Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   

universe harmonyЕдна дръзка, но проста стратегия е просто да кажем: в края на краищата вероятно много далечното минало не е различно от бъдещето. Вероятно далечното минало, подобно на бъдещето, фактически представлява едно състояние с голяма ентропия. Ако е така, горещото, плътно състояние, което наричаме “ранна Вселена”, всъщност не е истинското начало на Вселената, а по-скоро само едно преходно състояние между етапите в нейната история. Някои космолози си представят, че Вселената е минала през нещо като “скок”.

Преди това събитие пространството се е свивало, но вместо просто да се свие в точка с безкрайна плътност, някакви нови физични принципи – квантова гравитация, допълнителни измерения, теория на струните или други екзотични явления – я “изритват” в последния момент и тя, Вселената, излиза от другата страна в състояние, което днес възприемаме като Голям взрив.

Макар и интересни, “подскачащите” космологии не обясняват стрелата на времето. Или когато свиващата се вселена е приближавала критичното състояние ентропията е растяла, и в този случай стрелата на времето се е разтягала безкрайно в миналото, или ентропията е намалявала, при което в средата на историята си (при “скока”) Вселената се е оказала в едно неестествено състояние с малка ентропия. И в двата случая ние отново прехвърляме отговорността върху въпроса защо около онова състояние, което наричаме Голям взрив, ентропията е малка.

Нека вместо това предположим, че Вселената стартира от едно състояние с голяма ентропия, което е най-естественото състояние. Един подходящ кандидат за подобно състояние е празното пространство. Подобно на всяко състояние с голяма ентропия, тенденцията на празното пространство е просто да си остава такова, без да се променя. Така проблемът става: как от това това празно и статично времепространство се получава днешната Вселена? Тайната може би се крие в тъмната енергия.

При наличието на тъмна енергия празното пространство не е съвсем празно. Флуктуациите на квантовите полета пораждат много ниска температура – чудовищно по- ниска от температурата на днешната Вселена, но въпреки това – не абсолютна нула. В такава вселена всички квантови полета търпят топлинни флуктуации.

Това означава, че тя не е абсолютно статична и, ако чакаме достатъчно дълго, ще дочакаме раждането не само на отделни частици, но и на съществени съвкупности от частици, които ще се разпиляват във вакуума. (Това са реални частици, противно на краткоживущите “виртуални” частици, които се раждат в празното пространство дори в отсъствие на тъмна енергия.)

Измежду нещата, които могат да се раждат от флуктуациите, са и малки парчета от свръхплътна тъмна енергия. При подходящи условия подобно парче може да претърпи инфлация и да се “отрони”, образувайки отделна, своя собствена вселена – вселена-бебе. Нашата Вселена може да е потомък на някоя друга вселена. На пръв поглед този сценарий напомня стандартното обяснение на инфлацията. Тук ние също предпоставяме, че парче от свръхплътна тъмна енергия възниква случайно, инициирайки инфлацията. Разликата е в естеството на началните условия.

В стандартното обяснение парчето възниква в една бурно флуктуираща вселена, в която огромният брой флуктуации не предизвикват нищо, подобно на инфлация. Би изглеждало много по-вероятно вселената, флуктуирайки, направо да попадне в един горещ голям взрив, изобщо подминавайки етапа на инфлация. В действителност, що се касае до ентропията, би било даже по-вероятно, флуктуирайки вселената да попадне направо в днешното си състояние, давайки “на късо” последните 14 милиарда години космическа еволюция.

В нашия нов сценарий съществувалата предишна вселена никога не е флуктуирала случайно, тя е била в едно много специфично състояние – състоянието на празно пространство. Онова, за което претендира тази теория – и което остава да се докаже – е, че най-вероятният начин да се роди вселена като нашата от подобно предходно състояние, е да се премине през период на инфлация, а не чрез пряк флуктуационен преход. С други думи нашата Вселена е флуктуация, но не случайна.

Emit fo Worra

Този сценарий, предложен през 2004 г. от Дженифър Чен от Чикагския университет и от мен, осигурява едно провокативно решение за произхода на асиметрията на времето в нашата наблюдаема Вселена: ние виждаме само малко парче от една голяма картина, а тази голяма арена е напълно симетрична по отношение на времето. Ентропията може да расте неограничено чрез раждане на нови бебе-вселени.

Най-хубавото е, че тази история може да бъде разказана отзад-напред и отпред-назад. Представете си, че в определен момент започваме с празно пространство и чакаме то да еволюира и в бъдещето, и в миналото. (То се развива в двете посоки, тъй като не  предполагаме еднопосочна стрела на времето.) Чрез флуктуации се раждат бебе-вселени, в които времето тече в различни посоки, и които се изпразват и раждат свои собствени бебета.

В свръхголям мащаб подобна мултивселена би изглеждала статистически симетрична по отношение на времето – както миналото, така и бъдещето биха изобразявали нови вселени, флуктуиращи и размножаващи се без ограничение. Всяка от тях би имала своя стрела на времето, но за половината тази стрела ще бъде насочена в посока, противоположна на посоката в другата половина.

Идеята за вселена, в която стрелата на времето е насочена обратно, може да изглежда тревожно. Ако срещнем някого от подобна вселена, той би ли си спомнял бъдещето? За щастие, няма опасност от подобна среща. В описвания от нас сценарий единствените места, където времето изглежда да тече обратно, са далеч назад в нашето минало – много преди нашия Голям взрив.

Помежду е едно голямо разширяване на вселената, при което изглежда времето изобщо не е текло; почти не е съществувало вещество и ентропията не се е променяла. Всяко същество, живяло в една от тези две области с обратно насочена стрела на времето, не би било родено старо и не би умряло младо, както и не би се случило нищо друго необикновено. За тях времето би текло по напълно обичаен начин.

Нещата изглеждат необикновени само, когато сравняваме тяхната вселена с нашата – нашето минало е тяхно бъдеще и обратно. Но подобно сравнение е чисто хипотетично, тъй като ние не можем да отидем там, а те не могат да дойдат тук. За сега съдът не се е произнесъл по нашия модел. Космолозите размишляват върху идеята за бебе-вселени от много години, но ние не разбираме процеса на раждането.

Ако квантовите флуктуации могат да родят нови вселени, те биха могли да родят и много други неща – например една цяла галактика. За да обясни Вселената, която наблюдаваме, един сценарий като нашия трябва да предскаже, че повечето галактики възникват като последица от подобно на голям взрив събитие, а не като самотна флуктуация в една иначе празна вселена.

В противен случай нашата Вселена би изглеждала крайно неестествена. Но това, което научаваме в случая, не е някой специфичен сценарий за структурата на времепространството в свръхголеми мащаби. Новото е идеята, че шокиращата особеност на нашия наблюдаем космос – стрелата на времето, произтичаща от много ниското ентропийно състояние на ранната вселена – може да ни осигури указания относно природата на ненаблюдаемата вселена.

Както споменахме в началото на тази статия, приятно е да имаме една картина, която отговаря на всички данни, но космолозите желаят нещо повече от това: ние търсим едно разбиране на природните закони и на нашата специфична Вселена, в която всяко нещо има за нас своя смисъл. Ние не искаме да слезем толкова ниско, че да приемаме странните особености на нашата Вселена като сурови факти. Изглежда, че драматичната асиметрия на времето в нашия наблюдаем космос ни предлага ключ за разгадаване на нещо по- дълбоко – един намек за неразгадаемата структура на пространството и времето.

Нашата задача като физици е да използваме този и други ключове, за да ги съберем в една покоряваща картина. Ако наблюдаемата Вселена обхваща всички съществуващо, би било почти невъзможно да се обясни по естествен начин стрелата на времето. Но ако Вселената около нас е само малка част от една много по-голяма картина, възникват нови възможности.

Ние можем да си представим нашето парче от вселената просто като част от един пъзел, част от тенденцията на една по-голяма система да увеличава неограничено ентропията си и в далечното си минало, и в далечното си бъдеще. Перифразирайки физика Едуард Трайън може да кажем, че е по-лесно да разберем Големия взрив не като начало на всичко, а просто като едно от нещата, които се случват от време на време.

Доколкото все повече и повече космолози приемат сериозно проблема, поставен от стрелата на времето, и други учени разработват подобни идеи. Лесно е да се наблюдава тази стрела – достатъчно е да разбъркате малко мляко в кафето си. Докато отпивате от него, вие може да размишлявате как това просто действие може да бъде проследено назад чак до началото на нашата наблюдаема Вселена, а вероятно и отвъд.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature