Терминът криминология е съставен от латинската дума crimen (престъпление) и старогръцката Logos (учение) и в буквален превод означава “учение за престъплението”. Криминологията е обществена наука за престъплението, за престъпниците и престъпността, както и за причините за тяхното съществуване в обществения живот, за превенцията и контрола над престъпното поведение и престъпността като социално явление.
Методът на криминологията е методът на обществените науки, в който са акумилирани методи на различни по своята същност частни науки, модифицирани с оглед характера на криминологичното познание. Криминологията се занимава с проблеми, които са извън нормалния социален живот на отделния индивид. Противодействието на държавата срещу престъпността е неотделимо от принудата.
В криминологията се развива успешно сравнителния метод. Той спомага за бързото развитие на тази наука и за провеждането на съвместни или паралелни многонационални изследвания. Криминологията е самостоятелна обществена наука и е независима от правните науки и социологията.
Връзката между криминологията и наказателното право е генетична, защото криминологията се отделя и обособява като самостоятелна наука именно от наказателното право. В голяма степен те имат общо поле на изследване, което двете науки извършват от самостоятелни позиции и с различни методи.
Различията са значителни и принципни - престъплението е основно понятие на наказателното право и криминологията, но правото изучава престъплението като юридически факт, а криминологията го изучава като социален факт. Методите, които използват наказателното право и криминологията са различни. Наказателното право има строго определен догматичен метод на изследване.
Криминологични школи
1. Класическа школа
Неин основоположник е Чезаре Бекариа, в чиято книга “За престъпленията и наказанията” (средата на 18в.) са формулирани основните принципи на класическото наказателно право. Той за първи път изполва подхода за систематизиране възгледите на престъпниците,престъпленията и превенцията и така поставя началото на изграждане на система от научни знания за престъпното поведение и неговите причини. Ч. Бекариа пръв развива концепцепцията за свободната воля на човека и изключителната й роля за извършване на престъпления. Най-сериозна заслуга на класическата школа в криминологията е преодоляването на схематизма на възгледа за престъплението и престъпника,поставяйки по този начин началото на научна криминологична теория.
2. Позитивистична школа
3. Марксистка школа
Формира се върху принципите на материалистическата теория на историята на Маркс, Енгелс и Ленин. Според марксистите престъпността като социално явление е икономически и социално обусловена. Предпоставяйки класова характеристика на престъпността марксистката теория разкрива своя партийна характеристика, която я откъсва от общия научен процес.
4. Клинична криминология
Преминава през три основни периоди на развитие:
1. Преобладава схващането на Ломброзо и неговите последoватели, че престъпната личност притежава строго определени белези, установени въз основа на психиатрични и антропологични изследвания.
2. Повлиян от учението за психоанализата. Представителите му отричат схващането на Ломброзо за определеността на престъпниците и акцентират върху скритите пулсации към девиантност, които съществуват във всеки човек (Фройд, Юнг, Сеченов и др.)
3. Характеризира се с изследването на Жан Пинател, който застъпва тезата,че между престъпници и непрестъпници няма естествена разлика. Според него в основата на престъпната личност стоят егоцентризма, агресията, афективността и лабилността.
5. Критична криминология
Възниква през 60-те год. на 20в. в САЩ. Възприема престъплението като израз на свободна воля на гражданина да манефистира неодобрението си към господстващата политическа система.
---
*Пенологията е дял от криминологията, изучаващ ефективността на наказанията и в частност въздействието им върху лицата, които са преминали през пенитенциарни заведения. Въз основа на анализи и други данни тя разработва методи и средства за повишаване на тази ефективност