Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Възползвайте се от удобната онлайн консултация

Запишете си час днес! 

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Основни черти на добрия консултант

Профилактика и терапия

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

auroraПолярните сияния са може би най-величествените, грандиозни и красиви атмосферни явления, които човек може да види с невъоръжено око от земята. Те представляват неописуеми по своята мащабност и изключителност светлинни ивици в горните слоеве на атмосферата, на височина от 100 до 1000 километра от земната повърхност. Познати са на човечеството от хилядолетия, но човек е безсилен да опише очарованието и красотата им чрез думи. Както е казал един известен норвежки писател, след като е наблюдавал северно сияние в пълното му великолепие:

“Няма молив, който да го нарисува, няма цветове, които да го предадат и няма думи, които да го опишат в цялото му величие.” Всъщност полярното сияние неправилно се нарича “северно”, защото то се появява най-често в полярните области, близо до северния и южния магнитен полюс на Земята.

 

Въпреки че честотата на появяването им там е до 100 пъти в годината, полярните сияния могат да се наблюдават и в по-южните ширини, включително и в България. Съществува дори случай на поява на северно сияние на екватора през януари, 1909 година. Северното сияние е било наричано с различни имена през многовековната история на човечеството:

Aurora Borealis – буквално преведено от латински означава “червената зора на севера”. Така на научен език се наричат полярните сияния в северното полукълбо. Италианският учен Галилео Галилей (1564 – 1642) е използвал израза за първи път. На географската ширина на Италия, където е живял Галилео, северните сияния са предимно с червен цвят.

Aurora Australis – полярните сияния в южното полукълбо (“Южно сияние”). Aurora е римската богиня на зората (името идва от “ aura ” /лат./ - “предутринен вятър”)

Аurora Polaris – полярни сияния. Използва се и за северното, и за южното полукълбо.

 

Причина за северните сияния. Същност на явлението

aurora borealisПолярното сияние зависи от слънчевата активност, състоянието и състава на земната атмосфера, силата на земното магнитно поле и свойствата на космическото пространство в близост до Земята. Източникът на северното сияние се крие на 150 млн. километра от нас - Слънцето. По време на т.нар. слънчеви експлозии от него постоянно се излъчват заредени високоенергийни частици и се изхвърлят в открития космос. Това излъчване се нарича корпускулярно лъчение.

Слънчевите експлозии са периоди на повишена слънчева активност, характеризираща се с появата на огромни петна на повърхността на слънцето. Тези излъчвани високоенергийни частици – алфа частици, електрони и протони, част от които се неутрализират взаимно заради противоположните си заряди - формират плазмени облаци и т.нар. “слънчев вятър”.

Той се движи в космическото пространство със скорост, варираща от 200 до 1000 километра в секунда (средна стойност – 500 км/сек). Но дори с тази скорост (повече от един милион километра в час), на тези частици им отнема цели 2 – 3 дни да стигнат до нашата планета.

Когато слънчевият вятър приближи земята, повечето от частиците се отразяват от магнитосферата и се връщат обратно в космическото пространство (тъй като земното магнитно поле действа като бариера, предпазваща Земята от смъртоносната радиация на слънчевия вятър), но голяма част попадат в магнитното поле на планетата, като изкривяват силовите му линии и му придават кометообразна форма. Така магнитосферата става асиметрична.

Взаимодействието на заредените частици на слънчевия вятър с магнитното поле на земята предизвиква определени изменения. Както всички движещи се заредени частици, така тези на слънчевия вятър образуват собствено магнитно поле. Движещите се заряди на слънчевия вятър по външната граница на магнитосферата могат да се приемат за електричен ток със свое магнитно поле.

Това ново магнитно поле се наслагва в магнитното поле на земята и предизвиква т.нар. “магнитни бури”-кратки, но значителни изменения в магнитното поле на земята. Ето защо северните сияния винаги се предшестват от магнитни бури. Под влиянието на магнитосферата, частиците се ускоряват, следвайки линиите на земното магнитно поле, и се насочват към полярните райони, където то е най-силно – близо до геомагнетичния северен и геомагнетичния южен полюс на планетата ни.

aurora trailsСеверните сияния са резултат от сблъсъка на високоенергийните частици на слънчевия вятър с неутралните атоми на силно разредените газове в горните слоеве на земната атмосфера. Когато частиците се насочват надолу към полюсите, т.е. навлизат от магнитосферата в йоносферата, те са спрени от “щита” на атмосферата и се сблъскват с атомите на атмосферните газове, възбуждайки по този начин електроните в тези атоми (това означава, че те минават в състояние на по-висока енергия).

Веднага възбудените електрони на атомите се възвръщат в нормалното си състояние, като преминават на по-ниско енергийно ниво. Този процес естествено се съпътства с отделянето на фотони (светлинни частици) с характерна дължина на вълните и може да се сравни с излъчването на светлината в неоновите лампи.

Това преминаване на по-ниско енергийно ниво и отделяне на фотони е различно при различните атмосферни газове (азот, кислород, и т.н.) и това е причината те да светят с различна светлина и да се наблюдават различни осветявания при сиянията.

Преобладават зеленият и жълтият цвят; червеното оцветяване също е възможно. По-рядко е бледо-синьото. За да може обикновен човек с невъоръжено око да види оцветяването на тези фотони на небето, се изискват около 100 милиона фотона.

Друга теория за произхода на северните сияния е, че те са предизвиквани от избухвания на ултравиолетовото лъчение на Слънцето. Радиацията от ултравиолетови лъчи йонизира атомите на високите земни въздушни слоеве. Тези електрически заредени частици се отклоняват към полярните области под влияние на земното магнитно поле.

Високоенергийни частици се сблъскват с газови молекули в атмосферата. При преминаването на по-високa орбитала и възстановяването на първоначалното положение на електрона излишната енергия се отделя под формата на фотон.

Сиянието в България е наблюдавано в продължение на 2 часа в нощта на 6 срещу 7 април, 2000 година от Рожен, около 3ч. 30мин под Полярната звезда. Сиянието е с червен цвят. Това се дължи на необикновеното количество слънчев вятър от 10 милиарда тона, излъчено на 4 април. Въпреки че частиците са се движили с 2000 км/сек те са попаднали в обсега на Земята след 2 денонощия.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature