Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

zona_na_komforta.jpgprikliychenie.jpg

"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите." - Пипи Дългото Чорапче

Зона на комфорта се нарича онзи диапазон от значения на температурата и влажност на въздуха, при които човек се чувства добре. Терапевтите и мотивационните консултанти взаимстват този термин и размишлявайки върху него откриват, че той може отлично да се приложи към едни или други психосоматични състояния на човека. От гледна точка на терапията термина: „зона на комфорта”, придобива следното определение: „състоянието, при което хората свикват да правят определени неща по един и същи начин и се чувстват щастливи.”

Свикват да се чувстват щастливи или най-точно казано, въобразяват си, че се чувстват щастливи, дори си самовнушават, че трябва да се чувстват щастливи. Някъде дълбоко в себе си човек знае, че начина му на живот, мислене и действие, отдавна са изчерпани, като нови възможности, творческо мислене, активна позиция, свежи идеи и развитие. Човек знае, но пренебрегва това знаене.

Той продължава да живее в зоната на комфорта, в зоната на навика, там където не се случва нищо. В зоната на здрача между мрака и светлината. Ако това уж комфортно състояние продължи твърде дълго, започват да се появяват умората и отегчението, безразличието и сивото мислене. Сивото мислене не е дори черно-бяло мислене и е много далеч от пъстрото мислене, изпълнено с нюанси и светлосенки от различни цветове, подобно на калейдоскоп.

Следва депресията от лека до средна и клинична. Депресията, както не веднъж сме обсъждали в нашия сайт представлява агресия с обратна посока. Когато твърде дълго сме пребивавали в зоната на комфорта, нашия организъм по съвсем естествен начин генерира агресия – здравословна, лечебна, т.нар. здрава агресия.

Здравата агресия, когато е осъзната, доведена или допусната до съзнанието е динамо, тя е динамична сила, която ни кара да напуснем зоната на комфорта, да направим промени, трансформации, да започнем да реагираме, да чувстваме, да мислим, да търсим решения и начини за действие. Организма  се опитва да ни изведе от летаргията, стереотипа и навиците, като ни кара да се задействаме.

Усещайки импулса и вътрешния стимул да направим нещо за себе си и за нашата лична заобикаляща ни действителност, ние поради страх и нерешителност подтискаме здравата агресия, оставяме мотора да работи на празни обороти. Подтиснатата енергия се връща обратно, сменя посоката си и от здравословна агресия, подтикваща ни към действие във външната среда се превръща във вредоносна агресия обърната навътре, към нас самите – самоагресия или депресия.

Във всяка невроза се намира и средството за лечението и. Тоест депресираният човек, трябва само да осъзнае, че разполога със силен, енергиен потенциал за самолечение и че това, което се е случило всъщност, е обръщането на този потенциал вместо навън, навътре.

По думите на Мари-Луиз фон Франц:

„Един човек с невроза я има, защото му се предоставя възможност да излезе от комплекса. Ако подобни хора пропуснат случая да излязат от него в подходящия момент, тогава настъпва катастрофа, болест и т.н. Приказките за среща с дракон се свързват с това преживяване: ако се опълчиш на дракона и победиш, печелиш съкровището.”

Ако заменим думата „невроза” с думите: „зона на комфорта” ще разберем, че, за да се отървем от неврозата, просто трябва да напуснем зоната на комфорта.

Наистина, както казва Пипи Дългото Чорапче: „светът е пълен с неща за търсене.” И тъй като има опасност тези неща да останат завинаги ненамерени, в нас се появяват неврози – импулси за търсачество, които да ни подтикнат да напуснем зоната на комфорта и да се превърнем в „нещотърсачи.” Да си „нещотърсач” е сериозна задача, нещо повече тя е и лековита, лечебна. И само тези, които никога не са се осмелявали да потеглят на  пътешествието на нещотърсача могат да го считат за загуба на време.

"Но, Пипи, каза Томи, - можеш ли да свириш на пиано? - Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения."

 

Юлияна Шапкарова – консултант-терапевт

Коментари   

#1 RE: Зоната на комфорта – капан за приключенецаAngel Elenkov 30-11-2013 20:42
Много впечатляваща статия, наистина ми хареса :)
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature