Думата потентност означава мощ, способност за действие, вътрешна сила. Тя няма непосредствено отношение към сексуалността. Най – често обаче тази дума се схваща като понятие за сексуалната мощ на мъжа. За съжаление в мъжката душевност, сексуалната потентност е станала емоционално затвърден символ на мъжествеността изобщо. В резултат, на което у много мъже се е създала погрешната представа, че: „ колкото съм по – потентен, т.е. полово по – мощен, толкова по – съвършен съм като мъж. Добре е да се спомене, че мнението на жените за това кой е истински мъж, не се покрива напълно с това, което мъжът мисли за своя пол. Той трябва да знае, че за жената, а въпросът засяга именно нея – голямата сексуална мощ далеч не прави мъжа мъж. Тя може дори да бъде съпътствана от жалка слабост на характера, мекушавост и много други съвсем не мъжки черти. И така под сексуална потентност се разбира способността на мъжа да осъществява полов акт.

Мъжът има смущения в потентността, когато не е в състояние:

1. Да изпитва полово влечение.

2. Да получава задоволителна ерекция.

3. Да вкарва пенисът във влагалището

4. Да извършва фрикции известно време.

5. Да предизвика еякулация по тази начин.

6. Като при това изживява оргазъм. И тъй като няма правило без изключения трябва да се каже, че в някой случай ерекцията може да се получи без влечение и половия акт да се осъществи. Нерядко еякулацията настъпва без фрикции. Среща се и оргазъм без еякулация.

1. Липсата на полово влечение се среща рядко у мъжете. Ако е трайна тя обикновено се дължи на органични причини. Поради това няма да се спираме на импотентността поради липса на желание. В такива случай е добре да се прибегне до основно изследване от лекар специалист.

2. Сексуалния порив на нормалния мъж се предизвиква при съответно настроение от контактите му с партньорката, от зрителните му възприятия или от сексуални фантазии. Чрез многобройни превключвания в централната нервна система той води до кръвонапълване на половия член, който се уголемява и изправя. Това е свързано със стремеж към по – нататъшни стимулиращи действия. Повечето смущения у мъжа се проявяват в този момент; въпреки силното желание за сношение и за полово задоволяване, необходимото за акта втърдяване на члена не настъпва.

3. Ако в необходимият момент членът поне за малко не се втвърди, вкарването му във влагалището е невъзможно и гениталния контакт не може да се осъществи.

4. Когато мъжът вече е проникнал с пениса във влагалището и усеща неговата влажна топлина, заедно с други сетивни възприятия и с чувството за сливане с партньорката се появава желание за фрикции. Това може да бъде осуетено, ако непосредствено след проникването на члена ерекцията внезапно започне да отслабва или изчезне изцяло, ако след няколко фрикции или без тях настъпи еякулация /преждевременна еякулация/ и пенисът омекне.

5. С фрикциите, чиято скорост и честота са различни при различните мъже и в отделните сношения се предизвиква рефлексът на еякулацията. Веднъж започнал, той не може да бъде задържан волево и води до изливане на спермата. Това явление се смущава рядко, в единични случаи то може да се прояви с пълна липса на изпразване, с екстремно забавяне /понякога до часове/ или с намалено количество сперма.

6. Еякулацията обикновено е свързана със силно сладострастно усещане и с чувство на удоволствие, но може да протече и без тях. В тези случаи изтичането на спермата едва се усеща и липсва сладострастното изживяване. Еякулацията не носи пълно удовлетворение, когато отношенията между партньорите са обтегнати, когато поведението на жената е неправилно, когато позата при коитуса е неудобна, когато членът е останал относително мек, когато влечението е слабо, когато изпразването е настъпило прекалено бързо или след мъчително удължаване на акта, когато в момента на еякулацията вниманието е било отклонено от странични въздействия.

Някои мъже разбират под потентност и способността да задоволяват жената. Ако не могат да го направят, макар и само понякога, те се чувстват „импотентни”, неудачници – дори ако това не им се удава само от време на време. Това изопачаване на понятието „потентност” отива много далеч и би предизвикало комплекси у много мъже. Ако следваме тази „теория”, би трябвало да приемем, че един мъж с добре развита сексуална мощ за импотентен, ако партньорката му реагира зле или е фригидна, а друг полово по – слаб мъж – за по – потентен от двамата, ако партньорката му стига до оргазъм лесно и бързо. Истинското задоволяване на жената е много сложно душевно и телесно явление.

За да задоволи жената, макар и само сексуално, мъжът трябва да притежава много повече качества, а не само добре еректирал член и издръжливост при сношението /много мъже с простодушието на петли обичат да се убеждават взаимно, че работата е точно в това/. Изобщо за импотентност би трябвало да се говори само при наличие на пълна и трайна неспособност на мъжа за сношение. Във всички други случаи е по – правилно да се говори само за смущения в потентността, макар и по психологически съображения. Мъжът с диагноза „импотентност” се чувства безвъзвратно белязан от безсилие и е отчаян. Той би я понесъл по – лесно и би се справил с нея, ако я схваща като временна криза у здрав мъж. Отказващата понякога потентност е все още нормална реакция.