Мъжкия полов член – пенисът се състои от корен, ствол и главичка. Дължината и обемът му се увеличават значително при полова възбуда. Размерите на пениса в спокойно състояние не дават представа за големината му при ерекция. Увеличаването на обема се дължи на пещеристи тела. Те се изпълват с кръв под импулсите на нервната система. Вследствие на кръвонапълването под налягане пенисът се напряга силно и се изправя. Две пещеристи тела се намират по дължината на ствола. Пикочният канал, който върви по долната страна на пениса и е едновременно път за урината и за семенната течност е обгърнат от друго набъбващо тяло. Отпред то завършва с главичката. Кожата на главичката е богато снабдена с нервни окончания, чието дразнене води до сексуално удоволствие и оргазъм.

Стволът на пенисът е покрит с тънка, подвижна кожа. Тя покрива изцяло или отчасти и главичката, нарича се препуциум. Долната и част е свързана със ствола на члена. Когато пенисът се втвърди, препуциумът стига само до ръба на главичката. Ако препуциумът е много тесен и не може да се издърпа зад главичката, е налице стеснение /фимоза/, което може да бъде отстранено оперативно. Ритмичното триене на пениса в стените на влагалището предизвиква нарастваща възбуда на споменатите нервни окончания, което довежда до оргазъм. Тестисите имат овална форма, отстрани са малко сплеснати. Левият тестис обикновено изглежда малко по – голям от десния и лежи малко по – ниско в торбичката вследствие на различната дължина на отвеждащите кръвоносни съдове.

Тревогата на някой мъже, че тази разлика е някаква аномалия, е необоснована. Тестисите произвеждат по – голямата част от мъжкия полов хормон – тестостерон в така наречените междинни клетки. В техните каналчета се образуват мъжките полови клетки – сперматозоидите. Образуването на мъжките полови клетки започва от момента на половото узряване и продължава до дълбока старост, ако разбира се не бъде възпрепятствано от някои заболявания. През 12 до 13 отвеждащи канали сперматозоидите отиват в многократно извит, дълъг канал на намиращия се до тестикула придатък – епидидим. Тук узряването им завършва, след това те отиват в семепровода или се разграждат, когато жизнеспособността им угасне. Зрелите семенни клетки са по – малки от яйцеклетките.

Състоят се от глава, средна част и опашка. Двата семепровода влизат в коремната кухина. В близост до пикочния мехур се намират мехурести жлези; те прибавят към минаващите през семепровода сперматозоиди алкален, белтъчен секрет, който ги предпазва и ги прави по – подвижни. След това сперматозоидите минават през простатната жлеза – орган с кестеновидна форма, който секретира голяма част от семенната течност. Тази течност разрежда семенната маса и повишава още повече подвижността и. Тук семепроводите се вливат в пикочния канал. По – надолу лежат т.нар. Каупърови жлези, големи колкото грахови зърна. Техния секрет, който се излива в пикочопровода преди еякулацията, подържа семенните клетки свежи и жизнени.

При достигане на оргазъм семепроводите увеличават обема си и засмукват сперматозоиди от епидидима. Непосредствено след това те рефлекторно се стесняват, налягането в тях се повишава и спермата се изхвърля навън на няколко тласъка. Мъжът и жената се стремят да се съединят в една физическа и духовна общност. Двама души, които се отдават изцяло един на друг, изживяват своето любовно единение като цяло и не обръщат внимание на отделните подробности. Би било погрешно да се наблюдават прекалено внимателно тези процеси. Това може да смути преживяването.

Но все пак нашата цел е да изясним по какъв начин организмът на жената и на мъжа отговаря на половите дразнения и какви промени търпи той по време на половия акт. Знанията за физиологията на половия живот подпомагат сексуалното приспособяване на партньорите. Само тези знания обаче не гарантират сексуална хармония. Любовта и разбирателството, взаимното уважение и доверие, действената взаимопомощ и подкрепа в житейските ситуации не могат да се заместят със знания за сексуалните реакции на организма и с произтичащите от тях техники.