Венерин хълм – това е окосмяването, което се простира до външните ръбове на големите срамни устни – две кожни гънки, които обикновено покриват намиращата се между тях – цепка. Означението срамни устни за външните полови органи датира от времето, когато термините са били натрапвани на учените от псевдо морални предписания и са се запазили до днес. При повечето жени те се разтварят при полова възбуда. Непосредствено вляво и вдясно от входа на влагалището се намират двете малки срамни устни – нимфи, които образуват вретенообразен отвор. Това са две неокосмени, меки кожни гънки, снабдени с многобройни сетивни нервни окончания и кръвоносни съдове. В долната им част са отворите на Бартолиновите жлези, които изпускат по време на полов контакт секрет представляващ безцветна слуз. Нагоре малките срамни устни се стесняват и се съединяват с клитора.

Клиторът играе изключителна роля при половата възбуда и задоволяването на повечето жени. За половата им чувствителност няма никакво значение дали размерите му са по – големи или по – малки. Клиторът има главичка, ствол и калпаче. При възбуда главичката набъбва. Стволът на клитора и главичката му имат подвижно кожно калпаче. Ритмичното издърпване на калпачето с лек натиск надолу възбужда клитора най – добре при повечето жени. Пространството между клитора и долния край на входа на влагалището се нарича влагалищно преддверие. То е заобиколено от пещеристи тела, които се намират под кожата на около 3 см дължина и 1 см ширина и при възбуда се напълват с кръв. В това състояние при много от жените те образуват плътна, еластична възглавница, която обгръща вкарания член и доставя на двамата партньори удоволствие.

При девствените момичета входа на влагалището в долния си край е закрит от девствената ципа – химена. Хименът не затваря изцяло входа, както някой мислят, тъй като менструалната кръв не би могла да изтече. При първия полов акт или при вкарване на пръст или друг предмет – хименът се скъсва радиално. Разкъсването може да е съпроводено от лека до умерена болка. Над входа на влагалището, под клитора, се намира отворът на пикочопровода. Зад влагалището е ануса. Външните и вътрешните женски полови органи са свързани чрез влагалището, което има двойно предназначение. Като основен орган на половия акт, то поема пениса и плътно го обгръща. Като орган на размножението то принадлежи на родилния път и поради това е необикновено разтегливо. Представлява еластична тръба, покрита с нежна, напречно надиплена лигавица.

Непосредствено след входа влагалището е обхванато от пръстеновидни мускули с голям диапазон на разширяване и свиване; заедно с пещеристите тела те нагаждат външната третина на влагалището към вкарания в него пенис. Много от жените по време на активния си полов живот се научават да управляват тези мускули, за да ускорят или улеснят оргазма. Матката представлява дебелостенен, кух орган с крушовидна форма. Кухината и е покрита с мека, богата на жлези лигавица. Ако отделяната всеки месец яйцеклетка не бъде оплодена, горните слоеве на маточната лигавица се изхвърлят с кръвотечение – менструация навън. Шийката на матката се издава във влагалището. Минаващия през нея канал затворен с пропускаща сперматозоидите слузна запушалка, завършва там с външен отвор. Непосредствено под него влагалището е леко разширено; там се събира семенната течност.

Средата в разширението е алкална, което увеличава подвижността и жизнеспособността на сперматозоидите. Когато семенната течност се излее в дъното на влагалището и жената остане след това в легнало положение, вероятността за забременяване се увеличава, ако е налице готова за оплождане яйцеклетка. На входа на влагалището обаче киселият влагалищен секрет може да умъртви сперматозоидите. В дъното на матката, отстрани и отгоре, са разположени две тръби /яйцепроводи/, които идват от яйчниците. Те се залавят за яйчниците с помощта на ресни. Те улавят отделеното от яйчника зряло яйце, което може да бъде оплодено в яйцепровода до 24 часа след това. Ритмични мускулни движения на стените на тръбата и нейният секрет придвижват бавно яйцето към матката.