Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   

 

chuvstvo_za_malocennost.jpg

Чувството за малоценност поражда:

а) болезнено усещане, че си „нещо по-малко" от другите;

б) впечатление, че си под нормата (много млади момичета се терзаят от мисълта, че не са като другите).

в) усещането, че не си на висотата на задачата, която си си поставил или която обществото ти е отредило.

Чувството за малоценност може да се проявява само в една област (например реакция на жена по отношение на мъжете). Може да се прояви и в цялостното поведение. Най-разпространените признаци са: смътно усещане, че се държиш така, „сякаш" си виновен; чувство, че си недостоен да живееш, че „другите" едва те понасят, и т. н. Стеснителността и патологичната агресивност, естествено, са преките последици от чувството за малоценност.

Жените реагират на чувството за малоценност по следния начин:

а) „компенсирайки", защото така си създават усещане за сила и за превъзходство. „Аз стоя по-долу от..." се превръща в „Трябва да направя всичко възможно, за да изглеждам нещо повече от...";

б) обявявайки тотална война. Един пример: много млади момичета си мислят, че никой не ги обича, настройват се враждебно към целия свят и се държат невъобразимо арогантно

в) проявявайки прекален алтруизъм. Често жени, които несъзнавано се чувстват „недостойни" да живеят, се стремят да откупят правото си на живот. Отдават се безрезервно, без да се щадят, и стигат до крайност.

Несъзнавано искат да умрат. Биха могли да кажат: „Изкупвам чувството си за малоценност, като се съсипвам заради другите." Това е така наречената ,,невроза на неудачниците";

г) рухвайки тотално. Убедени в непълноценността си, много жени се озлобяват и изпадат в песимистични настроения. Самоубиват се емоционално. Самочувствието им пада до нулата. И тъй като са неспособни да предприемат нещо сами, очакват всичко от мъжете (към които изпитват неосъзната неприязън). Някои жени мислят, че са прокълнати, че са им направили магия. Тук става въпрос за особено дълбок морален мазохизъм.

Този тип жени мислят, че са неспособни на никакви успехи, и отдават всичко на „случайността". Тези реакции се наблюдават предимно при жени, които са имали трудни взаимоотношения с майките си: майки-квачки, които злоупотребяват с ролята си, заядливи, взискателни, песимистки.

Майки, които задушават инициативността им дотолкова, че момичетата започват да си мислят, че са пълни неудачнички; майки, които настройват дъщерите срещу бащите им, и т.н.

 

Протестирам, тоест съществувам

Другият вид реакция, вирилният протест, е обяснена от Алфред Адлер. Обикновено това са жени, които се заемат е типично мъжки дейности. В девет десети от случаите подобна реакция се корени в Едиповия комплекс. 

В този период от живота си девойката се е бунтувала срещу баща си („Иде ми да хвана този надут мъжкар и да го заблъскам в стената!") или срещу майка си („Не искам да стана мъченица като майка ми, ето защо отхвърлям ролята си на жена и ще стана мъж!"). Само два примера от безброй други.

Съществуват известни на всички ни области, в които се проявява този „протест" на жената:силовите спортове, автомобилните състезания, техниката, опасните експедиции, и т. н. Трябва да си дадем сметка, че жените навлизат в мъжката територия не за да се реализират спокойно и с лекота, а тласкани от ожесточение и воля да се справят по-добре от мъжете.

На пръв поглед може да ни се стори, че враждебният им протест е адресиран само и единствено към мъжете. Съвсем не. Доказателство в това отношение е презрителното и агресивното им отношение към младите момичета, към „женствените" жени, към тези с прекалено силно изявен майчински инстинкт, към децата.

Може да се каже, че ставайки „като" мъжете, тези жени искат да избягат от женствеността си, защото се страхуват от нея. Тя обаче се запазва независимо от тяхното желание. По тази причина те са в постоянно противоречие със самите себе си и животът им несъзнавано се обременява от тревоги и страдания.

Мъжествеността им не е истинска, а фалшива (ще видим, че всъщност мъжествеността е нещо съвсем различно). Колкото повече искат да се доближат до мъжете, толкова повече губят женствеността си. Неспособни са да осъзнаят, че да си женствена, да си истинска жена, е качество. Не са нито мъже, нито жени. Съществува опасност отчаяно да се лутат безкрай в лабиринта на чувството за малоценност.

Пиер Дако - "Жената и нейната дълбинна психология"

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature