Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

sunspotsСлънцето, горящо кълбо от газове, ни е давало животоспасяваща топлина и светлина вече близо 5 милиарда години. Източника на слънчевата енергия е вътрешността му, където температурата надвишава 15 милиона градуса по Келвин и налягането е 250 милиарда пъти повече от това на повърхността на Земята. Огромната горещина трансформира водорода, най-лекия елемент във Вселената, в хелий. Повърхността на слънцето има температура от близо 5800 К. Какво точно представляват слънчевите петна?

Те са предизвикани от силни магнитни полета на повърхността на Слънцето. Тези зони са с около 1000 градуса по-студени от останалите и изглеждат по-тъмни. Слънчевата активност се усилва в цикъл от приблизително 11 години – увеличава се броя на слънчевите петна и хромосферните избухвания (внезапни засилвания на яркостта на хромосферата). Когато на повърхността има най-много слънчеви петна, наричаме този момент слънчев максимум. Когато активността на слънчевите петна е най-малка, можем да говорим за слънчев минимум. Слънцето е звезда, която може да промени своята активност много рязко, заради бурните физични процеси в и под повърхността й.

Слънчевата активност е правопропорционална на скоростта и плътността на слънчевия вятър. Затова рязката промяна на слънчевата активност води до рязка промяна и на земната геомагнитна активност. Когато тя се увеличава, повишената скорост и плътност на слънчевия вятър води до преместването на северното сияние до средни и дори до по-ниски географски ширини, включително и до България – през 1957-58, по време на особено силна слънчева активност родината ни е станала свидетел на няколко сияния.. При слънчев максимум и хромосферни избухвания плазмения поток е особено интензивен и насочен. Ако Земята и Слънцето попаднат в необходимо взаимно положение, нашата планета попада в центъра на плазмения поток.

Тогава частиците са повече и по-бързи и успяват да проникнат до 80-90 км над земната повърхност. Там плътността на атмосферните газове е голяма и частиците се поглъщат от въздуха без да предизвикват светене. Често при северните сияния се наблюдава ясно очертана долна граница – светлинната ивица рязко прекъсва отдолу. Това е така, защото след минаване на определена долна граница на височина, частиците не светят.

Сложните геомагнитни промени от магнитните бури влияят на спътниковите комуникации и навигационните системи. Обикновено са краткотрайни, но могат да продължат и повече от ден. Обикновено колкото повече слънчеви петна има, толкова повече частици са изстреляни в космоса и толкова повече полярни сияния се наблюдават. Последният слънчев максимум е бил през 2001-2002, следващият се очаква към 2011-12.

 

Овални зони

 Овалните зони представят местата на Земята, където сиянията се наблюдават най-често и с най-голям интензитет. Първи швейцарският физик Херман Фриц (1829 – 1902) в книгата си “Северното сияние” от 1881 (“Das Polarlicht”) показва, че северните сияния се наблюдават най-често в зона на 67 градуса северна ширина. Той нарича този пръстен  “овална зона”.

Ако нанесем на географската карта всички точки на Земята, от които сиянията се наблюдават с дадена честота и ако свържем тези точки, ще получим пръстен, или т. нар. “овална зона”. Тези овали имат за център геомагнитния полюс (северен или южен) на Земята. Информация за по-подробното местоположение на овалните зони се базира на изследванията на професор Щормер между 1910 и 1950.

Разпространението на сиянията като функция от географска ширина и време е получено от задълбочени земни, ракетни и сателитни изследвания през 60-те години. Най-добър резултат са дали сателитните фотоси на земята. Открито е, че сиянията показват постоянна овална зона около магнетичния полюс на двете полукълба. Така този овал е зоната, където сияния се наблюдават най-често.

Този овал е почти два пъти по-широк и два пъти по-далеч от геомагнитния полюс в полунощ отколкото е широк и далеч от полюса в 12 часа на обяд (разстоянието е 23 градуса на 12 градуса, респективно). Овалът е около 10 градуса (близо 1100 км) по-близо до екватора в нощната част на Земята, отколкото в дневната част.

Последни изследвания доказаха, че формите и местоположенията на овалните зони се променят изключително много в зависимост от слънчевата активност. При повишена активност овалът се разширява и се приближава до Екватора

 

Историческа информация

Северните сияния са познати на човека от много време. Първото описание на сияние четем в “Метерология” на Аристотел от 4 в. пр. Хр. – то е светлина, която прилича на пламъка на горящ газ. Понякога от горенето на пламъците струят искри – тогава сиянието според Аристотел е “скачащи кози”. Ако няма такива свръхестествени лъчи и искри, сиянието е “огън”.

Древният човек е наблюдавал явленията около себе си и се е опитвал да си ги обясни, за да систематизира света. Северното сияние присъства в митологията на много народи. Някои са го разбирали като послание от Бога, от мъртвите или от дявола. Често са го разбирали като предвестник на война, бедствия, нещастия или смърт заради кървавочервения му цвят.

Единствено в Норвегия, северното сияние е било почитано като знамение от Бога, а не от Дявола. По-късно в Средновековието се е считало че червеното сияние е кръвта на войните борещи се на небето във вечната райска война. Тя е била небесна награда за храбрите воини, загинали за честта на страната си – да продължат красивата си битка и на небето.

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature