stellarium

Когато вечер слънцето заспи

погалено от лунните въздишки.

Нощта разпалва хиляди звезди

и ги оплита в златните си нишки.

Така в небето сякаш оживяват

герои, нимфи, дракони, коне,

епохи и години преминават

и властват пак най-силните крале.

Отново пее сребърната Лира

прегърната от нежните криле на Лебеда-

във който пак пулсира

безсмъртното Орфеево сърце.

Отново ни докосват в тъмнината

мъгливите коси на Андромеда

и сякаш ни се молят с тишината

в очите на Персей да се огледат.

С ръцете си ни гали по лицето

изваяната с дъх - Касиопея,

а виното любовно към сърцето

ще прати по росата... Водолея...

 

chvassilev

Коментари   

#3 RE: Съзвездияkishe 26-10-2012 18:31
Невероятно е!
#2 RE: СъзвездияKamino 27-03-2011 10:18
S.O.B., подредбата на текста е дело на главната редакторка на онлайн журнала, която, за да запази добрата визия на главната страница е премахнала стихотворната форма. Тоест мое дело е в името на визията. ;-)

Иначе автора си е написал стихотворението както трябва.
+1 #1 Страхотно е ...S.O.B. 27-03-2011 08:32
Просто прекрасно-браво :) ! Един съвет само : когато пишеш поезия гледай да я подреждаш в стихотворна форма :)
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature