Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

LIME  

   

Гейл Шихи, писателка и психоложка, в книгата си „Предсказуемите кризи в живота на възрастния“ обръща особено внимание на периода от 35 до 45 г. , който нарича: Равносметка на живота (The Deadline Decade)

Елементи на необяснимо загубената относителна устойчивост са:

Промяна на емоционалността

Негативният емоционален диапазон увеличава относитения си дял по отношение на позитивния:

– присъствието на несигурност сe  увеличава:

– реалността започва да се възприема по-скоро като агресивна и неизвестна, отколкото като доброжелателна и позната;

– енергичността намалява (увеличава се пасивността):

– зачестяват депресии, редуващи се понякога, но рядко, с неоправдан оптимизъм.

Често преобладаващият негативен емоционален диапазон прави прехода мъчителен.

Хора, чиито биографии изучавала Шихи, към 45 често споделяли: „Наистина, последните няколко години ги прекарах като в ад, но сега постепенно излизам от това състояние“.

Разсейване на последните илюзии

Краят на илюзиите се преживява като трагедия. Позитивният момент на освобождаването от тях се осъзнава доста по-късно (няколко години) след объркващия им край. Започва цялостно и окончателно – последно – осмисляне на живота, с неясен резултат. Изчезва жизнената перспектива: предстоящото започва да изглежда като тунел.

Например след средата на живота в творчеството на писателите се появява трагизъм и философско съдържание. Архетипно в този смисъл е творчеството на Шекспир: комедиите му са написани между 20 и 30, а трагедиите – между 35 и 40.

Краят на илюзиите налага преоценка важността на жизнените ориентири. Почти всички такива са социални – това са отношения с околните – социалните роли. Постигнато с усилия до този момент загубва важността си: започва да изглежда унило и безжизнено.

Рухването на илюзията за важността на социалните роли (на професионалист, родител, съпруг, приятел, активист за някаква социална идея и др.) дестабилизира психиката, тъй като налага преразглеждане на отношения с околните, които до този момент са изглеждали като окончателни, и изисква усвояване на нови роли.

Рухване на мечтите

Мечтата за живота е вид илюзия: цялостна предварителна идея за протичането му, обединяваща в себе си останалите повече или по-малко адекватни идеи (последните са илюзиите). Разсейването на илюзии, вградени в носещата конструкция на мечтата за живота, има като следствие рухването й.

Едва в средата на живота за първи път е възможно предварителната идея за него да бъде проверена (сравнена с реалността) и почти всеки човек схваща голямата разлика между тях, и следователно неадекватността на младежките си представи.

Това едновременно (1) изважда от равновесие и (2) потиска. Необходим е интервал, в който илюзията за живота да бъде заместена от адекватна представа за протичането му – условие за създаване на ново относително равновесие.

Наличието на мечти в младостта е неминуемо, което прави неминуемо и рухването им. Шихи илюстрира това с афоризма на Бърнард Шоу: „Трагедиите в човешкия живот са само две: едната е несбъдването на мечтите, а другата – сбъдването им“.

По-малко очевидният вариант – сбъдването – също е край на мечтите, защото поставя огромен въпросителен знак пред смисъла на по-нататъшния живот: всичко желано вече е постигнато, т.е. няма какво повече да се желае. Само наивен човек може да допусне, че постижима цел може да е смисъл на живота. Хората, които до 35-40 са осъществили мечтите си, не са наивни.

Смъртта на родителите

В интервала 35-45 става смяна на поколенията: смъртта (душевна и физическа) на родителите. Те са последните хора, които винаги желаят да помогнат, без да искат нищо в замяна. Със смъртта им човек изведнъж остава напълно сам: става ясно, че никой друг никога няма да направи нещо, с което да го улесни, и в същото време непрекъснато се увеличават създаващите трудности хора.

В емоционалността устойчиво се разполага мъчително чувство за самота. Шихи намира в нея и позитивен елемент: осъзнаването й е необходимо предварително условие за създаване на способност за истинска близост с друг човек, според Карл Юнг.

Смъртта на родителите е намек за предстоящата собствена физиологична и психична деградация. Мисълта за смъртта започва да се появява все по-често и натрапливо и борбата с нея става все по-трудна.

Все пак се появява стремеж към преодоляване на дестабилизиращите промени и създаване на ново равновесие. Нестабилността в средата на живота е преодолима, защото краят на илюзиите е едновременно и освобождаване от тях: верността на разбирането за реалността се увеличава.

Затова въпреки дестабилизиращото си първоначално въздействие, разсейването на илюзиите е едновременно и необходимо условие за създаване отново на относително равновесие.

Преходът в средата на живота не може да завърши преди създаване на нова цялостна идея за оставащата му част (тъй като предишната, изградена от мечти и илюзии, престава да съответства на реалността). За по-малко мъчителното му завършване Шихи предлага психотерапевтичен самоанализ от три етапа:

„Дезинтеграция“ на себе си: честно преразглеждане (ревизия) на всички свои качества поотделно, разрушаващо конструкцията им. Най-важна е преоценката на онези от тях, за които е неприятно да се мисли и околните не харесват: своите егоизъм, жестокост, отмъстителност, подлост, страх и др.

Шихи ги нарича „тъмната част“ на душата, мисълта за която до този момент винаги е заобикаляна, което обаче повече не може да се прави – дошъл е моментът за неизбежната й преценка. „Тъмната“ страна трябва да бъде опозната и извадена на „светло“ – осъзната – за да бъде вярно (истинско) разбирането за себе си.

„Интеграция“ на себе си: преподреждане, „сглобяване“ на разглобените преди това качества – елементи в нова цялостна подредба в съответствие с новата им преценка.

„Увеличаване на индивидуалността“ (уникалността; „различността“ от околните) като резултат от новото знание за себе си, получено с предшестващите дезинтеграция и интеграция. За тази цел Шихи предлага отделна оригинална психотерапевтична методика върху идеята, че спазването на огромно количество правила отнема цялото съзнателно време на съвременния човек, с което го лишава от необходимо такова за поддържане и увеличаване на уникалността си.

Еднаквите за всички общоприети правила правят хората еднакви: унищожават индивидуалността им. Затова Шихи предлага на всеки, измъчван от преход в средата на живота си, съзнателно да нарушава такива правила (без обаче да извършва престъпления). Това позволява разбиране на ограничаващия индивидуалността ефект от неизброимите правила, прекомерната им условност и безсмисленост.

Като резултат от тристепенния самоанализ се създава ново разбиране за себе си, ставащо конструкция за нова вътрешна устойчивост (без каквато човек е беззащитен и към най-слаби външни въздействия). Едва след като отново създаде вътрешната си устойчивост, става в състояние да бъде щедър и великодушен – да се посвети и раздава енергия на околните без външна принуда.

Ревизията на качествата е мъчителна и много хора не са в състояние да я направят, вместо което се стремят по всевъзможни начини да отложат прехода между ранна и късна зрялост: упорито поддържат илюзии от отминали периоди чрез възпроизвеждане на отношения и поведение от тях: хиперсексуалност; хиперсоциалност; професионална хиперактивност; поддържане на илюзорен външен вид (с медикаменти, пластична хирургия, физически упражнения) и др.

Особености на женския преход в средата на живота

Той е между 35 и 40 – започва (и завършва) 4-5 години по – рано от този на мъжете, и в него всяка жена променя кардинално живота си по един или друг начин. Грижите по отглеждане на децата намаляват с тръгване на най-малкото от тях на училище, с което денят остава свободен от задължения. Настъпват важни промени в сексуалността и социалността.

1. Промяна на сексуалността след 35

Шихи стигнала до извод, че женската сексуалност е най- голяма след 38. Увеличава се склонността към нови сексуални връзки. Съпружеската невярност започва да преобладава над верността. Жените сменят относително постоянния си партньор (юридически или фактически), често прекратяват участието в първото си семейство.

Променя се същността на сексуалното влечение: то става по – задълбочено и по – социално. Шихи илюстрира тази тенденция с думите на Карл Юнг: „Достигането до реална независимост ни изолира в някаква степен от околните. Оставаме сами със свободата си, с което сексуалността престава да е най – силният мотив.

Другият пол губи вълшебната си сила веднага щом разпознаем главните му качества в себе си. След този момент вече не е толкова лесно да се „влюбим“, защото не е лесно да обикнем себе си в някой друг. Затова пък ставаме способни на съзнателна преданост към друг човек и с това на по-дълбока близост с него. Аз съм сигурен, че трябва да отмине поне половината от живота, за да стигне човек до такова разбиране.“

Шихи прилага тази идея към семейните отношения. Към средата на живота те се променят. Във всеки от партньорите се появява нов стремеж за възприемане на света като другия: в жените – към социално утвърждаване извън семейството, а в мъжете – към игнорирани преди чувства на емоционална пластичност (мекота) и зависимост, и към семейството като ценност, въпреки че типичното за пола отношение към света остава активно.

За да продължи съвместният живот и след средата му, двамата партньори трябва да преразгледат и преодолеят отеснелите рамки на сексуалните роли, създадени от еволюцията за по-ранни периоди.

2. Промяна на социалността след 35

Към 35 семейните рамки в много отношения стават ненужни („отесняват“) поради осъществената им вече (изчерпана) репродуктивна функция. В жените се появява стремеж да ги напуснат и станат непосредствени самостоятелни участници в цялостните социални отношения.

Активността се пренасочва от семейството (деца и съпруг) към социален растеж: завръщане в предишна професия; опити за усвояване на нова; кариера в някаква област; опити за навлизане в света на изкуството и др. Развитието на жени, които не направят такова пренасочване, фактически спира, с което се отклонява от нормалното.

Според Роджър Гоулд, психиатър и психолог, описал развитието като преодоляване на заблудите, коренящи се в детството, възрастта между 35 и 43 години е среда на живота. Човек преодолява илюзията, че е в състояние да се справи с всичко, което не желае да е така.

Едва тогава започва да схваща преходността, неустойчивостта и относителността – своята и на всичко останало – и неспособността си да открие общовалидни ценности, за съществуване на каквито се досеща. Появява се осъзнаване, че своите постъпки не винаги са били най-добрите; че желаното не е не-пременно постижимо, а постигнатото – необратимо. Образът на края на живота (смъртта) започва да става все по-натраплив.

Даниел Ливинсон, психиатър и психолог, нарича периода: „Период на улягане“.

Към 39-41 настъпва „кулминационно събитие“ – издигане на висока длъжност, написване на книга, научно откритие, достигане до влиятелна позиция в общността (или разширеното семейство). Такова събитие отбелязва края на периода „улягане“ и начало на следващия.

Достигнатият таван в скалата от постижения става фундамент за следващ етаж от нея: новодошлият в по-старото поколение заема място в него. Появява се конфликт между увеличената възможност за реализация на множество свои желания и увеличаващите се външни очаквания и изисквания. Архетипна е немската мъдрост „Комуто е позволено най-много, може най- малко да си позволи“.

Тази схема на възрастова промяна обаче е само една от няколко възможни в периода на улягане. В началото му много мъже също успяват да си изградят адекватна диспозиция на възрастни, но в завършващата й фаза „Becoming One’s Own Man“ в различна степен (повече или по-малко) не постигат най-важния успех, с което цялото „лично предприятие“ („dream“) рухва в очите им. Това обикновено става към 40. „Кулминационното събитие“ в тази схема е негативно – на неуспех.

За третата характерна за този период динамика е типична неустойчивост на душевността (диспозицията) на възрастен и неспособност за създаване на главна идея за успех („лично предприятие“; dream), или пък създадената се оказва погрешна или неосъществима. Това подтиква такива мъже към смяна на жизнения стил чрез изпробване на други. Резултатът като правило не е позитивен.

Левинсон нарича този схема „избухване“ („Breaking Out“). Отсъствието на устойчивост прави живота на такива мъже непоносим към края на периода „улягане“ (36-40): чувстват се с отнета възможност да покажат способностите си; притеснявани; „задушени“.

Трескаво и хаотично се мъчат да променят кардинално (напълно) живота си: сменят местоживеене (работа; семейство) защото се страхуват, че животът на това място е равносилен на живот по този начин, който възприемат като душевна смърт – предателство към себе си.

На 36-38 обаче е твърде късно за създаване на нова главна идея („лично предприятие“; „dream“), защото непосредствено следващият преход в средата на живота (40-45 г.) от своя страна разбърква и променя кардинално всички ценности. Даниел Ливинсон твърди за периода от (40-45) , че е преход между ранна и средна възрастност в средата на живота.

Достигането до 40 е край на младостта, когато по-дългата част от живота и по-важните събития в него все още предстоят. Краят му внезапно се оказва по-близо от началото. Появяват се мъчителни въпроси без отговор като

„Какво наистина получих и дадох на съпругата, децата, приятелите, работата, останалите хора и себе си?“; „Какво е наистина това, което искам за себе си и другите?“; „Кое наистина е важно и какво е мястото му в живота ми?“; „Кои са най-силните ми качества, използвам ли ги правилно или ги разпилявам?“; „Какво стана с младежките ми мечти и какво от тях все още е важно за мене?“

Важността на работата и семейните отношения престава да е безспорна. Много хора се чувстват объркани, дори отчаяни. Животът с познатите обяснения и по познатия начин престава да изглежда смислен.

Съзнанието се пренасочва от бъдещи перспективи към преценка на вече постигнато: доколко съвпада с желаното. Желания, потискани в предишни периоди заради други, се преразглеждат и се появява стремеж за реализацията им. Левинсон описва този процес така:

„С настъпването на прехода в средата на живота пренебрегвани преди аспекти на своята душевност настойчиво търсят израз и стимулират мъжа към преразглеждане на живота. Той ги преживява като„гласове от други пространства“ (по думите на Труман Капоти): вътрешни гласове, мълчали или заглушавани по-рано, но внезапно станали толкова силни, че не е възможно да не бъдат чути.

Те може да са като неясен шепот, но с мъка за загубени възможности, намекващ за предателства – свои и на околните. Или да връхлетят гръмогласно, с конкретно съдържание, имена, места и моменти, изискващи да се поправи грешка.

Чува гласа на идентичността, която незряло е била отхвърлена; на любовта, загубена или неизживяна; на интереси и отношения, които не е осъществил заради родители или други обстоятелства; на една вътрешна фигура, която иска да бъде атлет, номад или артист, да се ожени по любов или да остане ерген, да забогатее или напусне страстите на суетността като постъпи в манастир – все възможности, отхвърлени по-рано, довели до това, което е в момента. Мъжът трябва да се научи да се вслушва внимателно в тези гласове и да реши с кои от тях да се съобрази.“

Много хора са ужасени, че животът им досега е преминал не както биха искали, и че повечето важни шансове са останали завинаги в миналото. Появява се трескаво желание за промяна. Тези натрапливи мъчителни мисли и чувства се преживяват като криза. Левинсон стигнал до извода, че за 80% от хората възрастта между 40 и 45 г. е „време на умерена или тежка криза“.

Тя е мъчителна, защото човек се бори със самия себе си: силите са изравнени. Същността на кризата е преразглеждане на важностите – на семеен партньор, деца, началник, колеги, родители, други хора, професия, институции – което създава конфликти и необходимост от справяне с тях.

Борбата най-често се води сам срещу всички, без съюзници, което увеличава мъчителността й. В съзнанието непрекъснато се прокрадва предателска идея всичко да се остави без промяна и следователно без развитие – в „паяжината на конформността“. Необходими са няколко години за създаване на нови ориентири, мотиви и устойчивост.

За да завърши този преход, човек трябва да се освободи от „тиранията на инстинктивните влечения и илюзиите на младостта“ (по думите на Левинсон), затова в средата на живота отпадат и последните илюзии. Като резултат се създава третата поред жизнена диспозиция (душевност) на възрастен, с която преходът в средата на живота завършва и започва средната възрастност.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature