”Идеалът издигнат от партията, е нещо огромно, страховито, бляскаво – свят от стомана и бетон, от чудовищни машини и страшни оръжия, нация от воини и фанатици, които маршируват в пълно единство, имат едни и същи мисли и крещят едни и същи лозунги, които безспирно работят, воюват, побеждават, преследват – триста милиона души, всичките с едно и също лице...” – Джордж Оруел - 1984

----------

Политическа сатира и още нещо

Обезличаване, обезправяване, обезвластяване....Няколко поколения българи са поразени от тези вируси, които са погубили не един и два таланта, креативни личности, интелигентни и със силна и богата мисъл хора, надарени с лидерски качества да вървят напред, да прокарват пътя/да вървят отзад, за да подкрепят изоставащите. Защото силната личност трябва да може да прави и двете. Тя/Той трябва да е авторитет, но да бъде готов и да не е. Да притежава авторитет, но да е готов и да го изгуби.

Обезличаването у нас е горчивия и гнил плод на 45-годишния тоталитарен режим. Хора еднакви и уеднаквени, които нямат и не трябва да имат собствена мисъл, качества, изяви, граждански позиции. Хора имащи мнение, но нямащи смелост да го изкажат и твърдо да го отстояват. Хора търпящи безропотно всичко. Лесно управляеми и манипулируеми.

Най-страшното поражение върху ума и психиката на тези хора, е че те са изгубили действително своята личност, нещо повече те не са имали никога възможност да я открият. Никой не се е интересувал, дали някога, като деца са имали творчески таланти, дали по-късно, като младежи и девойки са имали лидерски потенциал. Та за каква креативност може да се говори, в разгара на петилетката? За какъв лидерски потенциал може да става дума, когато от стената срещу училищната скамейка строго те наблюдават портретите на Георги Димитров и Ленин. Това са лидерите, ти си пигмей.

Също така ние учехме за петимата от РМС, за да ни приемат в комсомола. В крайна сметка никой от нас не можеше да бъде като петимата от РМС, така че си оставахме пигмей. Сега съм щастлива трябва да знаете, че никак не ми се отдаваше да бъда като някой от РМС. Но само си представете как поради липса на възможност да сравниш с каквото и да било друго, някои /предимно комсомолски секретарки и знаменосци/ се прехласваха по образа на „трагично загиналите” от РМС.

Водеха ни и в мавзолея да наблюдаваме трупа на Вожда Георги Димитров. Бяха го направили да изглежда така сякаш си е полегнал да подремне. Безсмъртен е, просто спи и всеки момент може да стане, за да подпали отново Райхстага. Това са лидери с лидерски качества, останалите са пигмей.

По-късно дойде Евгени Бакърджиев, който доказа, че на млади години се е прехласвал по петимата от РМС, но не подпали мавзолея, а го разруши с едно гюле. Не му се получи от първия път, та трябваше на няколко пъти...Е, така е, както казах Вожда Димитров е само един!

С идването на демокрацията, обезличените хора, попаднаха в ръцете на младия капитализъм. Тези хора до вчера бяха учили и чели и затвърждавали знания, че капитализма е „гнил”, загниващ капитализъм. Изведнъж се появиха едни други хора, /бивши ремсисти, защото то просто други нямаше/, които съобщиха, че вече капитализма не е гнил, но е вкусен, зрял и сочен плод.

Никой обаче не си направи труда да обясни на обезличените хора, какво се прави с тези зрели и вкусни капиталистически плодове. Обезличените, обезправени и обезвластени хора попаднаха в здравите ръце на зрелия капитализъм и тъй като не знаеха какво да правят с него, оставиха плодовете на слънце и те взеха, че изгниха. Сега можем смело да се похвалим пред света:

България построи загниващия капитализъм!

Всичко, което бяхме учили в учебниците си по социализъм и комунизъм ние приложихме на практика и за има няма 20 години построихме от пепелта и тухлите на разрушения мавзолей – загниващия капитализъм.

Такъв капитализъм има само у нас! И всички останали се дивят и чудят.

И нека да завърша, така както започнах с Джордж Оруел:

„ В тази игра, на която сме се хванали, ние не можем да победим. Някои поражения са по-добри от други, това е всичко.”

Юлияна Шапкарова