Една от сериозните препоръки на ООН е хората да правят по-малко деца или изобщо да нямат - предвид нарастващото население на Земята, която вече се задъхва. Докладите на организацията предупреждават, че до 2040 г. населението се очаква да нарасне до около 9 млрд. души, всеки от които отделя въглероден диоксид. От своя страна природозащитниците напомнят, че 90 на сто от продаваните всяка година памперси завършват на сметищата. И че въглеродният отпечатък на още едно човешко същество унищожава ефекта от енергоспестяващите крушки, като ги прави безмислени.

Дискусия, която проведохме във Фанопик – за и против раждането на свои деца засегна въпросите за проблема, който би възникнал от застаряването на населението в случай, че препоръките на ООН бъдат взети под внимание. Моята позиция като човек без свои деца бе, че освен прекомерна раждаемост и завишена популация на човешкия вид на планетата има и много изоставени деца в домове за деца без родители. Също така има и много гладуващи деца например в Африка, Азия.

Според мен би могло такива световни организации като ООН и други да препоръчат вместо раждането на свои деца - осиновяването на изоставени или гладуващи деца. По този начи прираста на населението ще бъде овладян и едновременно с това и тези деца ще намерят семейства. На моята позиция бе отговорено със също толкова разумни доводи, (в зависимост от гледната точка) че нераждането на деца от една или друга националност, а осиновяването на такива, родени в бедните страни, може да доведе и до загуба на определени нации. Като на хората им е трудно да си представят, че вместо да отглеждат свои деца ще се наложи да отглеждат деца на роми или внос от Сомалия и Мали...да кажем...

Национализъм ли е това? Според мен свръх, без да упреквам, но без да губя личния си патриотизъм считам, че запазване екологичното равновесие на планетата Земя (това, което е останало от него) седи над националните или расови принципи. Аз изказах и друга позиция - ако прекомерния прираст на населението доведе до окончателно изчерпване на ресурсите? С какво ще ги отглеждаме тези деца наши, които сме родили? Например пак по данни на световни организации се очаква сериозно изчерпване на водните ресурси до 50-100 години.

Изчерпим ли водата, загубваме и храната, защото без вода не вирее нищо, нито плод, нито зеленчук, животните, които консумираме също не могат да живеят без вода. Къде в тази парадигма да поставим национализма и има ли изобщо място за такъв? Дискусията продължи с въпроса: „защо да се ограничават нормалните човешки процеси, когато промишлеността и автомобилите замърсяват повече околната среда?” На, което аз отговорих - след срещата в Копенхаген по проблемите на климата и въобще на околната среда нещата изглежда по-песимистични от всякога.

Лидерите на страните участнички така и не успяха да се споразумеят за намаляване на вредните емисии от промишленост, автомобили и други източници. Вероятно нещата ще опрат до ограничаване на нормалните човешки процеси в полза на алчността и забогатяването. Ето например в Китай има ограничения за броя деца, които може да има едно семейство и то е само едно. От друга страна Китай изобщо няма никакво намерение да се откаже от промишленост и индустрия, за да запазва околната среда. Просто разрешава проблема със закон, който разрешава само едно дете. И с това за съжаление дискусията приключи.

На мен обаче ми се иска тя да продължи и задавам още по-сериозния и вероятно за много от вас дори (особено дамите) катаклизмен въпрос: „Бихте ли прибягнали към отказ от това да имате свои деца в името на запазване крехкото екологичното равновесие? Дори и да родите свои деца, а те свои внуци как биха живели те след 50-100 години? Бихте ли отгледали като свое ромско дете и или дете от Сомалия?

Юлияна Шапкарова