Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

black holeРанната Вселена е била забележително място. Всички частици, които съставят днес наблюдаваната Вселена, са били натъпкани в един извънредно горещ, плътен обем. И най-важното – те са били разпределени приблизително равномерно в този нищожен обем, средно, разликата в плътностите на различни места е била само около едно към 100 000. Постепенно, заедно с разширяването и изстиването на Вселената гравитационното привличане увеличава тези различия. Областите с малко повече частици образуват звездите и галактиките, а областите с малко по-малко частици се изпразват и образуват празното пространство.

 

Ясно е, че гравитацията е решаваща за еволюцията на Вселената. За нещастие, ние не разбираме достатъчно добре ентропията, когато се отчита и гравитацията. Гравитацията възниква от формата на времепространството, но ние нямаме изчерпателна теория за него – това е целта на една квантова теория на гравитацията. Докато ние можем да свържем ентропията на един флуид с поведението на молекулите, които го съставят, ние не знаем какво съставя пространството, така че не знаем и какви гравитационни микросъстояния съответстват на едно конкретно макросъстояние.

Въпреки това, ние имаме някаква сурова идея относно това, как еволюира ентропията. В ситуациите, в които гравитацията е пренебрежима, както в случая с чашата кафе, едно равномерно разпределение на частиците има голяма ентропия. Това положение е състояние на равновесие. Даже когато частиците се пренареждат, те са вече така съвършено размесени, че на макроскопично равнище изглежда нищо повече не може да се случи. Ако обаче играе роля и гравитацията, а обемът е фиксиран, едно равномерно разпределение вече има относително малка ентропия.

В този случай системата е много далеч от равновесие. Гравитацията е причина частиците да се обединяват в звезди и галактики, а ентропията расте забележимо – в съответствие с втория принцип. Наистина, ако искаме да максимализираме ентропията в даден обем, когато трябва да се отчита и гравитацията, ние знаем какво ще се получи: черна дупка. През 70-те години на миналия век Стивън Хокинг от Университета в Кеймбридж потвърди едно провокиращо предположение на Яков Бекенщайн, който сега е в Университета в Ерусалим: че и черните дупки се подчиняват на втория принцип.

Подобно на горещите обекти, за чието описание първоначално бе формулиран този принцип, черните дупки излъчват радиация и имат ентропия – при това в голямо количество. Една отделна черна дупка с маса от порядъка на 100 слънчеви маси, подобна на черната дупка, която „живее” в центъра на нашата Галактика, има 100 пъти по-голяма ентропия от всички обикновени частици в наблюдаемата Вселена. Накрая, посредством радиацията на Хокинг, даже черните дупки се изпаряват.

Една черна дупка няма най- голямата възможна ентропия, а само най-голямата възможна ентропия, която може да се съдържа в определен обем. Обемът на пространството във Вселената обаче изглежда расте неограничено. Нещо повече – през 1998 г. астрономите откриха, че разширяването на Вселената се ускорява. Най-прякото обяснение на този факт е съществуването на тъмна енергия, форма на енергия, която съществува даже в празното пространство и чиято плътност, изглежда, не намалява с разширяването на пространството.

Това не е единственото възможно обяснение за ускоряването на разширението, но опитите да се постигне това с по-добра идея засега остават безрезултатни. Ако плътността на тъмната енергия не намалява, Вселената ще се разширява вечно. Далечните галактики ще изчезнат от полезрението ни. Останалите ще колапсират в черни дупки, които от своя страна ще се изпарят в околния мрак със сигурността, с която пресъхва локва в горещ ден. Онова, което ще остане, е една вселена, във всяко отношение празна.

Тогава и само тогава Вселената наистина ще достигне максимума на своята ентропия. Вселената ще бъде в равновесие и в нея няма да може да се случи нищо повече. Може да изглежда странно, че празното пространство има такава огромна ентропия. Това звучи така, както да се каже, че най-безпорядъчното бюро на света е бюрото, на което няма абсолютно нищо. Ентропията изисква микросъстояния, а на пръв поглед в празното пространство няма нито едно такова.

В действителност обаче празното пространство притежава множество микросъстояния – квантово-гравитационните микросъстояния, вградени в структурата на пространството. Засега ние не знаем какво точно представляват тези състояния, освен че те определят ентропията на черните дупки, но знаем, че в ускорено разширяващата се Вселена ентропията вътре в наблюдаемия обем се стреми към една константна стойност, пропорционална на площта на повърхността, заграждаща обема. Това е наистина едно огромно количество ентропия, много по-голямо от това на веществото вътре в този обем.

-----------

*Картинка: Черна дупка

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature