Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Възползвайте се от удобната онлайн консултация

Запишете си час днес! 

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Основни черти на добрия консултант

Профилактика и терапия

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

LIME  

   
Посветено на филма: "В търсене на Еймиш"*
 
lajliv_viatar.jpg

Този вятър измамен и лош 

те подмами в чужди посоки.

Без платна и гребла в тъмна нощ,

израни краката ти боси.

 

В безбрежния сляп океан,

не търси ни любов, нито ласка,

той за това е огромен и сам,

неспособен на чувства и страсти.

***

Властта на един мъж над теб започва тогава, когато се зароди любовта ти. И ще се разпростира толкова дълбоко, навътре и на далеч, колкото по-силна е любовта ти. Неговата власт и сила е отражение на твоята любов и страст. 

Елиса влезе в коридора на апартамента и затвори тихо входната врата, сякаш се стараеше да не събуди някой. Облегна гърба и дланите си на вратата, за да получи малко спокойствие от масивния орех, от който бе направена.

Затвори очи, а по лицето й стичаха сълзи. Замина преди повече от седмица, бързайки, бягайки, страдайки. Замина обсебена от гняв и с намерение да изневери на съпруга си.

Не че го искаше, не че й бе необходимо. Не! Елиса искаше да нарани Жуал, да му отмъсти, да му причини болка. За това замина. А сега се връщаше гузна, виновна и още по-наранена, без нито за миг да бе нарушила брачните си задължения и вярност. Просто не можа да го направи.

Той я чакаше в хола, седеше на тъмно, вероятно в любимия си фотьойл, близо до камината. Не се чуваше никакъв шум в цялата къща. Присъствието на мъжа й обаче винаги бе толкова силно и въздействащо, че тя го усети още преди да отключи. Жуал присъстваше по този начин в нейния живот.

Навсякъде и във всичко, по всяко време и на всяко място. Властта му, силата му, чара му, любовта му…Тя винаги познаваше неговите знаци и за нея бе напълно невъзможно да не мисли за него.

Например пиеше кафе с приятелките си във сладкарницата  на хотел „Pari-France“, когато в салона прозвучаваше нейна любима песен, свързана с тяхно преживяване, спомен, чувство…

„Мисли за мен!“ – Казваше Жуал. „Винаги мисли за мен!“

Приятелките й си умираха от завист. Елиса харесваше тези изненади, но и малко се плашеше от начините, чрез които Жуал присъстваше в живота й. Друг път отнякъде, точно на пътя й се появяваше разносвач на цветя с колело и в движение й поднасяше голям букет и картичка: „С много любов от Жуал“. – Провикваше се момчето и продължаваше да върти педалите. 

Как успяваше да организира всички тези изненади? – Питаше Елиса. Как разбираше къде се намира в един или в друг момент?

- Обичам те, Лис! И това е достатъчно, за да ме кара и да мога да организирам изненади. А това, че й ти ме обичаш ме прави всемогъщ да правя дори чудеса. 

Тази нощ, когато Елиса се прибра след бягството, нямаше изненади, както и през цялата седмица, в която бе отсъствала. Жуал седеше в хола, в тъмното и не помръдваше. Тя се отдръпна от вратата и тръгна бавно към него.

Имаше усещането, че ако направи някакъв неправилен жест или вдигне шум в тягостната тишина, гневът му ще избухне със страшна сила и той ще разруши всичко, включително и тях двамата.

Тя влезе в хола и светна малкия аплик в дясно от вратата. Съпругът й седеше в креслото и гледаше Елиса право в очите. След това погледа му се спусна малко по-надолу, към врата й, където висеше нейният медальон с изображение на Черната Мадона от Гуадалупе. 

-Искам да те удуша! – Но очевидно няма да събера тази смелост! Защо избяга, Елиса?!

-Защото ме нараняваш. Има неща, от които ме боли и ми причиняват страдание!

-Той по-добър ли е с теб? Повече ли те обича?

-Не, не е по-добър. Много по-лош е!

Жуал стана от креслото и бързо се приближи към нея, хвана я за раменете и я разтърси така, че главата й заподскача сякаш бе малка, парцалена кукла. 

-Нарани ли те?! Направи ли ти нещо?!  За Бога! 

-Нищо не ми е направил, не ме е докоснал и с пръст. Дори не сме спали в една и съща стая. Аз поисках да бъдем в различни стаи. – Мелиса говореше бързо и объркано в желанието си да успокои Жуал, чиито гняв бушуваше с пълна сила. 

-Аз бягам винаги, когато съм наранена. Бягам и се крия, мога да се крия с дни или да мълча много дълго време. От малка правя така. 

-О, Господи! – Жуал дръпна Елиса към себе си и я притисна в обятията си. – Знаех през цялото време къде си и…с кого си. Можех да дойда и да те извлека за косата от града, в който бяхте. Но…не го направих, макар и да имам пълно право да се държа с лошата си съпруга, както намеря за добре. Бях ужасен от мисълта, че ще те изгубя за винаги, Елиса, ако направя нещо погрешно. 

-Ти не зачиташ мнението ми, Жуал и не ме уважаваш! 

-А той те уважава и зачита мнението ти, така ли?!  Стига, глупости, Елиса! Много добре знам кой е и какъв е! Той живее в същия мъжки свят, в който живея и аз! В този свят – жените са красиви, добре облечени и осигурени до края на живота си. А мнението им…Е, добре е да имаш мнение как да управляваш дома ми и прислугата. Това не ти ли е достатъчно?! Скъпа? 

-Жуал, аз имам образование, умна съм…- Елиса въздъхна и замълча. Беше безсмислено да води този разговор. 

-Разбира се, че си умна! Никой не твърди обратното. Ти си най-умното момиче, което съм срещал и за това се ожених за теб. Кажи ми пак, че онзи човек не те е наранил по никакъв начин?

-Не. Не е. Но можеше да убие и двама ни. На връщане шофираше твърде бързо. Прекалено бързо. Мисля, че го направи нарочно, тъй като му казах, че искам да се прибера час по скоро у дома. При теб. 

-Знаеш ли, Жуал, че високите скорости повишават нивото на тестостерона. Както и обратното, високите нива на този хормон, карат мъжа да шофира безогледно и да превишава скоростта многократно. Това е един от начините, чрез които мъжете се съревноват помежду си и искат да впечатлят дамите.

Жуал притискаше Елиса в обятията си и едва сдържаше гнева си, ръцете му трепереха, а сърцето му заплашваше да изскочи от гърдите.

-Ще го убия! – Жуал я пусна и тръгна към входната врата. Тя с ужас забеляза пистолета, който бе пъхнат направо в колана, а зловещата му ръкохватка опираше в гърба на мъжа й. Оръжието бе седяло там през цялото време докато те се караха. Елиса бе ужасена, студени тръпки лазеха по тялото й, а Жуал вече бе в коридора и обличаше якето си. 

-Жуал, моля те, моля те, остани си у дома! Елиса изтича към него, бързо прекоси коридора и отново опря гърба си във вратата. 

-Махни се от там веднага!

-Няма! – Държиш пистолета в себе си, през цялото време, в което се караме! Това е безобразие! Аз съм жена и не те нападам изобщо! – Елиса нарочно викаше повече от колкото трябва, като се надяваше съседите да чуят и да повикат полицията. Не вярваше, че ще може да спре Жуал да не извърши някаква лудост.

-Теб възнамерявах да те удуша! За твое сведение не бих обезобразил прекрасното ти тяло с куршуми! – Жуал я хвана за лакътя и я отмести от вратата. 

-Моля те, моля те, не отивай никъде! Всичко е от вятъра, ужасен е! Подлъгва ни, омагьосва ни, кара ни да вършим ужасни неща. Остани с мен, Жуал и…нека се любим…

-Ще бъда груб и ще ти причиня болка! Точно в този момент те мразя, Елиса! Избягваш с някакъв тип, качваш се в колата му и заминаваш кой знае за къде без да се обадиш. Няма те една седмица! Една седмица, Елиса! Знаеш ли какво е за мен една седмица без теб?! Ад! 

-Всичко е от вятъра Жуал, повярвай ми! Просто трябва да изчакаме да отмине, да утихне.

- Вятъра…

Жуал започна да целува пълните й, чувствени устни. Първо леко и малко неуверено дали ще може да овладее страстите, които бушуваха в него. А после настойчиво и изискващо пълно отдаване. Сякаш чрез целувката си отхвърляше всякакво противоречие и неподчинение.

-Бих искала да продължа да чувствам силното ти присъствие, Жуал и твоята сила, с която присъстваш в живота ми, дори и когато не сме заедно.

-Бих искал да продължиш да ме обичаш така бурно и страстно, Елиса, за да мога да правя всичките си малки и големи чудеса…- Нали разбираш, че това е взаимовръзка? 

 

Юлияна Шапкарова

14-15.08.16г. 

 ----------------

* "В търсене на Еймиш" е един от филмите представени на "Фестивала на испанското и ибероамериканското кино в България" - 2015г. Той се състоя от 10 до 14 юли в НДК, кино "Люмиер". 

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature