Колкото по-висока е степента на развитие на дадено живо същество, толкова повече половият живот и привличането между половете се регулира от нервната система и то не само от центровете в междинния и гръбначния мозък, но и от най-висшата управляваща централа, която при човека е достигнала най-висока степен - от главния мозък. За човека хормоните не са излишни, но губят решаващото си значение за половия му живот. Те правят нервната му система по-чувствителна, подготвят я да реагира на половите дразнения и подпомагат осъществяването на рефлекси при съвокуплението. Доминиращото положение на психиката, съзнанието и възприятието на хормоналните влияния при човека се вижда между другото и от следното: след климактериума, когато производството на хормони в яйчниците престане, или след оперативно отстраняване на яйчниците повечето жени запазват половото влечение и са способни да изпитват полова наслада от секса.

Това е независимо от факта, че другите жлези с вътрешна секреция недостатъчно компенсират загубата. Половото влечение (либидо) и потенцията на много мъже се запазват, макар и намалени, дори след загубата на тестикулите или на функционалните им възможности, когато те се разбират добре с партньора си и ако до тогава са водили редовен полов живот. Успехът от изкуственото вкарване на хормони при отслабване на половото влечение или при застаряване най-често е далеч под очакванията, особено когато жлезите функционират нормално.

Естрогените засилват либидото у жената също само при определени условия. С андрогени това се постига по-успешно. Те обаче мога да доведат при некотролирана употреба до неприятни странични явления.

Всекидневният живот дава многобройни доказателства за това, доколко дейността на централната нервна система стои по-високо от тази на жлезите с вътрешна секреция: ние можем да желаем страстно някого и да останем съвсем равнодушни към друг; един нежен поглед на любимия човек често запалва желанието мигновено, едно оскърбление може бързо да го потисне.

За толкова кратко време нивото на хормоните в кръвта е невъзможно да се промени. Психиката обаче може да влияе върху жлезите с вътрешна секреция и дори да преустанови работата им. За това свидетелства спирането на менструацията и изчезването на либидото при уплаха, скръб и тревоги. Радостните чувства са в състояние да съживят дейността на ендокринните жлези.