Сложил съм си маска,
за да скрия колко ме боли душата ми.
Душата ми е скрита там,
зад маскарада, от който ме е срам!
Защо да ви показвам истинско лице?
Вървях с него през тълпите.
До днес.
Оплюхте ме, изцапахте ме с кал
от вашто омерзение съвсем съм остарял.
Сега съм с маска, страшна и фалшива,
душата ми зад нея се присмива.
На всеки дал съм роля в този карнавал,
в който да се забавлявам без капка срам.
Защото привилегия аз имам
да бъда господар, на шут маскиран.
Зад маската душата ме боли,
дори понякога кърви.
И за да не плаша целия пазар
играя клоун, шут, падар...
Понякога съм прям и властен.
Нали съм господар!
Едно не съм и никога не ще да бъда!
Лъжеца, който сочат с пръст.
Подлеца, който стреля в гръб.
Страхливеца прикрит зад нечия пола.
Такива маски нямам в мойто амплоа!
26.07.16
Юлияна Шапкарова