Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

May 1945 Berlin.jpg

Резултатите от Втората световна война отново, както и след Първата, довеждат до нова конфигурация на държавите и стопанските системи. Отново победителите решават основните тенденции в развитието на следвоенния свят. Отново териториите се разделят съобразно глобалните интереси.

Отново големи части от народи и нации остават в границите на чужди държави. Отново се формират изкуствени федерации, в които волята на народите за самоопределение се смазва с брутална сила. И отново победителите се стремят да овладеят за себе си големи икономически пространства.

След Втората световна война обаче, се налагат и нови глобални тенденции в политическото и стопанското развитие. Победителите от т.нар. "Антифашистка коалиция" сега са от две различни системи. Те воюват за разгрома на световния фашизъм, но от различни позиции и в името на различни цели.

Докато Западът (Великобритания, САЩ, Френските антифашистки сили на Дьо Гол) воюват за запазване на западната демокрация и системата на свободно пазарно стопанство, СССР воюва за разширяването на политическото влияние на комунизма и установяването на съветската тоталитарна система върху големи части на света под благовидния лозунг за "световна социалистическа революция". Този лозунг никога не е изоставен от болшевишката партия и той е всъщност смисълът на външната политика на СССР.

Затова ако приемем, че Западът е тласкал Хитлер в началото на експанзията му срещу СССР, в което има логика, то трябва явно да приемем вече и другата теза, че Сталин го е тласкал в обратната посока, в което има не по-малко логика, или Хитлер трябва да обезсили Европа и да я подготви за "социалистическата революция", защото според комунистическата идеология "всяка империалистическа война води до социалистическа революция". Западната демокрация трябва да се противопостави категорично на болшевишката експанзия ако иска да оцелее.

Планът "Маршал" (Известен официално като Програма за възстановяване на Европа (на английски: European Recovery Program, ERP), е програма на САЩ за възстановяване на съюзническите страни в Европа след Втората световна война. Инициативата е кръстена на името на Джордж Маршал.), към който са присъединени 16 европейски държави - Великобритания, Франция, Италия, Холандия, Белгия, Дания, Швеция, Швейцария, Норвегия, Люксембург, Австрия, Ирландия, Исландия, Португалия, Гърция и Турция всъщност, поставя началото и на европейската икономическа интеграция, създавайки Организацията за европейско сътрудничество.

Планът за възстановяване е разработен на среща на участващите европейски държави през юли 1947 по инициатива на американския президент Хари Труман и генерал Маршaл.

25bfc7d37fd169e235e98165468a6d28.jpg

Съветският съюз и държавите от Източна Европа също са поканени, но Йосиф Сталин намира плана за "много опасен" и не позволява участие на нито една държава под съветски контрол. Планът влиза в действие за четири фискални години, като започва през юли 1947. През този период 13 милиарда щатски долара са отпуснати в помощ на възстановяването на европесйките страни, които са се присъединили към Европейска организация за икономическо сътрудничество.

Планът довежда до разделянето на европейската икономика на два типа - пазарна (западна) и социалистическа (източна) икономика. По това време има четири окупационни зони в Германия – Американска, Английска, Френска, Съветска. Английската и американската част се обединяват, създавайки Бизония. По-късно Бизония и френската окупационна зона се обединяват, тогава се създава Федерална Република Германия - през април 1949 г. През октомври месец 1949 г. е основана ГДР, когато СССР предава властта на ГЕСП - източногерманска сталинистка партия.

Резултатите са бързото възстановяване не само на участниците в плана, но и на редица други държави в Европа и други части на света. Особено много това се отнася до западните територии на Германия (бъдещата ФРГ), където американските капитали и инвестиции, съчетани с техническите традиции и самодисциплина на германците, изключително бързо възстановяват не само икономическия потенциал на разрушена Германия, но и мощните германски индустриални корпорации.

Така се поставя началото на новата следвоенна германска икономическа мощ, която умелата политика на Конрад Аденауер ще съчетае с една нова система на демокрация, създала това, което е съвременна Германия.

В следвоенните десетилетия САЩ се налагат окончателно като водеща държава сред развитите индустриални държави на Запада. Заедно с това обаче се засилва и изолацията на комунистическия Изток не само в политическо, но и в икономическо отношение.

През 1957 г. е подписан договор за създаване на Европейско икономическо общество или Общ европейски пазар между шест развити европейски държави - ФРГ, Франция, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург. По-късно се присъединяват и други европейски държави, между които Гърция и Турция. Общият пазар е подкрепян от САЩ. През 1958 г. шестте създават Европейска инвестиционна банка за финансово подпомагане на западната икономика, а през 1959 г. Европейски фонд за развитие с подобни цели.

Създадени са също Европейско обединение за въглища и стомана през 1951 г.; Европейско валутно съглашение през 1958 г.; Европейски център за ядрени изследвания и Европейско общество за атомна енергия през 1954 и 1958 г., както и редица други институции, които поставят основите на сегашната европейска икономическа интеграция, достигнала значителен напредък в Европейския съюз. Те поддържат високото ниво на развитие на стопанството на западните държави, водещата роля на научно-техническия прогрес и определящата им позиция в световното стопанство.

От средата на 50-те години обаче, когато развитите европейски държави възстановяват икономическия си потенциал, растежът на тяхната икономика се засилва, а техният дял в световното производство отново заема значително място.

Особено впечатляващ е Западногерманският растеж Wirtschaftswunder /икономическо чудо/. Само в краткото време между 1948 и 1952 година германското индустриално производство нараства с 10%, а реалният брутен продукт с 67%. Производството на стомана, което към 1946 г. почти е спряло през 1960 г. достига 34 млн. тона и е най-голямото в Европа. Мощните химически, електротехнически, металургични, автомобилни компании възстановяват своето производство и отново стават индустриалните гиганти на Европа.

Това се отразява благоприятно и върху другите сфери на западногерманската икономика. Липсата на военни разходи и значителните американски капитали и инвестиции са съчетани с умелата политика на икономическа интеграция с Франция и други западноевропейски държави, както и с целенасочената инвестиционна политика на държавата, особено по времето на Конрад Аденауер.

Федералната република напълно изоставя вековната доктрина на “модерния германски милитаризъм”, която от втората половина на ХIХ в. до края на Втората световна война, с малки изключения е основа на икономическата и външната политика на Германия. По време на войната почти целия промишлен потенциал, ресурсите, транспорта, аграрното стопанство са подчинени на Третия райх, превърнати в придатък към мощното германско военно производство.

Германското икономическо чудо, довело до това, че Германия днес дава повече от 53% от износа вътре в Общността, а след обединението си става втора (в икономическо отношение) държава в света, се основава на следните “мисловни предпоставки”.

Мисловни предпоставки

Предпочитане на разума, съсредоточен или привлечен в едно намерение или цел (посока).

Живот според универсални кодекси от правила и закони. “Немска дисциплинираност” на мисленето и действието; “Ред и законност”.

Федерализъм като противотежест на признатия централизъм; свободна конкуренция на федерално ниво и “регионални експерименти” с оглед налагане на местните производства.

“Германската душа се състои от коридори, свързани помежду си, от пещери, скривалища и тъмници, нейното безредие съдържа нещо очарователно и мистериозно; германецът познава тайните пътеки към хаоса” (Фр. Ницше).

“Контраст между страстта на германците за ред и тяхната склонност към романтизъм, ирационалност и екстремизъм” (Д. Ардах); цялото е по-важно от отделната част.

Холистичен подход, свързване на цялостни и подредени системи.

“Възход чрез силна технология”, професията е по-скоро призвание, отколкото работа, “бизнес”.

Огромни субсидии за културата (театри, опери, музеи).

Немското усещане за единството между природата на човека и околната му среда (силна екологична политика, провеждана и от двете партии).

Стойността трябва да е вградена в солидни и ценни продукти. “Блясъкът на златото води до лудост” (”немското презрение към парите и печалбите”).

Сътрудничество между труда и бизнеса, между работници и работодатели.

Доктрина за “социално отговорната свобода”. Стремеж да се даде възможно най-голям принос за обществото (печалбата на заден план).

Стремеж към консенсус.

“Германският тип личност” има широко, тайно, лично пространство и малко обществено пространство (не е толкова лесно да се опознае един германец, не се разкрива лесно, не са много общителни, повечето неща споделят само с най-близки приятели и пр.) в противоположност на американците (отличаващи се с малко лично пространство, но с голямо “обществено пространство”, което е лесно достъпно, американска откритост към общуването, американците са дружелюбни, лесни за опознаване) – по теорията на Курт Левин.

Увлечение по ранговете, титлите, високия обществен статут.

Практичност и амбициозност. Много голям брой малки и средни частни компании, управлявани от основателите си.

Непрестанен успех на организации, поддържани на човешко равнище, неразраснали се до анонимност.

Богатството се създава от вътрешните богатства на душата.

Неотклонно практично професионално обучение, квалификация и преквалификация на милиони германци.

Богата обща и класическа образованост.

Склонност да се спори с началника – ако се съзнава, че заповедта е погрешна и т.н.

Хемпдън-Търнър, Ч. и А. Тромпенаарс. Седемте култури на капитализма

Снимка: “Mark Redkin “The End”. May 1945 / Berlin ; „Марк Редкин“ Краят “. Май 1945 г. / Берлин

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature