”Идеалът издигнат от партията, е нещо огромно, страховито, бляскаво – свят от стомана и бетон, от чудовищни машини и страшни оръжия, нация от воини и фанатици, които маршируват в пълно единство, имат едни и същи мисли и крещят едни и същи лозунги, които безспирно работят, воюват, побеждават, преследват – триста милиона души, всичките с едно и също лице...” – Джордж Оруел - 1984

----------

Политическа сатира и още нещо

Обезличаване, обезправяване, обезвластяване....Няколко поколения българи са поразени от тези вируси, които са погубили не един и два таланта, креативни личности, интелигентни и със силна и богата мисъл хора, надарени с лидерски качества да вървят напред, да прокарват пътя/да вървят отзад, за да подкрепят изоставащите. Защото силната личност трябва да може да прави и двете. Тя/Той трябва да е авторитет, но да бъде готов и да не е. Да притежава авторитет, но да е готов и да го изгуби.

Обезличаването у нас е горчивия и гнил плод на 45-годишния тоталитарен режим. Хора еднакви и уеднаквени, които нямат и не трябва да имат собствена мисъл, качества, изяви, граждански позиции. Хора имащи мнение, но нямащи смелост да го изкажат и твърдо да го отстояват. Хора търпящи безропотно всичко. Лесно управляеми и манипулируеми.

Най-страшното поражение върху ума и психиката на тези хора, е че те са изгубили действително своята личност, нещо повече те не са имали никога възможност да я открият. Никой не се е интересувал, дали някога, като деца са имали творчески таланти, дали по-късно, като младежи и девойки са имали лидерски потенциал. Та за каква креативност може да се говори, в разгара на петилетката? За какъв лидерски потенциал може да става дума, когато от стената срещу училищната скамейка строго те наблюдават портретите на Георги Димитров и Ленин. Това са лидерите, ти си пигмей.

Също така ние учехме за петимата от РМС, за да ни приемат в комсомола. В крайна сметка никой от нас не можеше да бъде като петимата от РМС, така че си оставахме пигмей. Сега съм щастлива трябва да знаете, че никак не ми се отдаваше да бъда като някой от РМС. Но само си представете как поради липса на възможност да сравниш с каквото и да било друго, някои /предимно комсомолски секретарки и знаменосци/ се прехласваха по образа на „трагично загиналите” от РМС.

Водеха ни и в мавзолея да наблюдаваме трупа на Вожда Георги Димитров. Бяха го направили да изглежда така сякаш си е полегнал да подремне. Безсмъртен е, просто спи и всеки момент може да стане, за да подпали отново Райхстага. Това са лидери с лидерски качества, останалите са пигмей.

По-късно дойде Евгени Бакърджиев, който доказа, че на млади години се е прехласвал по петимата от РМС, но не подпали мавзолея, а го разруши с едно гюле. Не му се получи от първия път, та трябваше на няколко пъти...Е, така е, както казах Вожда Димитров е само един!

С идването на демокрацията, обезличените хора, попаднаха в ръцете на младия капитализъм. Тези хора до вчера бяха учили и чели и затвърждавали знания, че капитализма е „гнил”, загниващ капитализъм. Изведнъж се появиха едни други хора, /бивши ремсисти, защото то просто други нямаше/, които съобщиха, че вече капитализма не е гнил, но е вкусен, зрял и сочен плод.

Никой обаче не си направи труда да обясни на обезличените хора, какво се прави с тези зрели и вкусни капиталистически плодове. Обезличените, обезправени и обезвластени хора попаднаха в здравите ръце на зрелия капитализъм и тъй като не знаеха какво да правят с него, оставиха плодовете на слънце и те взеха, че изгниха. Сега можем смело да се похвалим пред света:

България построи загниващия капитализъм!

Всичко, което бяхме учили в учебниците си по социализъм и комунизъм ние приложихме на практика и за има няма 20 години построихме от пепелта и тухлите на разрушения мавзолей – загниващия капитализъм.

Такъв капитализъм има само у нас! И всички останали се дивят и чудят.

И нека да завърша, така както започнах с Джордж Оруел:

„ В тази игра, на която сме се хванали, ние не можем да победим. Някои поражения са по-добри от други, това е всичко.”


Юлияна Шапкарова

Коментари   

+2 #3 RE: Обезличените хора построиха загниващия капитализъмП. Г. А. 2012-02-17 23:11
Така е. Партията трябва да контролира всичко, всеки аспект от живота на отделната личност, дори най -личните и интимни преживявания.
#2 RE: Обезличените хора построиха загниващия капитализъмKamino 2012-02-17 22:09
Цитат:
Една от основните причини за потискане на женската сексуалност и респективно довеждаща до аноргазмия (липса на оргазъм), е строгото и репресивно възпитание, характерно за времето на социализма. Това обясни пред Телеграф сексологът Румен Бостанджиев. Той допълва, че соцъзпитанието на представителите на нежния пол не само създава от ранна възраст чувство за срам и вина по отношение на всичко свързано със секса, но успоредно с това системно формира ниска самооценка, липса на увереност и подозрителност към мъжете. „В резултат от това жената постоянно се чувства скована и тревожна при сексуален контакт и не само че не достига до оргазъм, но често няма и желание за интимна близост”, казва сексологът.
http://www.sexnature.org/seksualna-kultura/sotzvazpitanie-sasipva-seksa.html
#1 RE: Обезличените хора построиха загниващия капитализъмKamino 2012-02-17 21:46
Статията, така както я замислих като политическа сатира не ми позволи да вмъкна още нещо от Джордж Оруел и 1984г. А то е важно. Става въпрос за няколко поколения сексуално осакатени хора. И то съвсем целенасочено. Това, което обикновено прави църквата и религията в някои държави, у нас бе постигнато от "партията". И то според мен в много по-голяма степен и много по-качествено от църквата. Защото по онова време църквата не играеше никаква роля. Няма да мога да го кажа по-добре от Оруел, така че цитирам:

Цитат:
"Полово възпитание веднъж месечно за навършилите шестнайсет години. И Младежкото движение. С години ти го набиват в главата. Мен ако питаш, много често дава резултати. Разбира се, никога не можеш да си сигурен, хората са такива лицемери. И заговори на тази тема надълго и нашироко. При Джулия всичко се свеждаше до собствената й сексуалност. Впрочем, станеше ли дума за това, тя проявяваше голяма проницателност. За разлика от Уинстън тя беше прозряла същността на сексуалното пуританство на партията. Въпросът не се състоеше само в това, че половият инстинкт създава собствен свят, извън контрола на партията, и затова при възможност трябва да бъде унищожен. Още по-важно беше, че сексуалният глад поражда истерия, която е желана, защото може да бъде превърната във войнстващ ентусиазъм и преклонение пред вожда. Джулия се изрази по следния начин: — Когато се любиш, изразходваш енергия, а после се чувстваш щастлив и за нищо не ти пука. Те не могат да понесат ти да се чувстваш така. Искат през цялото време да кипиш от енергия. Всичкото това маршируване нагоре-надолу, скандирането и развяването на знамена е само неизразходван секс. Ако вътрешно си щастлив, за какво ти е да се вълнуваш за Големия брат или за тригодишния план, за Двеминутките на омразата или за останалите им проклети тъпотии? Точно така, помисли си той. Съществуваше пряка, дълбока зависимост между целомъдрието и политическата правоверност. Защото как иначе могат да се поддържат на необходимата висота страхът, омразата, безразсъдната вяра, които партията изискваше от своите членове, освен като някакъв мощен инстинкт се потиска и използува за двигателна сила? Половият нагон беше опасен за партията и партията го бе обърнала в своя полза."
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature