Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   

erotichen_potencial.jpg

Дълго време женската сексуалност бе пренебрегвана от сексологичната наука. Мъжете изследователи от началото на 20-ти век са възприемали жената почти като същество, лишено от сексуалност.

От изисканите дами, живели преди едно столетие, се е очаквало да имат романтични пориви, допускащи сексуална активност само като средство да се удовлетвори съпругът или да се създадат деца.

Нещо повече – във викторианска Англия бурните сексуални страсти на жената са се смятали за грубо нарушение на добрите маниери и нерядко са ставали повод за осакатяващи „медицински интервенции”.

Едва след световните войни интересът към системното изучаване на женската сексуалност нараства в отговор на движенията за равноправие на жените, които пледират и за сексуална реабилитация на нежния пол. Историческите трудове на Алфред Кинси, Уилям Мастърс и Вирджиния Джонсън, Мери Шърфи и други пионери на съвременната сексология полагат основите на ново разбиране на женския еротичен свят, освободено от предразсъдъци и измислици.

Според това разбиране жената притежава еротичен потенциал, не по-малък от този на мъжа. Това означава, че ако едно момиче се възпитава, без да се потиска неговата сексуалност, в бъдещата жена неизбежно ще се развият еротични потребности и способности, напълно съпоставими по качество и интензивност с тези при мъжете.

Естествено е при това положение жената да има същите права и основания да инициира една сексуална връзка или контакт, както и да ги отказва, ако те не съответстват на изискванията й. Някои автори отиват още по-далеч, като твърдят, че жената има по-големи сексуални възможности от мъжа, защото е способна да преживява неограничен брой оргазми по време на интимна близост (нещо, което малко мъже могат).

Друга важна тенденция в развитието на представите ни за женската сексуалност е преодоляването на нормативните клишета. С напредване на научните изследвания става все по-ясно колко разнообразни са еротичните преживявания при различните жени и колко безсмислено (дори опасно) е те да се оценяват в полярността норма – патология.

Склонността на мъжете да подхождат към еротичния живот на жената с измислени шаблони започва от З. Фройд. Той въвежда идеята, че „клиторният” оргазъм е по-незрял от „вагиналния” и с това обрича на безсмислени терзания няколко поколения жени.

През 70-те години след първите публикации на У. Мастърс и В. Джонсън, изследвали сексуалните реакции при специално подбран контингент жени, възниква друг популярен мит. Не без съдействието и на средствата за масова информация се налага убеждението, че ако жената не достига върхова кулминация (оргазъм) по време на полов акт, тя е „фригидна”.

Вследствие на това се разработват десетки тренировъчни програми, които се предлагат с цел да размразят заспалите страсти чрез използване на вибратори и физически упражнения за стягане на вагиналната мускулатура. Едва десетилетия по-късно се изясни, че при около една трета от жените сексуалната удовлетвореност може да се постига и без непременно да се достига бурен оргазъм.

Още по-изненадващи бяха наблюденията, че при немалка част от жените оргазъм е възможен, без изобщо да се докосват половите органи. Обективно бе установено, че докосванията в която и да е точка на тялото могат да отключат оргазмен отговор, стига те да са включени в контекста на преживяване с еротичен характер.

За пръв път през 60-те години д-р Графенбърг публикува изследвания, в които описа едно мистериозно образувание върху предната вагинална стена на някои жени, намиращо се на няколко сантиметра от входа на влагалището. Това образувание включва голям брой чувствителни нервни окончания и специфична жлезиста тъкан, която отделя особена секреция по време на оргазъм.

Възниква идеята, че при някои жени целенасоченото стимулиране именно на това място е в състояние да предизвика оргазъм с много по-голяма интензивност. Тази анатомична структура овековечи името на своя създател – тя стана известна като „точката на Графенбърг” или „Г-точка”. 

Тревоги, свързани с „нормата”, се подхранваха и от твърдението, че за пълноценния оргазъм на жената е необходимо клиторът й да не е разположен на повече от 2,5 см от входа на влагалището. Някои „специалисти” дори предлагаха пластични операции за преместване на клитора, които бяха толкова абсурдни, колкото и операциите за удължаване на члена при мъже, които въобще не се нуждаят от това.

Покрай изясняването на представите за „нормален” и „ненормален” оргазъм стана ясно, че голяма част от жените (от 30 до 50%) изпитват сериозни проблеми в постигането на сексуална удовлетвореност. Това състояние, наричано аноргазмия, се дефинира като невъзможност жената да получава удовлетворение при сексуална стимулация, което я прави напрегната, причинява й психичен и телесен дискомфорт и нарушава взаимоотношенията й с интимния партньор.

Разграничават се следните форми на аноргазмия:

1. Първична – при жени, които никога в сексуалния си опит не са достигали сексуална удовлетвореност, независимо от наличието на сексуално желание и адекватна сексуална стимулация с подходящ интимен партньор.

2. Вторична – при жени, загубили способността да получават сексуална удовлетвореност (оргазъм) след определени, най-често психотравмиращи събития.

3. Ситуационна – невъзможност да се получи сексуална удовлетвореност само при определени обстоятелства (при полово сношение, при контакт с определен партньор и пр.) При невъзможност за достигане на оргазъм при полово сношение се експериментира с друг вид сексуално общуване - орално, мануално, ползване на секс играчки. 

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature