Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   

LIME  

   

 

В. Алтапов – доктор на филологическите науки

Превод: Делфин & Мастър Го 

В наши дни се наблюдава у много народи по света разделение на мъжки и женски език, на което корените са в далечното минало. Разбира се, съществуват такива различия, които са чисто биологични, дори и затова, че женският глас е по-висок от мъжкия. Обаче за лингвистите по-интересни са тези различия, които са обусловени от социални причини. Независимо от това, че условията на живот в последното столетие силно са се е изменили, езикът се променя по-бавно. Тези остатъчни явления са отчетливо видими или едва забележими и се виждат даже в съвременните общества. В статия на В.М.Алпатов особено внимание се обръща на Япония, където в много сфери на живота се е съхранила традицията.

 В някой общества различните особености у речта при жените и мъжете се спазват толкова строго, че се появяват даже особени варианти на езика. Понякога се стига до там, че мъжете и жените въобще говорят на различни езици, както това се наблюдава у някой индиански племена в Южна Америка.

В чукотския език, например, различията по пол се отразяват и във фонетиката: мъжете произнасят едни звуци, а жените използват други. Но такива различия най- ярко се представят в лексиката: няколко думи са забранени да се използват от жените - по-често имената на мъжете и техните роднини, и така думите по звучене, които използват жените приличат на техните имена. В такива случай жените използват описание и измислят нови думи.

Така е било до началото на 20 век в турския, казакския, киргизкия, алтайски езици.

(Подобни явления се наблюдават и днес в арабския диалект Маргиба, в езика на зулосите в Южна Африка). Например, в казашкия език задължително вместо името на мъжа се казва „собственика на огъня” или „баща” плюс името на сина му. При алтайците, ако името на мъжа, означава „шест”, жената нямала право да използва това число, а е била длъжна да изговаря „ едно повече от пет”. Но не трябва да мислите, че това се наблюдава само у народите, придържащи се към архаичните традиции. Тези различия се наблюдават и в днешните развити страни, за да се спази традицията. Тук особен интерес представлява Япония, на която ние ще се спрем по-подробно.

 Още в средата на IX-XII век в японската придворна среда е съществувала литература за мъже и за жени, основана на различни системи на писане на много различни езици. Мъжете пишели научни, религиозни трактати и делови книги, употребявали китайски йероглифи, езикът на техните съчинения е бил пълен с китайски заемки.

Придворните дами съчинявали женски романи и писали на чист японски език без да използват високия китайски стил, използвали японската азбука (използването на йероглифи от жените се е смятало за неприлично). Именно тогава жените са съчинили великите японски литературни произведения „Повест за Генджи” и "Записки под възглавката" (в "мъжката" литература по това време нищо толкова значително не е създавано). Жените демонстрирали талант и образованост, но литературната дейност не им давала равенство с мъжа. Просто художествената проза се е считала за несериозно занимание, недостойно за мъжете.

В съвременна Япония мъжете и жените пишат повече или по-малко не еднакво, затова отличителните особености в разговорната реч продължават да остават доста забележими. Избягването им е невъзможно. Както признава лингвиста Сугиямо Майко, в един дълъг период от време се е считало, че бидейки образована и самостоятелна, тя не говори по "женски", но започвайки да се самонаблюдава, се убедила, че архаичните особености в нейната реч се появяват постоянно.

Така например в края в предлозите японците постоянно използват различни родови частици, изразяващи емоциите на говорещия. Тези частици при мъжете и жените се отличават. Различните мъже и жени използват обикновени думи, например лични местоимения. Самите стандартни местоимения от 1-во лице за мъжете- boku; в дадени ситуации не използват вежливостти, а наричат себе си- ore. Жените не могат да употребяват тези местоимения. В обръщение към близки хора японките използват- atashi, при мъжете това не важи. Стандартните женски местоимения от 1-во лице- watashi използват и мъжете, но само в разговори с официални лица. Различия има и в местоименията от второ лице.

Наличието на мъжки и женски вариант в японския език е тясно свързан с речевата етикеция. Особеност тук са използването на вежливи (а не на самата според етикецията) думи и граматическа форма. Оказва се, че много от „вежливосттите” се употребяват повече от мъжете, колкото от жените. Например много жени за повишаване общата вежливост в речта си присъединяват едва ли към всяко съществително представката о-. Мъжете я използват само в строго определени случаи и преди всичко при официални обръщения към висшестоящо лице. В наши дни обикновено детските учителки, както и тези в началното училище са жени, някои от децата приемат от тях и използват тази „вежлива” представка.

Ето пример от романа на писателя Мацумото Сейчо, където действието се развива в не толкова отдалечени времена, мъжът отпътува в командировка, а жена му, питайки го кога ще се върне, използва глагола kaeru "завръщам се" (завръщане) във формата o-kaeri-ni narimasu. В този случай почтителното отношение към главата на семейството е изразено двукратно: първо, както към събеседник (суфикс -imas-) и, второ, като към субекта на действието (вежливият префикс о- и вспомогателния глагол naru). Мъжът също използва глагола в проста форма kaeru. В диалога тази форма се използва при обръщение към нисшестоящи. Днес това е излязло от употреба.

Различията между мъжката и женската реч се срещата и писмено. Японският изследовател С. Макино помолил изпитваните студенти да напишат съчинение- преразказ на известната приказка Пепеляшка (Сингарела). Оказало се, че мъжете са счели да изложат съдържанието на приказката без емоции и оценки. Жените обезателно изразили съчувствие към героинята, но много често преразказвали текста неточно.

 Различията могат да повлияят и в речевото поведение. Японските психолози К. Ямадзаки и Х. Еши провели през 1984 г. опит: група студенти били разделени на случаен принцип на двойки - юноша и девойка. Предложили им да беседват на свободни теми, а разговорите им тайно били записвани. Оказало се във всяка двойка доминирал мъжът, той избирал темите и преминавал от една тема на друга, прекъсвал събеседницата си, а негова партньорка приемала установените правила и не го прекъсвала. Тя отговаряла на въпроси и допълвала думите на събеседника си. В топ-шоута на японската телевизия всички беседи се водят от мъже, а жените създавали емоционален фон. Истината е, че в последно време поведението на водещите се променя и те приемат западните маниери.

 По мнението на японският лингвист Ц. Огино, различията в мъжката и женската реч се увеличават с възрастта и достигат максимума в групата на 50-60 годишните. После те не могат да намалеят. Още един път се доказва, че съществуващите различия са свързани със социалния статут на японските мъже и жени. При равни условия мъжете отказват да доминират.

Особеностите на женската реч са свързани с ограниченията в сферата на живота, които те са имали. Очевидна е и връзката със статута на жената и нейната речева особеност в различните възрастови групи. Няма особени разлики при момчетата и момичетата или при студентите и студентките, затова в съответствие с традиционните японски общества мъжете започват да се издигат по социалната стълба, а жените излизат от домакинството, тяхната роля все повече се издига нагоре. Мъжете достигат пика на тяхната кариера на 50-60 години, но в старостта, когато не работят, ролите отново се сближават. Всичко това до сега дава отражение в езика.

Безусловно, господството на мъжете в японските общества дори и днес е много силно изразено, отколкото в съвременна Русия или на Запад. Но времената се менят. Много японки в последните години продължават да работят и след като се омъжат; появяват се жени-ръководители на големи компании, дори и министри. Съответно започват да се изглаждат и речевите различия.

Вече не всички съпруги разговарят помежду си така, както писателя Мауумо Сейте показа в по-горния пример. Променя се и самия език. Например, в японския език има десетки думи, съответстващи на думата “жена”, едни от тях могат да означават само собствената жена, а други за жената на другиго. Тези думи са тясно свързани с традиционното положение на омъжените жени. Например, своята жена често е назовавана kanai, така че буквално означава вътре вкъщи. Но един японец от разговора си с мен узна, че неговата жена в някои страни е била като турист. На него нищо друго не му остана, освен да я назове waifu от английското wife (съпруга). Ако жената пътуваща без мъжа си не е kanai.

Традициите включват и признака на пола в Япония, силни както преди в това число и в средите на самите жени. Много често по тази причина много езикови и речеви особености се съхраняват неосъзнато просто по традиция, дори от напълно самостоятелни жени. Например студентките, както и много други жени са склонни да говорят „по женски”, понякога използват и мъжки местоимения, но продължават да употребяват архаичното изразяване. Японските специалисти стигат до мнението, че устойчивостта на многото изказвания с остатъчни явления са се съхранили достатъчно дълго.

 В руския, английския и други езици, различията между това как говорят мъжете и жените, разбира се не са забележими. Например, в руския език няма особености между мъжките и женските местоимения и частици, а в диалога жената нерядко прекъсва мъжа и му задава тема на разговор. Но това не означава, че различията не съществуват, просто едни думи и изрази по-често се употребяват от мъже, а други от жени.

Абсолютните разлики едва ли са диктувани от нормите на езика.Така в руския мъжът казва: Аз сам дойдох, а жената казва: Аз сама дойдох. Но не рядко се срещат и изрази, които се употребяват и от мъже и от жени.

Друг пример, в една статия се описва речево разстройство, при което болният може да произнася около две десети прости думи и съчетания. Полът на болния не се споменава, но по честата употреба в неговия речник на словосъчетанието “Ой, момичета!” (Ой, девочки!) може да се заключи, че най-вероятно поциентът може да е единствено жена. Дадени изрази (съставени от две думи, но играещи роля на междуметия) се свързват толкова с емоционалната женска реч при обръщение вътре в женските колективи. Мъжете се изразяват шеговито и не всяка жена ежедневно ще я употребява. И такива случаи в руския език не са малко, просто ние не ги знаем.

Данни за отличителните особености на мъжката и женската реч се появяват на различни нива. Езиковият израз показва чувствата, желанията, вътрешното състояние на говорещия. Мъжете и жените не използват еднаква интонация. Някои лингвисти считат, че емоционалната окраска в речта е особеност на жените. Но в сферата на езика свързани с явленията в днешния свят, такива различия са значително по-рядко. За това в битовата реч те са много забележими, но в научни доклади трудно бихме определили пола на автора. В художествената литература, повечето изрази са свързани с емоцията и тогава се проявява ярко. Известни са случаи на съвпадения в жанровете, но авторите са от различни полове, както в средновековна Япония така и в наши дни, съществува понятието „женски роман”. Някой автори на такива романи са мъже, но се подписват с женски псевдоними, изразяват се в женски стил и книгите му се ползват с успех сред „нежната половина” на човечеството.

Накрая следва да се отчете и това, че в по-голяма степен граматиката и учебниците са „мъжко ориентирани”. Дълго време особеностите на женската реч не е могла да замени мъжката такава. Но в последно време в западната наука тази тема е станала много модна и активно започнала да се развива т. нар. гендерна (полова) лингвистика. Общоприет е вече изводът, че различията между мъжката и женската реч съществуват навсякъде. Но понастоящем дълбокото изучаване на всички процеси в тази сфера предстои.

Коментари   

#1 Браво,Мими 2010-08-02 20:51
Изглежда толкова сложно.
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature