Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   

big bangШокиращата особеност в тази история е заявената разлика между миналото и бъдещето. Вселената започва развитието си от едно състояние с много малка ентропия: частиците са опаковани заедно равномерно. Тя еволюира и минава през състояние със средно голяма ентропия: състоянието, в което веществото е съсредоточено в звездите и галактиките, които днес наблюдаваме около нас. Окончателно тя достига едно състояние с голяма ентропия: почти празно пространство, характеризиращо се със случайно блуждаещи частици с ниски енергии. Защо миналото и бъдещето са толкова различни? Не е достатъчно просто да постулираме една теория на началните условия – причина за малката ентропия, от която започва развитието на Вселената.

Както отбелязва философът от Университета в Сидни Хю Прайс, всички доводи, които се прилагат към началните условия, би трябвало да са приложими и за крайните условия. В противен случай бихме изпаднали в грешката да предпоставим в началото точно това, което искаме да докажем – че миналото е специално. Ние или трябва да приемем асиметрията на времето като нещо фундаментално, което не се поддава на обяснение, или трябва да търсим обяснението на по-дълбоко равнище, в начина на функциониране на пространството и времето. Мнозина космолози опитваха да припишат асиметрията на времето на процеса на космологичната инфлация.

Инфлацията представлява едно привлекателно обяснение за много особености на Вселената. Според тази идея, много ранната Вселена (или поне част от нея) е била изпълнена не с частици, а по-скоро с преходна форма на тъмна енергия, чиято плътност е невъобразимо по-голяма от тази, която наблюдаваме днес. Тази енергия е причина разширяването на Вселената да се ускори фантастично много, след което тя се разпада на вещество и радиация, оставяйки малкото количество тъмна енергия, което днес отново започва да играе определена роля.

Останалата история на Големия взрив от еднородния първичен газ до галактиките и всичко друго просто следва. Първоначалният мотив за предлагане на инфлацията бе да осигури ясно обяснение за фината настройка на условията в ранната вселена – в частност, за забележителното равенство на плътността на веществото в различни, много отдалечени една от друга области. Ускорението, предизвикано от преходната тъмна енергия, заглажда условията във вселената почти идеално.

Щом инфлацията започне, съществувалото преди това разпределение на веществото и енергията се оказва без значение – ускореното разширение премахва всяка следа от предварително съществуващите условия, оставяйки ни една гореща, плътна, хомогенна ранна вселена. Инфлационната парадигма бе много успешна в редица отношения. Нейните предсказания за малки отклонения от идеалната хомогенност са в съгласие с наблюдаваните различия в плътността в различни области на Вселената.

Като обяснение за асиметрията на времето обаче космолозите все повече я смятат до известна  степен измамна по причини, изтъкнати от Роджер Пенроуз от Университета в Оксфорд, както и от други учени. Наистина, за да работи процесът както е желателно, свръхплътната тъмна енергия в началото трябва да има много специална конфигурация. В действителност, нейната ентропия трябва да бъде фантастично по-малка от ентропията на горещия, плътен газ, на който се разпада.

Фактически това означава, че инфлацията всъщност не обяснява нищо: тя „обяснява” едно състояние с необикновено малка ентропия (горещ, плътен, хомогенен газ), позовавайки се на едно предшестващо състояние с дори още по-малка ентропия (гладък къс пространство, в който доминира свръхплътна тъмна енергия). Това просто отмества загадката крачка назад към въпроса: Защо всъщност се случва инфлацията?

Една от причините, поради които космолозите се обръщат към инфлацията като към обяснение за асиметрията на времето, е, че началната конфигурация на тъмната енергия не изглежда чак толкова невероятна. По времето на инфлацията размерите на нашата наблюдаема Вселена са били по-малки от сантиметър. Интуитивно ясно е, че една толкова малка област няма много микросъстояния, тъй че не е толкова невероятно вселената да попадне случайно в микросъстояние, което съответства на инфлация.

За съжаление, в случая интуицията е заблуждаваща. Ранната Вселена, даже ако диаметърът й е само сантиметър, има точно същия брой микросъстояния, както цялата днес наблюдаема Вселена. Според правилата на квантовата механика, общият брой на микросъстоянията в една система никога не се променя. (Ентропията расте не защото расте броят на микросъстоянията, а защото системата по естествен начин завършва в най- общото възможно макросъстояние.) В действителност, ранната Вселена е същата физична система, каквато е и късната Вселена.

В края на краищата едната еволюира в другата. Измежду всички различни начини, по които може да се класифицират микросъстоянията на Вселената, само една невероятно малка част съответстват на конфигурация със свръхплътна тъмна енергия, пакетирана в нищожен обем. Условията, необходими за започване на инфлация, са изключително специални и следователно описват конфигурация с много малка ентропия. Ако вие трябва да избирате състоянията на Вселената случайно, би било крайно невероятно да попаднете на точните условия за започване на инфлация. От само себе си инфлацията не обяснява защо ранната Вселена има малка ентропия – тя просто по начало предполага това.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature