Сложил съм си маска, 

за да скрия колко ме боли душата ми. 

Душата ми е скрита там, 

зад маскарада, от който ме е срам!

Защо да ви показвам истинско лице?

Вървях с него през тълпите.

До днес.

Оплюхте ме, изцапахте ме с кал

от вашто омерзение съвсем съм остарял.

Сега съм с маска, страшна и фалшива,

душата ми зад нея се присмива.

На всеки дал съм роля в този карнавал,

в който да се забавлявам без капка срам.

Защото привилегия аз имам

да бъда господар, на шут маскиран.

Зад маската душата ме боли,

дори понякога кърви.

И за да не плаша целия пазар

играя клоун, шут, падар...

Понякога съм прям и властен.

Нали съм господар!

Едно не съм и никога не ще да бъда!

Лъжеца, който сочат с пръст. 

Подлеца, който стреля в гръб.

Страхливеца прикрит зад нечия пола.

Такива маски нямам в мойто амплоа!

26.07.16

Юлияна Шапкарова