Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

LIME  

   
festival_na_italianskoto_kino.jpg
 
Традиционните панорами на италианското кино са заемали винаги важно място културния живот на столичния град, поради което всяка среща с най-доброто от тази велика кинематография предизвиква спомени и сантименти у българските кинаджии.

Моите преживявания или „любовни взаимоотношения“ с италианските филми са многобройни. Ето само някои от тях: Късната есен на 1963 г. - Седмицата на италианското кино в кино „Димитър Благоев”. Докато чакахме за „Роко и неговит братя”, дойде злокобната вест за убийството на Кенеди.

Месец април 1966-та – повече от 16 часа блъсканица във фоайето на кино „Изток” и само ако мръднеш за цигара или тоалетна, губиш реда си, а филмите си заслужаваха мъките: „Евангелие по Матея” на Пазолини, „Блуждаещите звезди на Голямата мечка” на Висконти, „Джулиета и духовете” на Фелини и останалите заглавия бяха истински мехлем за душата в онова тоталитарно време. Тогава бях все още ученик.

Вече като професионалист през 1977 г. в кино „Дружба” беше голямото събитие - гостуването и панорама на филмите на Алберто Латуада, човекът, подал ръка на Фелини при неговия дебют. Народът се тълпеше за „Кучешко сърце” по Булгаков, „Ще й бъда като баща”, „Госпожица Доктор” и други заглавия.

Във фоайето на хотел “България” разговаряхме с големия режисьор и със съпругата му Карла дел Поджо. Освен че се бях подготвил много добре, пристъпих към това интервю с респект и голяма любов, а и то се оказа най-доброто, което някога съм правил.

Режисьорът усети това и въпреки, че бяха дошли да го вземат за официален прием и вече чакаха половин час, той им каза, че докато не приключи разговора си с мен, никъде няма да ходи. 

Във филма му “Човекът от мафията” героят на Алберто Сорди е типичният дребен италианец, който ненадейно попада в Ню Йорк, за да свърши „една работа“ - трябва да убие човек, за което все още не знае.

Любопитното за този филм е, че по време на снимките босовете на мафията се грижат за снимачния екип като за богове. Екипът има и друго приключение, но вече в България – по време на страшно лютата зима на път за Димитровград колата им закъсва в снега.

След тази среща с Алберто Латуада не прекъснахме връзката и продължихме да си кореспондираме. Винаги италианските филмови седмици в София и панорамите на Роселини, Фелини, Висконти, Пазолини, Скола носят емоции и спомени за публиката.

Така беше и тази година в края на месец май в кино “Одеон” по време на Първия фестивал на италианското кино в България. Каква е разликата с филмовата седмица? Филмите са внимателно подбрани, но интересът и обичта на публиката са все така налице.

Навремето билетите свършваха за часове, а сега входът е свободен. Повод за Фестивала на италианското кино в София стана 60-годишнината от учредяването на наградата “Давид на Донатело” - италианският “Оскар”.

Италианската академия за филмово изкуство решава изящната статуетка, на която през годините са се радвали някои от най-изявените италиански и световни творци, да обиколи света. За първа страна е избрана България. Следват Португалия, Полша и т.н.

Връзките между българскито и италианското кино са ползотворни и имат своите традиции. В дните около 24 май в Рим се проведе за пореден път Седмицата на българското кино, към която интересът на италианската публика расте от година на година.

Една от целите на тази седмица е да задълбочи сътрудничеството между двете кинематографии и да увеличи броя на копродукциите.

А такива има още от средата на 60-те години - да си припомним италиано-българските игрални филми “Любовницата на Граминя” на Карло Лидзани с Джан-Мария Волонте и Стефания Сандрели и с българските актьори Емилия Радева, Петър Слабаков, Марин Янев и др.; “Галилео Галилей” на Лилиана Кавани с Георги Калоянчев в ролята Джордано Бруно и Невена Коканова като любовницата на Галилей.

И по-новите: “Сбогом, мамо” на Мишел Бонев, както и хитовете на братя Тавиани и Ермано Олми. Венецианецът от “Време разделно” – Валтер Тоски, участва и в някои от филмите на Иван Ничев.

Не са малко и италианските филми, които се снимат у нас. Не бива да пропускаме, че фестивалът е под патронажа на Министерството на културното наследство и дейността на туризма на Италия, Министерство на културата на Република България, Посолството на Италия в София и Столична община.

В дните на Фестивала гостува и част от екипа на филма ”Марина”, посветен на живота на Роко Граната, автора на обичаната и в България песен „Марина, Марина“.

Изискването за участието на италианските филми във фестивала беше да имат само по една прожекция. За да се осъществи успешно такава организация е необходимо сериозно спонсорство, което предоставиха Италианската търговска камара в България, културната асоциация “Тициано” и всички организации, които доставиха тази радост на българските зрители.

Колкото до филмите, селекцията беше страхотна – показани бяха някои от най- добрите носители на “Давид на Донатело” от последните пет години с първа прожекция в България.

Дали става въпрос за документален или анимационен филм, арт кино или популярен масов филм, освен майсторски, творбите бяха духовно извисяващи. “Зад белите очила” на Валерио Руиц е документален разказ за пътуването  през живота и кариерата на Лина Вертмюлер, първата жена-режисьор с цели три номинации за “Оскар”.

След филма, в който световни звезди говорят за голямата режисьорка, ни обхвана срам, че не познаваме филмите й – един сигнал за Италианския културен институт и българските му партньори да запълнят тази празнина в най-скоро време.

“Чудесният младеж” на Марио Мартоне ни потапя в света на великия италиански поет Леопарди, личното му нещастие и заобикалящата го враждебност и неразбиране на фона на разтърсваната от революции Европа. Бягайки от холерата в Неапол, спасение за него са пламъците на избухващия Везувий.

Задълго в съзнанието остава изпълнението на Елио Джермано. А за една от най-големите трагедии в съвременна Италия развълнувано разказва Аурелиано Амадей в “20 цигари”: през ноември 2003 г. от кола-бомба в Ирак загиват 17 военни и двама цивилни.

Единственият оцелял е режисьорът на филма, когото разплаканата публика награди с продължителни овации на срещата на живо с българските зрители. “Салво” на Фабио Грасадония и Антонио Пиаца е психодрама за зараждащото се чувство между сляпо момиче и убиецът на брат й.

Осъществен с пестеливи изразни средства, филмът въздейства както с необикновенността на ситуацията, така и с актьорското присъствие.

Истинско изкуство, а не холивудско забавление е пълнометражния анимационен филм на Алесандро Рак “Изкуството на щастието”. Чрез ежедневието на таксиметров шофьор се потапяме в човешките проблеми и чувства по уникално красив начин, като в един момент възприемаме филма сякаш не е рисуван.

Останалите творби от програмата на фестивала са предназначени за по-широка публика и от комедийно-криминалния и романтичния, до биографичния жанр: “Ние, Джулия и другите чудеса” на Едуардо Лео, “Черешката на тортата” на Лаура Моранте”, “Музика и Неапол” на братя Манети. За проблемите на италианските емигранти в Белгия през 50-те години, сред които е

Салваторе Адамо и авторът на световния шлагер “Марина, Марина” Роко Граната разказва филмът на белгийския майстор Стин Конинкс “Марина”. И накрая любовната драма, “Кореспонденцията” на уникалния майстор Джузепе Торнаторе с невероятните

Джеръми Айрънс и Олга Кириленко задълго настройва публиката на емоционална вълна. 

Завършвам с големи благодарности от името на специалистите и на публиката към това, което получихме на фона, на който някои гафове въобще не се забелязаха - климатикът в киното не се усещаше, не се състоя прожекцията, предвидена за закриването, много желаещи да видят филмите останаха извън залата поради единичните прожекции…

Бих добавил и неприятното съвпадение по време с традиционната Седмица на испанското и иберо-американското кино. За да се предпазим от бъдещи “неприятни съвпадения”, координацията между организаторите, Министерството на културата и Столична община трябва да е още по-добра.

 

Автор: Георги Ангелов, киноман по душа и сърце

 
 georgi__angelov.jpg

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature