Ще те целувам
късно през нощта,
когато и луната спи,
за да не види тя дори
сълзите ми от болка,
че трябва да те нараня,
разкъсвайки плътта,
на твойта женственост.
Какво да взема още след това?
Какво да искам още след това,
очите ти – пресъхнали,
с които плача аз!
Ръцете ти да взема,
за да не прегръщаш друг?
И устните изтръпнали
с тръпчивия ми вкус,
на хищник, който иска кръв!
Сърцето ти ли да извадя
от тази гръд на нимфа?
За да не обиква никой друг!
Проклинам своята съдба!
На мъж почувствал любовта
и ревността безумна, след това…
И колко сила ми е нужна, за да спотая,
желанието диво да те разруша!
За да не бъдеш ничия!
И само със смъртта да те деля!
И само Бог единствен знае,
какъв безумец е мъжа!
По Негов образ,
сътвори ме от калта!
За да те целувам!
Какво да взема после?!
Юлияна Шапкарова
21.12.2017
редактирано: 16.03.2021г.