Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

criminology.jpg

Терминът криминология е съставен от латинската дума crimen (престъпление) и старогръцката Logos (учение) и в буквален превод означава “учение за престъплението”. Криминологията е обществена наука за престъплението, за престъпниците и престъпността, както и за причините за тяхното съществуване в обществения живот, за превенцията и контрола над престъпното поведение и престъпността като социално явление.

Методът на криминологията е методът на обществените науки, в който са акумилирани методи на различни по своята същност частни науки, модифицирани с оглед характера на криминологичното познание. Криминологията се занимава с проблеми, които са извън нормалния социален живот на отделния индивид. Противодействието на държавата срещу престъпността е неотделимо от принудата.

В криминологията се развива успешно сравнителния метод. Той спомага за бързото развитие на тази наука и за провеждането на съвместни или паралелни многонационални изследвания. Криминологията е самостоятелна обществена наука и е независима от правните науки и социологията.

Криминологията като обществена наука е част от общата система на обществените науки. Отделните обществени науки в различна степен влияят на криминологичното познание, а от там и на самата наука. Икономиката, философията и социологията дават голяма част от теоретичните основи на криминологията. Като интер-дисциплинна наука криминологията има еднопосочни връзки с другите науки като биологията, медицината в т.ч. цитология, психология, генетика и др., чието развитие обогатява криминологичното познание.

Връзката между криминологията и наказателното право е генетична, защото криминологията се отделя и обособява като самостоятелна наука именно от наказателното право. В голяма степен те имат общо поле на изследване, което двете науки извършват от самостоятелни позиции и с различни методи.

Различията са значителни и принципни - престъплението е основно понятие на наказателното право и криминологията, но правото изучава престъплението като юридически факт, а криминологията го изучава като социален факт. Методите, които използват наказателното право и криминологията са различни. Наказателното право има строго определен догматичен метод на изследване.

Криминологията е автономна в избора на изследователски методи, които могат да са от различни области на знанието, стига те да са научни. Обектът на изследване на наказателното право и криминологията също е различен. НП изучава правните норми, а криминологията - тяхното социално основание, изхождайки от психологични, икономични и др. позиции. В сферата на превенцията връзката между наказателното процесуално право и криминологията е много близка, най-вече с оглед събирането на криминологична информация,която е от голямо значение за криминологичното познание.
 
Връзката между криминологията и криминалистиката е двустранна. Криминалистиката е наука за начина и тактиката за разкриване и разследване на престъпления и разработва технически средства, които могат да се използват за предпазване от престъпления.
 
Връзката между двете науки личи най-ясно при организирането и осъществяването на превенция и контрол над престъпността.
 
Криминологията си взаимодейства в областта на превенцията и с пенологията*Резултатите от изследвания на пенологията се използват при разработване на стратегии и превантивни програми.

 

Криминологични школи

1. Класическа школа

Неин основоположник е Чезаре Бекариа, в чиято книга “За престъпленията и наказанията” (средата на 18в.) са формулирани основните принципи на класическото наказателно право. Той за първи път изполва подхода за систематизиране възгледите на престъпниците,престъпленията и превенцията и така поставя началото на изграждане на система от научни знания за престъпното поведение и неговите причини. Ч. Бекариа пръв развива концепцепцията за свободната воля на човека и изключителната й роля за извършване на престъпления. Най-сериозна заслуга на класическата школа в криминологията е преодоляването на схематизма на възгледа за престъплението и престъпника,поставяйки по този начин началото на научна криминологична теория.

2. Позитивистична школа

Формира се през втората половина на 19в. под въздействието на възгледите на Ч. Ломброзо. Позитивистичната школа отхвърля схващането за свободната воля и правния подход към изследване на престъплението и престъпника и обосновават необходимостта от изясняване на причинно-следствената връзка между социалните факти и множеството криминогенни фактори. Позитивистите отричат основните положения, залегнали в класическата школа-въпроса за умисъла и индивидуализацията на наказателната отговорност.

3. Марксистка школа

Формира се върху принципите на материалистическата теория на историята на Маркс, Енгелс и Ленин. Според марксистите престъпността като социално явление е икономически и социално обусловена. Предпоставяйки класова характеристика на престъпността марксистката теория разкрива своя партийна характеристика, която я откъсва от общия научен процес.

4. Клинична криминология

Преминава през три основни периоди на развитие:

1. Преобладава схващането на Ломброзо и неговите последoватели, че престъпната личност притежава строго определени белези, установени въз основа на психиатрични и антропологични изследвания.

2. Повлиян от учението за психоанализата. Представителите му отричат схващането на Ломброзо за определеността на престъпниците и акцентират върху скритите пулсации към девиантност, които съществуват във всеки човек (Фройд, Юнг, Сеченов и др.)

3. Характеризира се с изследването на Жан Пинател, който застъпва тезата,че между престъпници и непрестъпници няма естествена разлика. Според него в основата на престъпната личност стоят егоцентризма, агресията, афективността и лабилността.

5. Критична криминология

Възниква през 60-те год. на 20в. в САЩ. Възприема престъплението като израз на свободна воля на гражданина да манефистира неодобрението си към господстващата политическа система.

 

---

*Пенологията е дял от криминологията, изучаващ ефективността на наказанията и в частност въздействието им върху лицата, които са преминали през пенитенциарни заведения. Въз основа на анализи и други данни тя разработва методи и средства за повишаване на тази ефективност

 

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature