Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

Високо, високо над облаците, толкова високо, че нито един смъртен не можел да я види, се простирала прекрасната страна на боговете Асгард. Ефирният, но много здрав мост-дъга Бифрост съединявал Асгард с Митгард - земята на хората. Лошо се пишело на онзи, който дръзнел да се изкачи по него. Червената ивица на моста-дъга бил вечният, никога не угасващ пламък. Той бил безвреден за боговете, но изгарял всеки смъртен, който се докоснел до него. В средата на Асгард се извисявал върхът на гигантския ясен Игдрасил. Клоните му се простирали над целия свят, а корените му лежали в три страни - Нифелхейм, Йотунхейм и Митгард. Измежду тях бликали чудесни извори. Първият - Гергелмир, се намирал в Нифелхейм. Това бил изворът на всички реки, които пълнели моретата. Вторият бил в Йотунхейм. Това бил изворът на мъдростта.

Страшният, сляп великан Мимир, най-могъщият от всички великани, охранявал водите му и не позволявал никому да пие от него. Третият извор - Урд, се намирал в Митгард. Той бил толкова прозрачен и чист, че който се потопял в него, ставал бял като сняг. До този извор било обиталището на норните. Тук те разплитли нишките на съдбите на всяко човешко същество от първия ден до смъртта му. Ако някоя нишка се скъсала, човекът веднага умирал. Всред клоните на ясена Игдрасил, бърза като светкавица, подскачала катерицата ататоск По листата на дървото проблясвали капки медовина - вълшебната напитка, утоляваща жаждата на боговете. Близо до върха на Игдрасил, на най-високото място в Асгард бил тронът на властелина на света и най-могъщия от боговете - Один.

От тук той виждал всичко, което ставало в Асгард, Митгард и даже в далечния Йотунхейм. Один бил баща на азите и най-мъдрият между тях. Когато бил още млад, отишъл при великана Мимир и помолил да му разреши да се напие от водите на извора на мъдростта. Но великанът му казал: "Нищо не се дава даром, а особено мъдрост. Какво ще ми дадеш ти в замянаω" "Всичко, което поискаш" - отвърнал Один. "Тогава ми дай дясното си око" - поискал Мимир. Один се замислил и отговорил: "Добре, съгласен съм. Умният вижда с едно око - повече, отколкото глупавият - с две." И след като се напил с водата на вълшебния извор, за него нямало повече тайни нито в настоящето, нито в бъдещето. На плещите на Один стояли гарваните Хугин и Мунин, а в нозете му лежали вълците Гери и Фреки. Хугин и Мунин летели над цялата земя през деня, а Гери и Фреки я обикаляли нощем и след това разказвали на господаря си какво са видяли и чули.

Один носел на главата си крилат, златен шлем, а в ръката си държал копието Гунгнир, което не пропускало никога целта. Осмоногият му жребец Слейпнир можел да препуска по земята, водата и въздуха. Господарят на света обикалял земята, яздейки го невидим за хората и участвал в сраженията им, като помагал на по-достойните да победят. Дворецът на Один - Валхала, бил най-големият и най-красивият в Асгард. В него имало петстотин и четиридесет просторни зали, в които пирували храбрите войни, паднали достойно в битка с врага. Те се хранели с месото на огромния глиган Серимнир, когото изпичали всеки ден, а на следващия той оживявал, за да бъде изяден отново.

И боговете и войните във Валхала пиели от изобилното, сладко като мед мляко на козата Хейдрун, която пасяла клонките на ясена Игдрасил. Само Один не се нуждаел от храна. Освен Один, в Асгард живеели още дванадесет богове-ази. Най-важен всред тях бил най-големият син на Один, могъщият чевенобрад бог на гърмотевиците Тор. Той не бил така мъдър, като баща си, но затова пък нямало по-силен от него в целия свят, а подвизите му били неизброими. Майка на Тор била богинята на земята Йорд. Той бил покровител на селяните и зорко пазел домовете и нивите им от нападенията на злите великани. Хората вярвали, че ако не бил Тор, великаните биха унищожили целия свят.

Понеже бил огромен и много тежък, нямало кон, който би могъл да го издържи и затова ходел пеш или препускал по небето в своята, обкована с желязо колесница. Тя била впрегната в двата козела Тангниостр и Тангриснир. Те били по-бързи от вятъра и даже по-бързи от Слейпнир - осмоногия жребц на Один. Тор притежавал вълшебен пояс, който увеличавал двойно силата му. На ръцете си носел железни ръкавици, а вместо копие или меч размахвал тежкия железен чук Мьолнер, който можел да разбие на трески най-дебелите и здрави скали. Богът на гърмотевиците пребивавал рядко в Асгард, защото дни и нощи се сражавал с великаните на изток. Но ако азите били заплашени от някаква опасност, било достатъчно да произнесат гласно името му и той веднага идвал на помощ.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature