kristin lagard

Интервю с шефката на Международния валутен фонд, касаещо процесите на промяна в обществените настроения по света, както и коментар относно икономическото положение на българското население. Интервюто съдържа интересни и изненадващи твърдения за човек принадлежащ към финансовия бранш:

 

- Г-жо Лагард, как приемате социалните процеси, протичащи в голяма част от западните държави, чиито корен е недоволството и съпротивата срещу настоящата финансова ситуация, и въобще методиката, по която функционират и се ръководят финансовите институции в нашето съвремие?

- Смятам тези процеси за полезни и спомагащи за очистване на обществото от опасни явления в света на финансите – явления които доведоха до световната финансова криза, – които, ако не бъдат спрени, биха могли да доведат до много тежки последици за човечеството като цяло. Дори считам, че тези процеси на осъзнаване и пробуждане на обикновения човек са закъснели, те трябваше да се случат преди две десетилетия, за да може много по-безболезнено да се промени системата на управление на финансите, да се ревизират ценностите на обществото и да се начертае новият път на развитие, който населението на Земята трябва да следва, ако желае да се развива, да изучава и да използва възможностите които му предлага Вселената. Опасявам се, че в момента това е една много трудна задача, изискваща много жертви и борбеност от страна на обществото, защото знам, че съпротивата, която ще срещнат, ще бъде много твърда, брутална и безкомпромисна. Предстоят преломни години за човешката история и това не е празна фраза. И искам ясно да изразя, че аз подкрепям тези процеси, тези движения, разбирам ги и им съчувствам за това, което ги очаква.

- Не е ли това странна позиция за човек, заемащ такава отговорна длъжност във финансовия свят, каквато е генерален директор на МВФ. Не е ли това един вид предателство към системата, на която служите? Към парите като инструмент, който ползвате и с който боравите ежедневно?

- Самият ви въпрос съдържа нещо много съществено за съвременния начин на мислене, нещо пагубно, което трябва да бъде осмислено, преодоляно и изхвърлено. Вие казвате “системата, на която служите”, визирайки финансовата, паричната система. Всъщност моята позиция не предполага да служа на тази система, а да я управлявам съгласно интересите на обществото, и то на цялото общество, а не само на тези, които държат финансовия капитал. За съжаление, днес една огромна част от обществото, да не кажа цялото общество, служи именно на тази система. Човекът е превърнал парите от средство, което да му служи и което да улеснява живота му, в явление, което командва и контролира целия му живот, бъдещето му. В един момент човекът се оказа роб на една фикция, която сам е създал. Парите се превърнаха в религия, която обаче не допускаше никакви заповеди, освен тази да им се служи. Казвам религия, понеже силата на парите се крепи единствено и само на вярата в тях. Този инструмент се крепи на вярата на обществото във възможностите, които дават парите, без да осъзнаваме, че ние сме тези, които създаваме и определяме мястото на парите в съвременния свят, тежестта на ролята, която те ще играят в нашите взаимоотношения.

В този смисъл не виждам нищо странно и неестествено в моята позиция. За мен няма нищо по естествено да върнем първоначалния замисъл, който имаха парите, а именно да улесняват общуването и размяната на плодовете на труда между хората. Но затова ние трябва да ги обърнем в съзнанието си от цел, към която се стремим, в средство, което ни служи и което можем да контролираме. Пак искам да подчертая, парите сами по себе си нямат никаква стойност – стойност им предават нещата, които можем да търгуваме чрез тях, като продукти, знания и умения. Грешката е, че ние в мислите си прехвърляме стойността на тези обекти на разменна търговия върху средството, с което осъществяваме тази търговия. Днес парите представляват основно средство, чрез което общуваме помежду си, а това е пагубно. Всичките ни мисли, всичките ни действия, всичките ни контакти се въртят около целта да печелим пари.

Ще се опитам да дам един прост пример, за да стане по-ясно какво точно имам предвид. Да предположим, че ние с вас сме попаднали на необитаем остров, аз разполагам с много пари, а вие разполагате с умения и знания. Вие знаете как да построите дом, да отгледате земеделска продукция, да търсите ресурси, да ги използвате и т.н. Всъщност на вас пари не са ви необходими, вие нямате нужда от моите пари, независимо колко красиво са напечатани, с колко защити са снабдени. Първото нещо, чието съществуване губи смисъл в една такава ситуация, са именно парите. Но да продължим: вие имате всички тези знания и умения, но за да оцелеете, би било по-добре, ако аз, вместо пари, притежавах също някакви реални знания относно истинския живот. И така би било логично да ме научите на част от това което знаете, за да можем вече двамата заедно да се справим със ситуацията, в която сме попаднали. Това е образованието, то трябва да помага на всички да вземат участие в развитието на света като цяло, а не да се смята за форма на придобиване на знания и умения, които да използваме единствено и само с цел собствено обогатяване, т.е. образованието не би трябвало да се използва като средство за трупане на пари, чиято стойност както вече споменах е никаква. И така стигаме до извода, че в тази ситуация най важното нещо е образованието, наличието на знания и умения, които ни помагат да се възползваме от възможностите, които в дадения пример ни предоставя този остров. Вие ще видите, че най-развити са обществата, където образованието е най-развито и достъпно, където солидарността и споделянето като ценности са надделели над парите като самоцел.

Нека продължим с примера. Да приемем, че все пак решите да ми продавате част от продуктите на труда си. В един момент всички пари ще се окажат във вас, аз вече няма да имам пари, на които толкова много съм държала и в които съм вярвала. Сега вие притежавате и парите и знанията и уменията, а аз не притежавам нищо. Какво можете да направите? Можете да ме превърнете в роб, за да ви служа, като ме научите на най-трудоемките умения, така че да прехвърлите част от труда си върху мен, но ако в един момент аз реша, че съм придобила достатъчно знания и умения, може да очаквате въстание на роба. Можете да ме оставите да умра от глад, но тогава пак може да очаквате да ви нападна и да отнема със сила това, което сте придобили благодарение на знанията и уменията си, и ако успея, аз ще ви поробя, а ако в борбата ви убия, то тогава не след дълго и аз ще умра, тъй като след като изконсумирам всичко, което сте произвели, не ще мога да оцелея без да притежавам вашите знания и умения. Можете и да решите да ме обучите на някаква част от знанията и уменията, които притежавате, за да се освободите от нуждата да ги практикувате, като закупувате впоследствие това което аз съм произвела чрез придобитите от вас знания. Възниква въпросът кой ще определя цената, на която ще купувате плодовете на труда ми? Получава се състояние на едно постоянно надхитряне и опит другия да бъде изигран, измамен и трудът му да бъде ограбен на възможно най-ниска цена. Нещо подобно, но в много по-гротескни форми се случва в съвременното общество.

Нека обобщим. Вариантите са следните: да ми отнемете парите и да ме поробите, като живеете в постоянен страх да не ви нападна. Да ме оставите да умра от глад, отново живеейки в страх да не ви нападна. Да приемете ролята на парите, като споделите с мен част от знанията си, но опитвайки се да контролирате в своя полза моята вяра в значимостта на парите като средство, и така да живеем в една ситуация на постоянно дебнене и надхитряне. И накрая, да споделите с мен знанията и уменията, които притежавате, да отхвърлим парите като средство за общуване и да работим заедно за един по-добър живот.

- Това не е ли една утопия, възможна само на въпросния необитаем остров, който описахте, но не и в реалното съвременно общество?

- Подобно мислене е грешно и е продукт на ограниченото възприемане на света и на нашата роля в него. С какво точно се различава ситуацията на хората, населяващи нашата планета, с тази на корабокрушенците, попаднали на необитаемия остров. Трябва да се научим да мислим по-глобално, по-мащабно. Нима ние не сме корабокрушенци в познатата ни Вселена? Ние живеем на самотна планета, рееща се из космоса, все още без да имаме възможност да я напуснем в търсене на нови светове. Но вместо да споделяме ресурсите които тя притежава, вместо да ги използваме за нашето общо добруване и развитие, вместо да споделяме помежду си нашите знания и умения, плодовете от своя труд, ние искаме да ги задържим в наша частна полза, да ги използваме, за да подчиним останалите и да ги направим зависими от нас, като основен инструмент на това поробване са парите – а тези, които не желаят да служат на нашите интереси, унищожаваме чрез сила с военни средства.

В момента обаче, процесите, които се наблюдават в развитите общества показват, че голяма част от човечеството е готово да отхвърли хомота на парите, че вярата в тях като средство за решаване на проблемите се топи, че самата им роля и функция подлежат на основна ревизия и преосмисляне. Религията на парите губи паството си. И това според мен е един добър знак за промяната, която ни очаква, и която, надявам се, ще успее.

- В този ред на мисли как бихте коментирали икономическата и финансова ситуация в България? Според редица изследвания ние сме сочени като една от най-бедните нации не само в Европа, но и в света, особено като ниво на заплащане на труда, а в същото време политиците ни се хвалят с финансова стабилност и ниски данъци. Няма ли тук някакво противоречие?

- Икономическата ситуация, в която сте изпаднали, е плод именно на вярата ви във властта на парите. Вие им служите и им се кланяте, всичко, което правите, правите с цел да се сдобиете с пари. И някои хора използват това, използват вашата вяра в парите, зависимостта от тях, в която, чрез собственото си мислене, сте изпаднали. Вие сте се подчинили на парите, и в частност на този, който ги държи. Това няма как да не е пагубно за вас. Когато цените знанията и уменията, които притежавате, по-малко от парите, тогава е напълно естествено да не притежавате пари, защото парите са създадени да се заплаща за вашите способности, но вие не цените способностите си. Щом сте готови да работите за 100 евро, ще получавате сто евро.

Няма пречка още утре минималната заплата в България да стане 500 евро. Каква е логиката според вас в държави, които имат много по-голям дълг от вашата страна, десетки, стотици пъти по-голям, заплатите да са пъти по-големи от вашите. Как е възможно в една фалирала държава, каквато в момента е Гърция, държава която дължи стотици милиарди и която без финансовата помощ, която й оказваме би банкрутирала мигновено, как е възможно и там заплатите да са пъти по-големи от вашите? Задавали ли сте си този въпрос?

Аз ще ви кажа как е възможно. Възможно е именно защото парите са една нищо и никаква хартийка, а днес все повече и електронни импулси, чиято стойност се определя от вярата на обществото в тях. Именно обществата, които ценят повече своите знания и умения, своите способности и труд, своя живот, именно те получават и повече пари като заплащане. Но забележете – те ценят своите способности, не парите. Те развиват своето образование, развиват бурна научна дейност, имат ценности извън парите като такива, имат стремежи извън парите.

- Нали не казвате, че гърците развиват бурна научна дейност и че образованието им е на световно ниво и затова получават повече пари? Това ми звучи смехотворно.

- Съжалявам, че трябва да го кажа, но вие като народ имате доста ограничен мироглед, съсредоточен единствено върху материалните придобивки. Науката не е свързана само с материалните блага. Съществуват и хуманитарни науки, където се изучава функционирането на обществото, различни социални модели и се търсят пътища за развитие на това общество. Смея да твърдя, че в тази сфера гърците са доста по-напред от която и да е друга нация. Тяхната обществена ангажираност, тяхното активно участие и съпричастност към случващото се в държавата им, към нейното управление, именно тази тяхна черта позволява те да са по-добре заплатени от вас. Те ценят труда си, времето, което им е отредено да прекарат на тази земя, и не смятат да ги продадат за жълти стотинки. Те водят борба за достоен живот, но я водят заедно, познавайки основите и смисъла на думата „общество”.

Няма как да накарате един грък, както това се случва с българите, няма как да го накарате да работи 10 – че и повече – часа на ден за 100 – 200 евро, защото, видите ли, някъде имало хора, които работели за 50-60 евро и имало безработни, които само чакали, за да се вредят да получават въпросната мизерна надница. Гъркът ще ви се изсмее, защото знае, че никой друг грък не ще бъде съгласен да работи при въпросните унизителни условия, но това е възможно единствено ако те се държат заедно като общество. С този начин на държание, на активност и съпротива срещу опитите да бъдат пречупени и да повярват, че парите са всичко, гърците служат за пример на доста по-напреднали технологично общества, които обаче са изостанали в хуманитарното си развитие. Гърция в момента представлява основното поле на бойните действия между религията на парите и нейните поддръжници от една страна, и зрялото общество, от друга. Тяхната роля в посоката на развитието на света като цяло в момента е от особено значение, именно чрез примера, който дават като общество.

- Все пак, да се върнем в България. Как точно виждате възможно да се реализира това минималната заплата да стане 500 евро – и то още утре?

- Това е въпрос на политическа воля от страна на управляващите и политиците като цяло от една страна, и на ангажираност с проблемите на обществото и държавата от страна на отделния човек, от друга. За целта вие като общество трябва да се обедините и ясно да заявите, че не ще търпите корупцията, шуробаджанащината и алчността да вземат превес над интересите на обществото. Не забравяйте, че понятието република означава общо дело, а демокрация – управление на народа. Виждате ли ги някъде в България тези две понятия, реализирани в техния същностен смисъл?

Първата стъпка, която трябва да направите като общество, за да ви се повишат заплатите, е да се организирате в истински синдикати. Синдикати, които да принуждават държавата да действа, когато са нарушени законите, определящи трудовите правоотношения. Трябва да изградите силни, борбени, масови синдикати. Всеки един трудещ се трябва да се включи в синдикална структура и тези синдикати трябва да се обединят, като противовес от една страна на склонността към корупция на държавните органи, и от друга – на алчността на работодателите за печалба за сметка на работника.

Нима не виждате многобройните организации на вашите работодатели по браншове, обединени на едно по-високо ниво в КРИБ – Конфедерация на работодателите и индустриалците в България. Защо те да могат да се обединяват, а когато вие решите да правите синдикат, или само дори проговорите за това, бивате смачквани и уволнени на часа? Нима не виждате, че чрез тези свои обединения те се договарят какви стъпки да предприемат, за да запазят и увеличат своите печалби и за чия сметка. Договарят се на регионално, браншово и общодържавно ниво какво да е нивото на заплащането в съответния бранш и регион. Не ви ли прави впечатление, че докато говорят за конкуренция в бизнеса, в България почти не съществува конкуренция в заплащането между различните фирми. Че във вашето населено място, независимо къде кандидатствате да работите, заплатите са на едно ниво.

Именно това договарят помежду си работодателите в тези свои организации – те разчитат, че вие нямате избор и дори и да искате по-високо заплащане, няма кой да ви го предложи, и така в крайна сметка ще се примирите с мизерните средства, които ви дават. Те договарят помежду си не само нивото на заплащането, но и условията, които ще ви осигуряват за да работите, доколко да спазват закона и какви действия да предприемат спрямо държавата, за да им позволи да трупат още и още печалби. И така, в един момент държавата от общо дело става тяхна собственост, те трупат печалби, купуват политиците, корумпират чиновниците, рушат държавността. И смачкват в зародиш всеки опит да се обедините. Синдикат за тях е мръсна дума, плашило, което трябва да бъде унищожено. Работникът трябва да работи и да се чувства виновен постоянно, че не работи както трябва. Да се чувства заплашен, че има някой, който веднага би дошъл на неговото място, дори и за по-малко пари.

Колко от вас, които се оплаквате че получавате ниски заплати, колко от вас са чели “Кодекса на труда”, познават правата си и ги защитават? Колко от вас, когато са ставали свидетели на унизително отношение и нарушаване на трудовото законодателство спрямо свой колега, са вдигали глас срещу това? Колко от вас са сезирали държавните органи за нарушенията в своето предприятие – нарушенията, извършвани от вашия работодател, които нарушения са изцяло за ваша сметка, колкото и да си мислите, че не ви засягат? Колко от вас въобще са помислили да се обединят, за да потърсят правата си? Колко от вас са се събирали, за да обсъждат заедно общи действия срещу действията на своя работодател? Колко от вас са потърсили връзка с действащи синдикални структури? Колко от вас вярват, че е възможно заедно, чрез общи усилия, чрез изграждането на синдикални структури, да подобрят трудовото си положение? Но не, вие вярвате в парите, не в общите усилия, и затова ще бъдете поробени.

Вие, вместо да се обедините в една синдикална работническа структура, прехвърляте своята отговорност изцяло в ръцете на политиците, на партиите, като разчитате, че те ще разрешат всичките ви проблеми, докато вие безропотно се трудите за благоденствието на светата пазарна икономика. Нима не виждате икономическите сили, стоящи зад всеки един политически проект? Нима не осъзнахте каква роля ви е отредено да играете в света, където парите са водещата ценност, когато най-нагло ви обясниха за “обръчите от фирми”? Партиите, политиците би трябвало да отстояват интересите на народа, но когато този народ спи и робува, а не следи постоянно действията на тези, които е избрал да осъществят въжделенията му и да ръководят машината наречена държава, тогава този народ става жертва на собствената си апатия.

Кой дава пари на роби? Събудете се, обединете се. Създавайте синдикати, а не партии. Синдикати, които да защитават правата ви, а не партии, които да се борят за правото да ви управляват. В държава без силни синдикални структури всяка една организация, която се стреми към властта, е водена единствено от стремеж да се обогатява. Вие трябва да принудите държавните институции да работят, а това става единствено чрез силни синдикални структури. Думите „стачка” и „синдикати” трябва да са на върха на езика ви във всеки един момент. Вие не сте отделни хора, вие сте общество. Вие не сте просто работници, вие сте колектив. Вашият работодател не ви е господар и не той определя законите в държавата, а вие като част от обществото.

Така че накрая бих искала още веднъж да наблегна на стъпките, които трябва да предприемете, за да повишите жизнения си стандарт. Първо – осъзнайте, че парите не са всичко. Второ – ценете труда, знанията и уменията, които притежавате, а не парите. Трето – вникнете в същността на понятията република и демокрация. Четвърто – бъдете активни граждани. Пето – обединявайте се в сдружения, чиято цел не е завземането на властта, а контрол върху начина, по който тази власт се упражнява. Шесто – изградете силни синдикални структури, СИНДИКАТИ с главни букви, в които да участвате активно. Седмо – познавайте правата си и ги отстоявайте. Осмо – не се страхувайте, но знайте, че за да водите достоен живот, е необходимо да се борите и да понасяте жертви като общество. Девето – СТАЧКА не е мръсна дума, а инструмент да защитавате правата си. Десето – роби или граждани, вие избирате.

- Не сте ли прекалено крайна в изказванията си? Все пак вие сте начело на една от най-големите, ако не и най-голямата финансова структура, а говорите за синдикати, стачки, гражданска активност? Не трябва ли всъщност да подкрепяте идеята за по-малко държава и повече свобода за бизнеса? Не е ли това пътят към повишаването на заплатите?

- Това са пълни глупости на болни алчни мозъци. Какво значи „по-малко държава, повече права за бизнеса”?. Я се вижте – вие имате ли държава? Говоря за държава като реално действащи институции. Цялата ви държавна структура е пропита от корупция – корупция, осъществявана от бизнеса. Ето ви никаква държава и пълна слободия за бизнеса – това е вашата държава! Вашата държава е мечтата на бизнеса – никакъв надзор и регулации, работи се кой както му изнася. Законите са само на хартия, работниците са безправни същества, трудещи се за европейските печалби на работодателите, срещу мизерно възнаграждение, в ужасни условия. Вижте си бизнесмените, стандарта им на живот. Дали отстъпва на европейския стандарт, дали не го превъзхожда на моменти? Вижте си вашия стандарт на трудещи се – уж сте в Европа, а сте някъде в централна Африка. Къде отиват печалбите? За яхти, коли, любовници, партита и забавления на бизнесмените - за вас остава само ниското заплащане, за да сте конкурентоспособни! Глупости, в които могат да вярват само наплашени и прости хора.

Не е ли странно: когато държавата трябва да се бори за по-добри условия на живот на гражданите си, за спазване на трудовото законодателство, за повече надзор над бизнеса, за по-големи данъци, които да отиват за обществена полза, тогава бизнесмените да реват, че е необходима „по-малко държава”? А когато се почувстват заплашени от истинска конкуренция, да искат държавни субсидии и защита? Не е ли странно, че бизнесът иска по-малка намеса на държавата в отношенията си с работника, но когато работникът тръгне да си търси правата чрез стачки, протести и други действия, то бизнесът веднага търчи за защита от същата тази държава?

Ето го истинското лице на тези радетели на свободния пазар и „малкото” държава. Те желаят пълна и неограничена от закони свобода за себе си, те желаят бизнес анархия, но когато вие пожелаете същото за себе си, ви обявяват за терористи, анархисти и врагове на държавата и искат тя да ви постави извън закона и да ви унищожи. Те желаят държавата да им служи и да изпълнява техните желания, а не тези на обществото.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature