Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Възползвайте се от удобната онлайн консултация

Запишете си час днес! 

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Основни черти на добрия консултант

Профилактика и терапия

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

frigidnost_psihologiq.jpg

Съществува ли у жената някаква вродена склонност към потискане, към блокиране на чувствата? Някакво предразположение към отхвърляне на нейната женственост?

Жената, за разлика от мъжа, е по-интериоризирана. Мъжът е експлозивен, а жената — имплозивна. Мъжът е насочен навън, жената — навътре, към себе си. Тя е изцяло обладана от чувствата си. Безрезервно се отдава на всяко свое занимание. Отдава се изцяло (или не го прави), „духом и телом".

Що се отнася до гениталите, женският орган е винаги „открит". Възприема се като нещо крехко и ранимо. Някои жени го чувстват като рана или като осакатяване. Много жени изпитват страх от проникването, смятайки го за „насилие над личността".

Не е чудно на пръв поглед, че такива жени се сблъскват с огромни трудности в личностното си развитие. Колкото до афективните и до сексуалните контакти, те изискват отприщване на вътрешната топлина, което е в пълно противоречие с блокажа на чувствата, каквато е истинската фригидност.

Външните фактори

1. На първо място това са обстоятелства, повлияли отрицателно върху жената. Събитията, които са й попречили да екстериоризира чувствата и действията си. Същите тези обстоятелства са възпрепятствали експлозията и на експанзията на нейната личност. Принудили са я да се затвори в себе си и да не се изявява външно. Оттук и затварянето й в пълния смисъл на думата.

Тези обстоятелства впрочем само подсилват една природна склонност на жената: да си седи „вкъщи" ( в психологически план). Ето как нейната способност за екстериоризиране се оказва блокирана.

От друга страна, имайки предвид до каква степен съвременният човек е изгубил непосредствеността си, излишно е да се чудим на големия брой „фригидни двойки".

2. Жената открай време е белязана от своеобразно проклятие. Тя е била (и обикновено е) тази, която „предизвиква скандали". Жигосвана е като нечиста. Фройд казва: „Половите органи не са допринесли за красотата на женското тяло..."

Не мислете, че нашето време е надмогнало това схващане. Тези несъзнавани възприятия ще ни съпътстват, докато мъжете не престанат да се страхуват в присъствието на жените.

3. Много мъже обвиняват жените си във фригидност, за да прикрият собствената си импотентност. Изкупителните жертви не са от вчера.

4. Трябва да се спрем и на печалните „съпружески задължения", произтичащи от брачния договор. Именно защото „доставя" удоволствие на съпруга си, жената не се чувства виновна, че не изпитва нищо. Обикновено в подобни случаи, докато се преструва на самовлюбена и свръхженствена, разумът й остава студен като кубче лед, а душата й — безжизнена като мъртвец.

5. Нужна е цяла книга, за да опишем виденията, страховете, безпокойствата, фантазмите, отвращението, които изникват при половите контакти, както и всички нарцистични и мазохистични чувства.

Да не забравим и жените, които се мислят за „много тесни" или за „много широки". Както и останалите, а те са безброй, които смятат фригидността си за нещо напълно „в реда на нещата" и я пазят в тайна от мъжете си, за да не ги обидят или наскърбят.

Лечението

Обикновено фригидните жени се консултират с гинеколог. Рядко се сещат за психотерапевт. Търсят избавление от физическото страдание, забравяйки психологическата страна на проблема. Това показва, че:

1. Забравят (или не знаят), че сексуалността е свързана с афективността и че всяко смущение във „вътрешния живот" рефлектира върху така наречения полов живот.

2. Смятат фригидността си за нещо, общо взето, нормално и маловажно. Също както биха поискали лекарство против стомашни болки, без да се замислят за причината.

Доказано е, че класическата медицина не разполага с много възможности за лекуване на фригидността поради простата причина, че това са смущения на различни „нива". Често пъти задават на жената неизбежния въпрос:

„Разбирате ли се с мъжа си?" Колкото и да е обикновен, той крие известни опасности. Въпреки че сам по себе си се отнася до афективността на пациентката, въпросът обикновено я повежда по фалшива следа. Защо се получава така?

Защото именно този въпрос поставя под съмнение партньора й, поне в съзнанието на консултиращата. А истинската фригидност е „поведение", дори когато някои външни фактори допринасят за подобно поведение.

Тя е „душевно състояние", което прави жената фригидна при всякакви житейски ситуации, във всичките й действия. Възможно е, разбира се, мъжът й да се окаже неспособен да й помогне, но това не е доказано.

Погрешно е да се твърди, че фригидността е невроза, от която страдат и двамата. Прекалено лесно определение. Каквито и да са взаимоотношенията в двойката, всеки от партньорите има собствена чувствителност, болна или здрава.

Ето защо въпросът: „Разбирате ли се с мъжа си?" е подвеждащ. Има опасност жената да започне да търси вън от себе си причината, която всъщност е чисто вътрешна и се крие в самата нея.

Що се отнася до психологията, според нея всяко психологическо поведение, съзнавано или не, съвсем сигурно влияе на организма. Тя винаги разглежда индивида в неговата цялост.

Следователно трябва да зададем въпроса така:

— Отделен симптом ли е сексуалната фригидност или брънка от верига други симптоми, които са резултат на по-силни или по-слаби личностни смущения?

С други думи: „сигнал за тревога" ли е сексуалната фригидност, предупреждаващ, че нещо не е наред в дъното на несъзнаваното?

Очевидно е невъзможно да открием от пръв поглед трудностите, които изкривяват дадена личност. Психоаналитиците, които цял живот пътуват из несъзнаваните дебри на другите, най-добре знаят колко мъчно е това.

В действителност много малко жени се подлагат на психоанализа „поради фригидност". Сред всички жени, които съм изследвал, различавам три категории: страстно желаещите да живеят, напълно здрави и устремени към максимално развитие на своя Аз; страдащите от трудности при адаптацията към живота и към самите себе си; и накрая болните от „невроза" с всички личностни смущения, характерни за този термин.

Никога досега в моята практика не съм имал случай жена да се подложи на психотерапия, за да се излекува от фригидността в качеството на основен симптом. А и по време на курса трябва да мине доста време, докато се реши да признае, стараейки се да го направи ей така, между другото: „Фактически аз съм фригидна..."

Освен гениталната фригидност какво друго можем да открием при фригидната жена? Женствеността й не е това, което би трябвало да бъде. Установени са смущения в мен-струалния цикъл, наличие на вагинизъм. В психологически план имаме нервна възбуда, изтощение, тревожност, мании, раздразнителност, предменструална или постоянна депресия.

Това са само част от разпространените симптоми. Има и редица други: неспособност да почива, чувство за вина, когато е щастлива, прекалено предъвкване на едни и същи неща, омраза към мъжете, презрение към жените, болезнена ревност, задушаващо собственическо чувство, чувство за непълноценност, усещане, че е нищо, че не е обичана, силна подозрителност, прекалена взискателност и какво ли не още.

Тези симптоми показват затрудненията на тези жени да установят афективна връзка със самите себе си, както и с другите на първо място с партньора.

 

Пиер Дако, "Жената и нейната дълбинна психология"

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature