Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   

LIME  

   

venus.jpg

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна

Неприятностите са постоянното присъствие в живота на красивите жени. Поради тази причина тя трябва да има три варианта: основен, резервен и авариен. Някои от неприятностите в живота на красивите жени носят мъжки имена.

Неговото име наистина беше „неприятност”, изписано със светещи, големи букви. В действителност се казваше Марсел. Спомена го между другото, малко след като се сблъскаха на улицата. Тя почти изхвърча от входа на жилищната кооперация, бягайки от нещо или някой и налетя право в обятията на Марсел.

Блъсна се в него и въпреки уплахата си, успя да забележи или по-скоро усети силните му гърди,  които твърдо поеха удара от сблъсъка. Ръцете му я обгърнаха уютно и тя се почувства спокойна и в безопасност. 

- Не всеки ден красиви жени се приземяват в прегръдките ми. – Усмихна се Марсел и се представи с малкото си име. Така както тя имаше теория за неприятностите, така той имаше свое разбиране за жените.

- Красивите и умни жени обикновено пристигат и си тръгват забележително! Запомнящо се и ефектно. След тях остава огромна празнина в душата ти, която до края на дните си не успяваш да запълниш с нищо. А преди появата им си даваш сметка, че живот ти е бил скучен филм, поради което си проспал по-голямата част от него.

Нищо не успява да запълни празнотата преди и след срещата с подобна красавица. Нито алкохола, нито хазарта, нито проститутките. Единственото, което правиш е да се надяваш да се върне или поне да се обади по телефона. Нещо, което тя ще направи само, ако изпадна в ужасна беда. Едновременно с това и въпреки болката си се молиш това никога да не и се случва! 

- Очевидно имате опит с красивите и умни жени. Само стените у дома знаят, какво ни коства забележителния ефект . Колко сълзи и безсънни нощи...

- Приятно ми е Марсел, казвам се Тереса. Имате ли кола? Веднага трябва да се махнем от тази улица. Можем да хванем и такси, разбира се. - Тя спря една таксиметрова кола и се настани на задната седалка. 

 - Избягвам да шофирам в градските задръствания. Колата ми е на паркинг в покрайнините на града. – Марсел каза адреса на шофьора, а Тереса въздъхна с облекчение, когато най-сетне потеглиха. 

- Мисля, че трябва да се обадим в полицията. – Двамата седяха в ресторанта на крайпътен мотел  и вечеряха. – В апартамента 287 на онази жилищна кооперация от чиито вход налетях на вас има мъртва жена. Гърлото и беше прерязано и навсякъде бе изцапано с кръв. 

- В този апартамен имам седмични, художествени сеанси. Аз…в момента позирам като художествен модел за серия картини. Подготвяме изложба…- Тереса замълча. Просто не знаеше какво повече да каже. Беше ужасена. 

– Имате късмет, но той може и да е лош. Много зависи от това, в какво и до колко сте се забъркала. – Марсел бръкна във вътрешния си джоб и извади от там служебната си карта.

- Детектив  Аниели. Криминална полиция. –Той извади телефона си, стана от масата и се отдалечи. Когато се върна вече не изглеждаше така очарователен, както при запознанството им и очевидно вече не бяха приятели. 

-Ще трябва да ми разкажете всичко, което знаете. Също така бих искал да видя документа ви за самоличност. – Не се намирах случайно на онази улица, пред кооперацията. За голямо съжаление обаче съм пристигнал твърде късно. От друга страна – достатъчно навреме, за да се приземите в моите ръце, а не в тези на извършителите на убийството. Убитата госпожица е проститутка. На 22 години. Казва се Марта. Това е достатъчно за сега, като информация за вас. 

-Какво правехте вие там? 

-Аз позирам за художествена серия от картини с наименование „Venus”. Подготвяме изложба. Не съм постоянен модел. Получих предложение, което приех като експеримент и предизвикателство. Отидох в апартамента за седмичния сеанс с художника. Вратата беше отворена, надникнах и влязох. Видях убитото момиче, изплаших се и побягнах. На улицата се сблъсках с вас. 

- Ще ви откарам до дома ви. Къде живеете? – Тереса  му каза адреса. Вече трепереше неудържимо, виеше и се свят и се страхуваше да не припадне. – Ще остана с вас тази нощ. Предполагам, че не възразявате. – Марсел направи констатация, на която не очакваше нито отказ,  нито съгласие.

Той беше прям и директен, както в работата си, така и в личния си живот. Харесваше Тереса и почти бе сигурен, че казва истината. Смяташе, че по-скоро тя е в опасност, отколкото да е заплаха за нечии чужд живот.

Тереса -Марсела Мориньо бе  известна дама. Тя държеше на авторитета и безупречната си репутация. Често организираше благотворителни партита и се ангажираше с множество социални дейности. Тя не беше убиец. Но…госпожа Мориньо бе много красива жена. "А красивите жени оставят след себе си празнота, която нищо и никой не можеше да запълни", припомни си Марсел. 

На другата сутрин двамата отидоха в Участъка, в който работеше детектив Аниели и Тереса разказа още веднъж всичко, на което беше станала свидетел. Подписа показанията си и бе свободна да си върви.

- Не искам да се натрапвам…Няма да крия, че ви харесвам много…И считам, че имате нужда от придружител, не точно охрана… Но не бива да оставате сама, след случилото се. Вашият Художник е извън подозрение бил е със семейството си по време на убийството. Момичето е проститутка, повикал я е след като е приключил художествения сеанс с вас. Вие сте му отказала, а той е имал отчаяна нужда от секс! – Марсел млъкна, дълго се вглежда в красивите, чувствени устни на Тереса. 

- Разбирам донякъде какво преживява. Рисува една прекалено красива жена, която категорично отказва да му се отдаде. – Ефекта, който оказвате върху мъжа е поразителен, Тереса. И вие го знаете чудесно! – Детектив Аниели се бе доближил съвсем близо до нея, топлия му дъх галеше бузата й, а очите му с твърдия блясък на дългогодишната полицейска работа не се отклоняваха и за миг от нейните.

За първи път в живота си госпожа Мориньо се почувства малка, уязвима и безпомощна. Краката и се подкосиха и Марсел бързо я обгърна през кръста. Притисна я към себе си и тя отново усети твърдите му гърди. Тя отбеляза на ум, че неговите движения винаги бяха точни и правилни, извършени в най-подходящия момент. 

 - Харесвате ли ме, Тереса ?– Той отмести косата и зад ухото и долепи устните си до прекрасната извивка на шията й. 

Нещо повече! Аз ви желая! – Като светкавица премина мисълта през главата й. На глас обаче г-жа Мориньо каза: - Нищо подобно! Дори съм възмутена от нахалното ви държание! Престанете да ме притискате и да целувате врата ми! Нахал!

- Приятно ви е нали? – Марсел я задържа още малко в прегръдките си, въпреки съпротивата и опитите и да се откопчи. Искаше още от самото начало да и покаже кой е по-силният от двамата. И кой ще командва.

Тереса -Марсела Мориньо беше властна жена, постигнала много в живота си, амбициозна и смела, известна, безумно красива. Тя бе свикнала мъжете просто да се свличат в краката и, да я ухажват и боготворят.

Тя имаше финес и прекрасен стил. Не беше натрапчиво еманципирана и не „мачкаше” наляво и надясно. Постигаше своето фино и с такт, а това беше опасно. Феминистките предизвикваха открито мъжете и с тях човек се справяше, така като с малко по-слаби мъже.  Тоест лесно. 

- Пуснете ме моментално! И не се дръжте грубо и невъзпитано! 

- Мисля, че ме харесвате, Тереса. И то много! Харесвате и грубостта ми и хулиганския ми характер. Дори харесвате това, че съм детектив от улицата, а не полицай зад бюро с шкембе. – Марсел се забавляваше с точните си попадения. 

- Голям психолог се извъдихте! 

- Необходимост, без която работата ми би се проваляла твърде често. Ще ви закарам до вашия офис, а довечера ще мина да ви взема. Както споменах опасно е да оставате сама и за известно време аз ще ви придружавам. – Убиеца, сводника на мъртвото момиче е бил в апартамента, когато вие сте влязла. Имала сте голям късмет, че сте побягнала веднага. И…,че аз се оказах на улицата пред вратата на кооперацията. 

„Неприятностите в живота на красивите жени, често носят имена на мъже!” – Припомни си, Тереса качвайки се в колата на детектив Аниели. 

Почти през целия ден тя мислеше за Марсел. Донякъде той беше прав. Донякъде? И самата тя не знаеше как се случи, но знаеше кога. Тереса - Марсела Мориньо се влюби в Марсел Аниели от пръв поглед, на улицата, след преживения ужас да стане свидетелка на убийство. В неговите очи тя видя живота и бъдещето, оставяйки след себе си смъртта и миналото. 

„Жената вижда бъдещето си в очите на мъжа, в когото се влюбва от пръв поглед. Това се случва веднъж в живота. И той е този, за когото тя би искала да се омъжи.” – Така казваше баба и, на която бе кръстена. Марсия Мориньо бе мъдра жена и Тереса често си припомняше някои от нейните безценни съвети. 

В очите на детектив Аниели тя видя много доброта и топлина, загриженост и чувство за отговорност. Той ще бъде чудесен съпруг. Мислейки за него тя се чувстваше много секси и приятно възбудена. А топлината на желанието да прави любов с този мъж се разливаше по цялото й тяло. 

По-късно същата вечер, Марсел я взе от работа и я откара до дома и. Отбеляза си на ум, колко по-мила и любвеобилна е станала Тереса. Това го правеше щастлив, защото той наистина бе влюбен. 

- Смятам да те оставя у вас и да се отбия до вкъщи, за да си взема някой неща. Нямаш нищо против да ти погостувам за известно време, докато арестуваме сводника на Марта и опасността премине? 

Марсел бе властен мъж. Неговите въпроси само от култура биваха поднасяни като въпроси. В действителност те представляваха решения, които той взимаше еднолично и само помежду другото си правеше труда да уведомява останалите участници в ситуацията какво е решил.

Марсел живееше от дълго време сам. Тереса също. Самостоятелните и независими хора, които същевременно  имаха и много отговорности, една от които е взимането на решения от позиция на лидера, притежаваха тази черта. Госпожа Мориньо веднага възропта, при това безцеремонно отнемане на възможността и за избор.

- Следващия път, когато решаваш неща касаещи мен и дома ми, бъди така добър да го предложиш за обсъждане и да не очакваш, че моите решения ще съвпадат с твоите.

Марсел се засмя. – Разбира се ще го имам предвид и ще започна да се съобразявам. Но си мислех, че би била щастлива някой силен мъж да са заеме с по-голямата част от проблемите и неуредиците в живота ти. 

-Защо си мислиш, че в живота ми има проблеми и неуредици? Дълбоко грешиш! – Тя бе много ядосана от това вмешателство в личното и пространство. 

-Нека не спорим. След около два часа ще се върна у вас. Към осем или осем и тридесет най-късно. 

През останалия път до дома на Тереса и двамата мълчаха и си мислеха до каква степен самотата променя хората, не в добра посока. 

Къс седем часа на вратата се позвъни и мислейки, че Марсел е успял да пристигне по-рано, Тереса отвори вратата веднага, без да попита кой звъни. „Глупава постъпка!”- би казал Марсел. Художникът  влезе без дори да изчака да бъде поканен. 

- Чудесно е, че те заварвам у дома! – Той се приближи до нея и грубо дръпна коланчето на сатенения й халат. Възнамерявам да правя секс с теб, с или въпреки желанието ти!

Тереса бе поразена от грубостта и нахалството му. До този момент никога не го беше виждала в такава светлина. Объркването и изумлението й бяха в негова полза. Той я удари, повали я на земята и тъкмо се опитваше да разкопчае панталона си, когато Тереса  успя да го захапе по ухото. Той я удари отново, от което тя се почувства зашеметена и съвсем отпаднала.

- Не се съпротивлявай, мръснице, защото ще свършиш с прерязано гърло като Марта! Това признание бе шокиращо! Проститутката в онзи апартамент, не бе убита от сводника си, а от художника! 

- Но…- Заекна Тереса, от полицията казаха, че си бил със семейството си! – Очите и бяха разширени от ужас, а гласът и трепереше. 

- Не съм бил със семейството си. – Художника се сепна. Беше умен мъж, но твърде късно осъзна, че е попаднал в клопка. А Тереса бе примамката. Трима от колегите на детектив Аниели тъкмо влизаха през входната врата на апартамента, която Тери шокирана от появата на Художника не бе заключила. – Слава Богу, спасена съм! – Помисли си тя, малко преди да изпадне в безсъзнание от преживения ужас. 

- Ако бях пристигнал малко по-рано и преди вас, щях да го убия на място, без да се замислям! – Марсел седеше в чакалнята на отделението за спешна помощ, заедно с партньора си Винс Ленковиц. Госпожа Мориньо имаше сътресение на мозъка и бе преживяла силна уплаха, което налагаше да остане за няколко дни в болницата. 

- Бяхме предвидили, че може да се случи и за това осигурихме денонощно наблюдение на дома й. 

- Излъгахте ме, че Художника е бил със семейството си. 

- Видях, че си влюбен до уши в нея. – Винс се смееше на любовните увлечения на партньора си. А и дама си я бива! Господи, каква жена само! Би било странно, ако не се бе влюбил. Но определено любовта пречи на професионализма ти и за това предпочетох да те излъжем. А и защо да добавяш едно безсмислено убийство към иначе безупречната си кариера? Сега Художникът ще лежи минимум 20 години зад решетките, след справедлив съдебен процес. А иначе и любовта и кариерата ти щяха да бъдат изцапани с кръв. 

- Благодаря ти! – Марсел усети сякаш „камък му падна от сърцето”,  а сълзите на благодарност към приятеля  опариха лицето му. Той ги изтри, смутен от проявената слабост, а Вини тактично се загледа в другата посока.

 

Около два месеца след трагичните събития, които преживя Тереса се чувстваше достатъчно добре, за да организира и осъществи изложбата на картините от серията „Venus”. Тя успя да откупи правата върху тях и да се превърне не само в техния прекрасен модел, но и в тяхна единствена собственичка.

Другото прекрасно събитие, което предстоеше да организира госпожа Мориньо бе планираната за лятото сватба с детектив Марсел Аниели. 

Една възрастна дама разглеждаше с голям интерес картините и пожела да купи две от тях. 

- Тереса, ако позволите да се обърна към вас с малкото ви име предвид моята възраст?

- Разбира се, че можете да ме наричате – Тереса, ще ми е приятно. А вие сте?

- Госпожа Матина. Благодаря. Искам да ви пожелая много любов и щастие в семейния живот и също толкова успехи във всичко, с което се заемете! 

- А как е вашето малко име? Ще се радвам много, ако ми позволите да стана ваша приятелка. – Тереса се чувстваше особено и странно развълнувана от срещата си с тази жена. Имаше дълбокото и много силно чувство, че нещо много важно се случва в живота й. 

- Венера, името ми е Венера Матина*. – Бъдете здрава и дълголетна, Тереса! 

 

 

 

 Септември, 2015г.

Юлияна Шапкарова

 

 ---------------------------------------------

*Матина – майка. Богинята – майка

Вижте още:

Ретроградна Венера - 1 част

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature