Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   

LIME  

   

През 30-те години интересът към психологическата проблематика на групите придобива масов характер, особено в САЩ. Изследванията на К. Левин и редица други учени са поставили основата на съвременното разбиране за природата на вътрешногруповите процеси, като едновременно с това са демонстрирали възможностите за работа с група, като обект и инструмент на психологическо въздействие.  Курт Левин (1890-1947) е немски психолог, основател на полевата теория за личността, ръководител на Изследователския център по групова динамика в Масачузецкия технологически институт.

Той е роден в Прусия. Сред първите му колеги и сътрудници са двама гещалтпсихолози: Макс Вертхаймер и Волфганг Кьолер. Основен труд: “Principles of topological psychology” (1936). Като един от теоретичните източници на когнитивистката ориентация се появава теорията за полето на К. Левин. Въпреки близостта му с гещалтпсихологията на Левин са присъщи такива нови акценти, разработени в теорията за полето, които се превръщат в особено значими за социалната психология. Самият Левин разглежда своята психология като 'топологична и векторна психология' като взема термините 'вектор' и 'топология' от математиката. Топологията изучава свойствата на пространството, а векторът е понятие за сила.

Теорията на Левин за психичното поле /жизненото пространство/ трябва да се разбира в два основни модела:

Модел на личността

Модел на обкръжаващия ни свят ( на обкръжението)


Модел на личността:


Според К. Левин личността представлява собствена система, състояща се от множество непресичащи се една с друга области. Всяка област съответства на определено действие, което може да бъде устойчив стремеж, наречен от Левин потребност (мотив) или краткотрайно желание. Психичното поле /жизнено пространство/ е онова, в което човекът се движи. То представлява целостта на фактите, които определят поведението на индивида във всеки един момент. Поведението е функция на жизненото пространство във всеки един момент:

B=f.L 
L – психическото поле, като не е задължително да е физическо
B – поведението на човек

Психичното поле е разделено на региони. Отделните области имат различна степен на сходство в зависимост от степента си на близост. Две области си приличат максимално, ако притежават обща граница. Всеки регион може да се разглежда като психологичен факт. Границите имат няколко дименсии като близост/отдалеченост и здравина/слабост. Някои граници може лесно да се прескачат, докато други са по-'здрави'.
Наблюдавайки поведението на хората в различни ситуации, Левин се стреми да изведе психологическата структура на обкръжаващия ни свят като пространство на действие.

Той успява да открие разлика между психологическата и географската структура на света. Наблюдения от такъв род Левин провежда на фронта по време на Първата световна война. Те са описани в неговата първа психологическа публикация “Военен ланшафт”. Представата за дължината на пътя в аналогични участъци в ланшафта на фронта е различна в предните редици на войската, в сравнение с тила и. Ако трябва да се достигне близко в географско отношение място, което по принцип е нещо нормално, то на фронта това може да се превърне в непреодолимо препятствие, ако това място е видно за противника. Ако обаче съществува заобиколна пътека към определено място, която не се вижда от противниците, психологически тя става най-кратият път към целта, при все че географски тази пътека далеч не е най-кратката.


Модел на обкръжаващия ни свят (на обкръжението)

Вторият основен модел на Левин, който е неизменна част от неговата динамична теория за личността е моделът за обкръжаващия ни свят или моделът на обкръжението. Моделът на Левин за обкръжението не толкова обяснява, колкото описва възможните действия на субекта, които водят до достигането на региони с позитивна валентност или до избягването на полето на опасностите. Този модел позволява да се опише когнитивната схема на съотношението между средствата и целите, които субектът структурира, изхождайки от своите средства на действие и очакваните резултати. Или според терминологията на К. Левин става въпрос за мотивиращите очаквания на структурния компонент на модела за обкръжението.

Интересен момент от модела на Левин за обкръжението е описанието на динамиката на описвания модел. Динамичният компонент на модела за обкръжението се явява т. нар. поле на силите, центъра на което може да се намира в области с негативна или позитивна валентност. От динамичната страна Левин постулира понятието напрежение.  Напрежението възниква когато се появят потребности (психологични или физиологични).

На това поле действат множество сили с различен интензитет и направление. К. Левин избира математическото понятие вектор за описанието им. На субекта винаги въздействат сили с определена интензивност и техният резултатен вектор определя направлението и интензивността на психичните процеси. Ако в противоположни направления действат сили с еднакъв интензитет, то възниква конфликт. Много често обаче действията на индивида, които той предприема, за да достигне определена цел могат да са съвсем различни, т.е. всеки път по различни пътища субекта да постига еднакъв резултат. Според теорията на Левин, обаче психологическото направление в този смисъл остава непроменено, имат значение единствено постигнатите резултати и тяхната еквивалентност.

Модела на обкръжението (околния свят) К. Левин представя във вид на позитивно и негативно поле от сили. В позитивното поле (а) всички сили са насочени към обекта на целта Z. Действащата върху личността сила КA,Z съответства на позитивния изискващ характер (валентност), ако личността се намира в областта А, а целта в областт Z. За да се попадне в областта на целта Z има три възможности, всеки от който предполага преминаването на различен брой промежутъчни области (действия): A-D-Z;A-C-G-I-Z; A-B-F-H-G-Z. В негативното поле (б) всички сили са насочени от областта. Действащата върху личността в областта А сила КA,Z съответства на негативния взискателен характер Z (вж. рис.). Дадения модел съответно не обяснява и не предсказва поведение, а само описва как то се е осъществявало: той не е предикативен, а е постдикативен.

В теоритичната постановка на Левин съществува идеята, че винаги съществува “най-добър” път към постигане на целта, разбиран като най-кратък в психологическото пространство на субекта. Т.е. един от критериите за най-добър път е “преминаването” през възможно най-малко области на психологическото поле. Не винаги обаче това е основният критерий – вземайки предвид примера, посочен от Левин за военния ландшафт, можем да вземем под внимание и степента на сложност на преминаване през отделните полета, опасността, усилията.

Главните черти на теорията за полето на Левин може да бъде представена в следния вид: 1). Поведението – това е функция на полето, съществуващо по време на поведението; 2). Анализа започва с цялостната ситуация, от която се диференцират компонентите; 3). Конкретния човек в конкретната ситуация може да бъде представен математически.

Както се вижда този модел по-скоро обяснява, отколкото предсказва психичното поведение на човека. В този смисъл модела на Левин оперира със стандартните психични променливи, когато стане въпрос за психология, а именно: от една страна мотивацията, която, облечена в понятиятийната система на Левин, звучи като психично поле, а от друга страна когнитивната структура на очакването, което в същата тази система се разбира като съотношението между средствата и целите.

Както се вижда моделът на Левин за обкръжаващта среда е в същността си динамичен. Това ще рече, че психичното поле съществува единствено в изявеното поведение на субекта. Такава в общи линии е концепцията на Левин за поведението и мотивацията на човека, детерминирани в отношението им със средата в кратки интервали от време. Многократно Левин проверява експериментално теоритичните си постановки, докато в по-късните си научни занимания се преориентира към изучаване на психосоциалните отношения, отново разглеждани в светлината на динамичната теория.

През 30-те г. Левин започнал да се интересува от въпросите на социалната психология. Той бил един от първите, които се занимавали с тази област. Главната особеност на неговата социална психология е въвеждането на понятието групова динамика, прилагано както към индивидуалното, така и към груповото поведение. Съгласно тези възгледи, така както индивидът и неговото обкръжение формират психологичното поле, така и групата и нейното обкръжение фоормират социалното поле. Социалното поведение се проявява вътре в групата и определя конкуриращите се подгрупи, отделните членове, ограничения и канали на общуване. По този начин, груповото поведение по всяко време се явява функция на общото състояние на социалното поле.

Левин провел изследвания в различни социални ситуации. Неговите изследвания с група момчета стават класически. Включващи изучаването на различни стилове на ръководство – авторитарен, демократичен и основан на невмешателство. Той подчератвал важността за изучаването на колективните действия и съпътстващите ги проблеми с цел провеждане на корекция на социалното поведение. Той бил обезпокоен от ръста на междурасовото напрежение и провел изследвания, свързани със съвместното съжителство, а също и предотвратяване на появата на предразсъдаци у децата. В тази връзка той поощрявал тренировките по развитие на възприемчивостта. Тези групи за социално-психологически тренинги станали предшественици на групите за разрешаване на конфликти, станали популярни през 60-70 г. на 20 в.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature