Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   

LIME  

   
retrogradna_venera.jpg
 

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна

"Ci sarà sempre una penna per scrivere il futuro...ma non ci sarà mai una gomma per cancellare il passato..."  "Винаги ще има химикалка, за да напиша бъдещето,...но никога няма да има гума, за да изтрия миналото."

Времето забавяше своя ход и сякаш в един момент напълно спря. Образува се нещо като вакуум - празно пространство. Колкото и да е „празно“ едно пространство обаче, абсолютен вакуум няма и в нейните мисли започваха да се оформят картини от едно друго, отдавно отминало време.

Художникът, за чиято серия от картини „Venus” се съгласи да позира й обясняваше, че обикновено художествените модели правят любов с този, за когото позират. А нейният твърд и категоричен отказ никак не му се нравеше.

Властен мъж, интересен по своему, но женен и доста по-възрастен от нея. Всичко това изключваше всякаква възможност за нещо повече от позиране и рисуване. Нейната репутация и авторитет също налагаха да се придържа  към дистанцията. Тя беше много добър психолог, автор на проза и поезия, собственик и редактор на списание  за здравна култура. 

Репутация и авторитет!

Първо ти работиш за тях, а после те започват да работят за теб. - Казваше дядо й, мир на праха му.  Пази името си чисто, за да те пази и то. - Добавяше той и двамата продължаваха дългите си разходки в парка. 

Нейния хонорар за Художествената серия  „Venus” беше пет пъти по – висок от този, който взимаха обикновените модели.

Тя беше на 42,  с двадесет години по-възрастна от повечето модели. Комплимент към забележителния начин, по който изглеждаше и се чувстваше. 

„Venus” за нея бе предизвикателство към твърде консервативното, патриархално възпитание, което имаше.

„Venus” за нея бе личен, терапевтичен експеримент по приемане на собствената и голота, като нещо съвсем естествено и нормално не заслужава да бъде обвито от срам. Като нещо прекрасно претворено чрез творчеството в изкуство. 

„Venus” за нея бе еротика и чувственост, сексапил и сила. Власт. Власт, която се съдържаше винаги и всякога в женствеността и нейното могъщо влияние. Жените бяха изгубили връзка с тази своя сила и спомняйки си за възможностите, които тя даваше се опитваха да я получат по погрешен начин във външния свят, борейки се наравно с мъжете.

Но това беше мъжкия начин, мъжката сила и мъжкото поле на действие. И така жените загубваха своята женственост и се превръщаха в по-нежни мъже. 

И накрая…„Venus” бе връщане…пътуване през времето до онзи кармичен възел от предишен неин живот. Едно много силно, вълнуващо, на моменти плашещо и много обогатяващо ретроградно преживяване. Повлияно от Венера – покровителка на любовта и изкуствата, която смени посоката си на движение през юли и пое по своя обратен път във времето, за да припомни на всички, че за нея няма невъзможни неща...

 

...Вакуум…

Студена и много тъмна стая в някакъв испански пансион, в покрайнините на Мадрид. Умивалник, маса и стол. Чист прозорец, който гледаше към  вътрешен двор. Обитателката на това ужасно място си правеше труда да мие прозореца, да почиства пода, да поддържа в идеална чистота спалното бельо и дрехите си.

И дори намираше време да отглежда цветя във вътрешния двор. Те разстяха трудно и бяха малко хилави, защото високите сгради пречеха на слънцето да достига до тях. Но цветята бяха живи, тяхната градинарка също.

Нощите все още бяха студени, но пролетта лека полека си отиваше и отстъпваше място на лятото. Нейният любим сезон. Слънцето грееше, на пазара имаше най-различни плодове и зеленчуци, чийто аромат опияняваше.

Сметките за електричество бяха ниски, имаше всякакви видове сладолед, цветята ухаеха и разпръскваха красотата си. А човек можеше да си прави дълги, дълги разходки в вечерната, прохлада на летните вечери.

Изабела, така се казваше обитателката на малката стая в пансиона обичаше лятото. - Това е моя сезон, нашия сезон, казваше на цветята от вътрешния двор.

Тя самата бе родена през лятото. Майка й беше починала при раждането, а бебето остана при монахините от болница Света Тереса*. Те отгледаха с много любов и доброта Изабела, дадоха и за второ име – това на светицата покровителка на болницата и манастира – Тереса. Баща и Хосе Кастильо не могъл да преживее кончината на съпругата си и сложил край на живота си няколко месеца след смъртта на жена си.

Така Изабела-Тереса Хосе Кастильо остана да живее в манастира при монахините. При тях тя получи много добро възпитание и образование. И с тези свои скромни богатства напусна манастира, когато навърши 22 години, отказвайки да стане монахиня. А това решение я лишаваше от възможността да остане да живее в тихия и спокоен уют на манастирския живот. 

Изабела имаше планове, наивни и твърде фантастични за осъществяване. Тя възнамеряваше да работи и да печели толкова че да може да си позволи да наеме стая в някой от пансионите в Мадрид. Монахините и бяха препоръчали сеньора Бланка Санчес, която освен малък хотел, притежаваше и три павилиона под него, в които Изабела би могла да работи.

Младото момиче имаше късмет, съдбата се отнасяше благосклонно към нея и тя успя да се хареса на сеньора Санчес, която я настани в малката стая на втория етаж с изглед към вътрешния двор и веднага и предложи работа в един от своите павилиони – пекарната за  кифлички с маково семе, прочута с вкусните си и топли хлебчета и от която се зареждаха кухните на много богати испански фамилии.

Заплатата на Изабела се състоеше от 100 песо седмично, от които тя заплащаше около половината за наема на стаята и още 20 песо за храна, която се разпределяше между живущите в пансиона на Бланка Санчес. Изабела успяваше да спестява, а със спестените пари възнамеряваше след няколко години да се запише в колежа за учителки и гувернантки. 

Сеньорита Кастильо беше доволна и щастлива от начина, по който се развиваше живота й. До един есенен ден, в който в пекарната влезе Художникът. Всички го наричаха по този начин и никой не се опитваше да си спомни името му. Той си поръча дузина кифлички с мак, веднага забеляза новата продавачка – красивата Изабела-Тереса и побърза да се запознае с момичето.

Художникът не бе добър човек. Имаше голям талант, рисуваше прекрасно, но в същото време въртеше и тъмни и недотам честни сделки. Той примамваше млади и красиви момичета, които се нуждаеха от пари със съблазнително предложение да станат негови модели. Плащаше добре, помещенията, в които рисуваше винаги бяха добре отоплени, а на масата имаше най-различни вкусни лакомства.

В замяна искаше да получи любов, а след като се наситеше на поредната девойка, той я изпращаше в някой от градските бардаци при техните съдържателки. Веднъж опозорено  и обезчестено момичето нямаше как да продължи да живее нормален живот и ставаше проститутка. За тези свои доставки в публичните домове на Мадрид Художникът получаваше много добри пари. 

Вечерта, когато привърши работа в пекарната и реши да се поразходи малко преди сън, Изабела отново се натъкна на Художника. От известно време той се подвизаваше по улицата и умишлено чакаше да настъпи края на работния ден. 

Твърде убедителен и пленителен той умееше да впечатлява. Подари й малка кутийка с шоколадови бонбони, такива каквито Изабела никога нямаше да си купи, тъй като бяха много скъпи, а тя спестяваше и се лишаваше от всякакви лакомства. Което от своя страна не беше твърде лошо, защото поддържаше фигурата и в отлична форма.

Художникът предложи на младото момиче да разгледа неговите картини. И след безкрайна феерия от комплименти успя да я склони да стане негов модел. Срещу сумата от 50 песо на сеанс. Младото момиче дори не подозираше в какво се забърква.

Тя изчисли, че с новия доход от 100 песо седмично за два художествени сеанса през нейните почивни дни – събота и неделя, ще може да спести по-бързо парите, които й трябваха за таксата в колежа за учителки. Сметките й показваха, че в края на идващата зима и в началото на следващата пролет – ще може да се запише в първи курс. 

На четвъртия уикенд, в който се видяха, за да продължат с картините той поиска да я рисува гола и да прави любов с нея. Изабела отказа категорично и се приготви да си тръгва. Той се опита да я спре, сборичкаха се, той и удари плесник и разкъса блузата и. Изабела се бореше неистово и успя да се отскубне от ръцете му, като преди това го захапа по ухото. Усети вкуса на кръвта в устата си.

- Малка мръсница! – Художникът бълваше ругатни по неин адрес, но Изабела не чу почти нищо. Тя вече тичаше по стълбите към входната врата на кооперацията и спасението на оживената улица. 

На следващия ден Изабела влезе в пекарната с наведена глава. Страхуваше се, че целия град вече знае за нейния позор – да работи като модел на такъв лош човек, какъвто се оказа Художника. 

Маркус – майстора пекар се доближи до нея и я поздрави. Изабела отвърна на поздрава му и цялата се изчерви. Сигурно и той вече е научил. А колко много го харесваше.

- Искам да те поканя на разходка тази неделя. Свободна ли си? – Маркус и подаде една кифличка с мак и пълнеж от локум. Ти си много красива жена, Изабела, мисля, че трябва да имаш до себе си мъж, който да се грижи да запазиш чиста репутацията си. Изабела въздъхна с облекчение, което не остана незабелязано от Маркус. 

- Обещавам да си помисля и да отговоря до края на седмицата, добре ли е?

– Чудесно! –Той се усмихна и се отправи към печките в задната част на пекарната, за да нагледа кифличките. 

Седмицата отмина неусетно. В петък Изабела и Маркус се уговориха да отидат заедно на неделната литургия в катедралата, а след това да се разходят из града. 

Денят беше топъл и слънчев и двамата изкараха прекрасно. В късния следобед  седяха на една пейка в градския парк, наблюдаваха хората, които се разхождаха по алеите и се наслаждаваха на хубавия ден.

Маркус бръкна в джоба си, извади малка кутийка от червен плюш и се вгледа в нея, събирайки сили за това, което възнамеряваше да направи.

- Ще се омъжиш ли за мен, Изабела? – Повдигна капачето и извади отвътре красив пръстен с три малки диаманта и два рубина. Майсторска изработка. 

Изабела бе твърде изненадана от предложението и поразена от красотата на бижуто, за да може да говори. Пръстена идеално пасваше на безименния й пръст. Тя го гледаше и не вярваше на очите си.

Само до преди една седмица тя бе рискувала твърде много, съгласявайки се да бъде модел на Художник с талант, но със съмнителни странични занимания. Можеше вече да е една от леките жени в някой публичен дом в града.

Вместо това тя получаваше предложение за женитба и пръстен от един от най-прекрасните мъже, които бе виждала. Това беше повече отколкото сираче като нея можеше да очаква! 

Изабела прие да се омъжи за Маркус, а щастието и вълнението я правеха още по-красива. – Бих искала монахините, които ме отгледаха и възпитаха да присъстват на брачната церемония. Аз нямам други роднини. Също така възнамерявам да завърша колежа за учителки.

Маркус се съгласи веднага. След това Изабела му разказа какво бе преживяла миналата седмица на сеанса по рисуване с художника. Маркус я прегърна и само тъмните му испански очи станаха още по-тъмните с цвета на черния, отмъстителен гняв. 

- Вече няма да се тревожиш за пари или за репутацията си на порядъчно момиче. Няма да се тревожиш за това, че нямаш родители, защото моите родители ще станат и твои и цялото ми семейство ще те обикне, като свое  дете. Майка ми е нетърпелива да се запознае с теб. – Маркус се опитваше да направи разговора лек и забавен, но гнева му към Художника не утихваше.

Това стана причина за предизвикването на дуел, който Художника прие. Като си направи сметка, че ако Изабела се омъжи той завинаги ще изгуби възможността да я превърна в проститутка.

Ако осъществяването на плана му преминаваше през убийството на бъдещия и съпруг, той беше готов за това. Сама – Изабела бе уязвима и лесна плячка за него. Омъжена и като част от семейството на съпруга си тя ставаше за винаги порядъчна, семейна госпожа. 

Датата за дуела беше определена, а избора падна на 24.06. – вторник. Маркус бе отличен стрелец, Художника не толкова, но бе мотивиран да спечели на всяка цена. Плановете му се провалиха.

В 9.35 часа сутринта на 24.06., пет минути след официалния час за начало на дуела – Художникът лежеше мъртъв, застрелян с един куршум, право в сърцето. 

Любовта бе добра убийца. А силата на нейната мотивация да победиш на всяка цена – стократно по-голяма от тази на парите, които можеш да спечелиш, ако ти излезеш победител от дуела. Желанието на Художника да спечели бе голямо, но то беше продуктивано от парите, които би спечелил от Изабела. 

А Маркус обичаше с цялата сила на сърцето и душата си. 

Художникът лежеше мъртъв, а на Маркус му предстоеше сватба. До него се приближи една възрастна жена. Тя беше наблюдавала дуела през цялото време. 

- Лоша поличба е да изцапате с кръв сватбата си и целия си семеен живот.

- Нямах друг избор! – Сопна се мъжът на старицата.

- Напротив имахте! Тази кръв, която проляхте в навечерието на вашата сватба ще лепне по ръцете ви много, много, много години напред. Дори и след смъртта ви и след смъртта на красивата ви съпруга.

- Пожелавам ви щастие, доколкото това е възможно, при обстоятелствата, които създадохте. – Жената бавно се отдалечи по улицата и се сля с хората, които бързаха за началото на работния ден. 

 

 Септември, 2015г.

 Юлияна Шапкарова

Painter: Serge Marshennikov

 

 

*Света Тереса - монахиня кармелитка от заможна фамилия от еврейски произход.

Една от най-известните католически светици и покровителка на Испания. 

 

Вижте още:

Venus - 2 част

 

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature