Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Възползвайте се от удобната онлайн консултация

Запишете си час днес! 

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Основни черти на добрия консултант

Профилактика и терапия

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

 saudade_1.jpg

1 част 

Моника се приближи до вратата на манастира, погали с пръсти металното чукче, сякаш се колебаеше дали да почука. Прехапа устни, огледа се. По пътя не се виждаше жива душа. Протегна ръка и почука в момента, в който манастирската камбана възвести два следобед. Вътре се дочуха стъпки, които приближаваха вратата.

 

Игуменът Йеронимо отвори дървеното капаче и погледна младата дама през решетките на прозорчето.

- Какво искате, госпожице? – Това е мъжки манастир, при това строг! – Присъствието на жени е крайно нежелателно. 

- Бих искала да разговарям с вас, за един от важите монаси и ако е възможно със самия него. 
- Това е невъзможно! Особено по време на Великденските пости! – Но…- Игуменът се поколеба, любопитството взе връх и той открехна вратата. 
- Майката на един от вашите монаси и много болна. – Продължи Моника. - Страхувам се, че не й остава много време. И тя настоява да види сина си. Има да му казва нещо много важно.

- Нашите монаси, госпожице, нямат родители. Нямат други родители, освен Бог и нашата Свята Майка Мария. Когато постъпват в манастира те се отказват от всякакви външни връзки, включително и роднински.

- Майката на вашия монах е приготвила голям дар за манастира, дарение, така да се каже, за да откупи позволението да се види за няколко дни с него.

- Дарение, казвате…- Вратата на манастирския двор се отвори по-широко. Какво е това дарение? – Моника са приближи до игумена и прошепна нещо в ухото му. А той на свой ред подсвирна, не особено богоугодно и почтително, според духовните нрави. 

- Мигел–Масимо беше богат човек, сеньор, преди да дойде във вашия манастир. 
- Да разбира се, разбира се, земните блага и богатства. – Ще попитам Масимилиано дали би искал да се срещне с вас. Как е името ви?
- Моника. Моника-Джулиани Сантиаго.
- Ще предам. Изчакайте моля!

Минаха повече от 45 минути, които Моника прекара търпеливо, на огрения от следобедното слънце двор. Не смееше да помръдне, за да не я изгонят. След близо един час вратата на манастира, зад която бе изчезнал игуменът се отвори и в рамката застана Мигел.

Стоеше там прав, обут в монашеските си сандали, с дългото расо и броеница на колана, гологлав, с отметната назад качулка. Стоеше и я гледаше, със стиснати устни, без следа от усмивка и студения поглед на мрачното море през зимата. Дори и едно мускулче не потрепна по лицето на католическия монах от ордена на Бенедиктинците. Раменете му опираха в рамката на вратата, а тялото му излъчваше сила, която будеше страхопочитание.

Господи, мислеше си Моника, та той е по-здрав и силен от всякога, сякаш нищо и никой не му липсва във външния свят. Гледаше Моника право в очите, пронизваше я с поглед, без гняв, но с такава студена сила, че тя усети вледеняващи тръпки на студ въпреки горещината в летния следобед. Мигел излезе от рамката на вратата и тръгна към нея. Когато се приближи погледа му омекна, но от усмивката му нямаше и следа.

- Не трябва да си тук, Моника! 
- Майка ти е болна, Мигел, иска да те види, защото мисли, че не й остава много време. – Той присви очи и на челюстта му се появи трапчинка. Всичко се случи толкова бързо, че тя не би забелязала, ако не го наблюдаваше внимателно. Моника търсеше с поглед нещо или неща, които да й подскажат, че нейния предишен Мигел, онзи очарователен, прекрасен мъж, за който въздишаха толкова много жени, не е безвъзвратно изгубен. Но…от следващите му думи, пронизващия студ в лятната горещина се завърна.

- Майка ми…- За мен външния свят и хората в него не съществуват, Моника. Прекарах много, много дълги дни, в пост и молитва и…самобичуване, за да изтръгна от себе си и последното чувство на обич и привързаност към този свят.…

- И сега се появяваш ти с цялата си дяволска красота и с това съобщение за майка ми. Погледът му омекна и той сякаш се смали с няколко сантиметра. Вече не изглеждаше онзи свръхчовек застанал в рамката на вратата.

- Ела да седнем. – Посочи една пейка в дъното на двора.
- Колко време мога да остана, за да разговаряме?
- Колкото пожелаеш. Аз имам цялото време на света, зад тези стени. Разбира се няма да можеш да останеш да пренощуваш тук, така че по някое време ще те придружа до страноприемницата в селото. Предполагам, че си отседнала там?

- Никъде не съм отсядала. Дойдох направо от автобусната спирка. 
- Добре. Познавам собственика на „Дивия бик”, ще ти даде хубава стая, вечеря и ще се погрижи никой…- Мигел замълча изненадан от думите си. – Абсолютно никой да не те безпокои. – Въздъхна и я погледна, хвана броеницата си сякаш, за да потърси някаква сигурност.

- Какво се е случило с майка ми? С Доня Соледад? – Моника си отдъхна за миг и се отпусна, дори се усмихна. Това беше нейният Мигел. Онзи, който се разпореждаше и командваше всички и всичко и познаваше точно, който трябва, за да бъде свършена работата, така както той искаше. И обичаше майка си най-много от всичко на света!

Единствената жена, която можеше да командва Мигел, да се разпорежда с живота му и да готви най-хубавите спагети с пресни домати, маслини и босилек бе Доня Соледад. Разбира се тя бе и жената, която го закърми с любов и страхопочитание към Католическата религия.

Следва…

 

--------------------
*Саудаде (на португалски saudade) е понятие, което описва чувство на носталгия по нещо или някого, което е било обект на любов, но е вече безвъзвратно загубено. То често носи фаталистки нотки, а също така и съдържа репресивното знание, че обектът на копнежа никога няма да се появи отново. Саудаде е още връщане към миналото, но с поглед в бъдещето, поради несъгласие или остра мъка и болка по загубата или раздялата. Саудаде често е описвано като „любовта, която остава“ след като някой си отиде. Когато някой е изчезнал. То е споменът за чувствата, преживяванията, местата или събитията, които са донесли емоционални вълнения, удоволствие и благосъстояние, и този спомен задейства човешките сетива отново. То може да се опише и като празнотата, която остава. В Бразилия денят на саудаде се отбелязва официално на 30 януари.

 

 

Юлияна Шапкарова
18.03.2018

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature