Фийби ме побутна леко, за да ме подготви за прошепнат въпрос: дали смятам, че моето девичество е много по-малко? Но вниманието ми беше твърде погълнато, твърде заето с всичко, което виждах, за да й дам отговор.

В това време младият джентълмен промени положението й от легнала напреко -  на легнала по дължина на кушетката, но бедрата й все още бяха разтворени и знакът лежеше ясно открит пред него, сега той коленичи между тях, разкривайки пред нас страничен изглед на този жестоко еректирал свой уред, който сякаш заплашваше да разцепи нежната жертва, легнала усмихната под насоченото оръжие и ни най-малко уплашена.

Той погледна към оръдието си и сам сякаш остана доволен, после го насочи с ръка към зовящата го цепнатина, издърпа настрани устните й и го положи вътре до около половината му дължина, дотам се спря, предполагам заради нарастващата му дебелина; пак го изтегли, навлажни го със слюнка и влезе отново, този път докрай, при което тя издаде дълбока въздишка, но съвършено различна от такава, изразяваща болка.

Той тласна отново, тя се понадигна, отначало ритъмът беше спокоен, но скоро омаята придоби такава сила, че не съблюдаваше нито ред, нито мярка; движенията им бяха бързи, целувките им прекалено яростни и горещи и природата не издържа дълго тази страст, двамата ми изглеждаха вън от себе си, очите им мятаха пламъци: „Ох! … Ох! … Не мога да го понеса …

Това е твърде много … Умирам … Свършвам …“ това бяха изразите на нейния екстаз, неговото наслаждение беше по-тихо, но скоро се смесиха откъси от думи и измъчени въздишки и накрая един последен тласък, толкова силен, сякаш той се опита да прониже тялото й, а после отмалялата неподвижност на крайниците му показа, че моментът на отмиране е дошъл при него, и тя с въздишка се присъедини, отхвърляйки ръце настрани и затваряйки очи, а устните й отрониха такова дълбоко ридание, сякаш издъхваше в агонията на блаженството.

 

Джон Клилънд

 

 

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature