Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

Стигнали дотук, този или тази, които извършват психоаналитичното пътешествие, преминават през една врата -вратата на положителната разрушителност. Ето какво казва един четирийсетгодишен директор на предприятие в края на своята психоанализа (след дълго мълчание, тихо и бавно):

- Не знам какво ми става. С мен става нещо, което не съм подозирал. Сякаш правя фантастично откритие. Да, нещо гигантско се разкрива пред очите ми; каква светлина!... Светлина и никакъв страх от това, което виждам. От какво още да се страхувам? Да не остана сам? Да не ме отхвърли обществото?... Имам чувството, че светът се е преобърнал. Не може да се опише с думи. Би трябвало да се изрази с музика. Пълно скъсване със стария свят... Чувствам се като... като измит, като нов, пълен с енергия, с желание за творчество, вдъхновен; старият ми свят е толкова жалък и тесен, че...

Ако се върна на старата работа, ще обърна всичко с главата надолу; писнало ми е от тези безкрайни съперничества, агресивни надпревари, от тези „мъжаги", тези хищни мъже и жени, превърнали живота в битка на мъже срещу мъже. Откакто започнах психоанализата, се разбунтувах срещу невротичната власт на мъжете, упражнявана от всички, и от мъже, и от жени. Повече не искам подобно нещо в моето предприятие, в ничие друго предприятие! Отхвърлям го. А ако се окаже невъзможно, ще подам оставка, ще потърся нещо друго. Всъщност изведнъж открих вътрешната власт, властта на душата. Не ми трябва вече този свят без душа. Ще потърся жената в себе си и другаде, истинската, мъдрата, Великата Майка. Останалото не ме интересува, не ща и да чуя за него. Край, Истината се разкри пред мен внезапно, без предупреждение. В началото на анализата бях буржоа до мозъка на костите. Сега душата ми придоби такава дързост! Мили Боже, направо е фантастично... Каква свобода!.. И какво пътешествие!... Какво ще стане с бившите ми партньори и приятели, дали ме обичат, или не, дали ме приемат, или не, всичко ми е напълно безразлично... Това може да се изрази само с езика на музиката или на поезията...

Какво да кажем за усещанията на този мъж, неспособен да изрази с думи новото си душевно състояние? Разрушителността - нека го повторим - може да се достигне само след продължителна работа и след като сме опознали напълно и в дълбочина светът, който напускаме. Опитът да я проумеем отвън и по рационален път е обречен на пълен провал.

Разрушителността не е следствие от отвращението ни от света, а от коренна вътрешна промяна. Тя е осъзната действителност, източник на абсолютно нова информация. Тя е окончателният и най-рафиниран стадий на душата, в която е съществувала и дотогава, но в латентно състояние.
Разрушителността е област на страстта, на екзалтацията, на топлината и на активната религиозност. Колко далеч сме от „мъдростта", която често не е нищо друго освен приглушено отчаяние.

Един „голям" разрушителен сън

Ето съня на мъж, подложил се на психоанализа (или по-скоро на „метаанализа").

- Беше ми възложено да защитавам континента Хиперборея. Намирах се във вътрешността му, отвъд арктическия полярен кръг. Носех униформа на летец изтребител; самолетът ми, готов за атака, бе на две крачки от мен. Стоях в очакване с чувството, че съм единственият летец изтребител, защитник на Хиперборея. Не ставаше дума за стойност или за качество, а за количество. Бях или си мислех, че съм единственият, и това изчерпваше всичко. Разбрах -не знам как, - че към мен се приближава бомбардировач с нацистки екипаж със задачата да разруши Хиперборея, контитента предател. Излетях и бързо се озовах под бомбардировача. След виртуозни премятания успях да обстрелям самолета, който се разби в пламъци. Близо до мен забелязах огромно въртящо се огнено кълбо. Чувствах се прекрасно, в собствени води, неуязвим...

Преди да започнем тълкуването, да извадим важните термини и да цитираме асоциациите на сънуващия: - Хиперборея: северен студ, тайнствена територия, изчезнал континент, вълнуващо място на арктически ледове, на вечност, на избистряне, на смърт и възраждане/Континентът на Великата Майка, на красотата. Царството на Туле, на магията, на другите вселени и на тишината.

Да отбележим, че:

Хиперборея е познато име от античността, легендарен континент (а може би наистина е съществувал?), оставил дълбоки следи в паметта на хората. Това е далечният север, царството на мъглите и на пречистващия студ, на ледовете и на снеговете, това е изгубеният континент, „психическият" континент на себеизбистрянето. Хиперборея и Атлантида са приказни земи, близки до най-дълбинното у човека, разположени далеч от разума, от материализма, от безликия закон.

Хиперборейците са оставили спомен (легенда или действителност?) за едно елитно и духовно извисено общество. Континентът им е бил люлката на цивилизацията-майка, от която са се учили останалите народи. Хиперборея е магическо място, където е живяла Великата Жрица, символ на Великата Майка.

Хиперборейците са обитавали полярната област Туле, мистичното средище на потъналата цивилизация (Туле се намира в северната част на Гренландия).

- Нацистки екипаж: разрушение, огън и кръв. Хитлер-демоничният баща, апокалипсис, залез на боговете, сатанинска религия, магия за болни мозъци, ужас, пречупен кръст, опустошаване на територията на духа.

Да отбележим, че:

Съществуват специализирани изследвания на „мистичните" корени на нацизма. Първите нацистки апологети са се смятали за наследници на тайните на Туле. Искали са да си присвоят силата на Хиперборейците и да превърнат Германия в нация, способна да „одухотвори" целия свят, като войната е била просто етап от този план. Първите „посветени" в нацизма (Екарт, Розенберг) са въздействали с илюзиите си върху „осенената" душа на Хитлер и нацизмът се е превърнал в достояние на тайно общество, въобразило си, че е в досег с невидими тайни, вдъхващи енергия на ръководителите му.

Що се отнася до пречупения кръст, той е един вечен магически знак; съществувал е у много от древните народи и е олицетворявал свещените сили, направляващи вселената. Всичко това доведе света до кошмара на войната. В желанието си да покорят света легионите млади арийци се превърнаха в нацистки орди, милиони бяха убивани в името на „одухотворяването", докато не настъпи „залезът на боговете".

- Във вътрешността на континента: усещането ми бе, че съм проникнал в духовността на Хиперборея, в хармонията на всички неща и съм станал неразделна част от царството на Туле...
- В униформа на летец изтребител: за мен тя означава принадлежност, подчинение, символизиращо свещената защита на територията на Великата Майка.
-В очакване: бях готов да посрещна потенциалната опасност; забележете, че носех униформа на летец, а не бойна униформа.

- Единственият пилот, количество: не ставаше въпрос за каквото и да било превъзходство, а за усещането за самота, за изолираност в новия начин, по който виждах нещата от живота. Което впрочем бе грешка! И други са част от Великата Майка, все едно дали го съзнават, или не, дали го желаят, или не, и други се опитват да се освободят от собствените си лишени от афективност затвори. Как да стигнем до тази нова свобода, без да се вгледаме в себе си?

-Предател: след поражението на нацистите при Сталинград „мистичните" ръководители трябва да са имали впечатлението, че са предадени от своята магическа богиня, която е следвало да поддържа претенциите им за „чиста и висша" раса.

- Виртуозни: докато управлявах самолета, правех акробатически фигури, неизпълними в действителност. Но се чувствах сигурен в себе си, неуязвим.

Да отбележим, че:

Под каквато и форма да се проявява, виртуозността е част от символиката на непобедимия и непогрешим герой.
- В пламъци: това е пречистващият духовен огън, който унищожава осквернителите на свещеното царство.
- Прекрасно, неуязвим: чувствах се отлично и нищо не можеше да накърни усещането ми за сигурност.

Да отбележим, че:

Отново се появява темата за героя, уверен в себе си и в постъпките си, в съдбата и в принадлежността си.

Първо тълкуване

Имаме елементарна Едипова ситуация: сънуващият „убива" бащата (Хитлер, олицетворен от нацистите), за да може единствено той да притежава майката. Но подобно тълкуване е прекалено опростенческо, тъй като:

а) сънуващият е достигнал, овладял и привел в изпълнение положителната разрушителност;
б) нацистите (бащата) не се домогват до притежанието на майката (Хиперборея), а до нейното унищожение.

Второ тълкуване

Сънуващият унищожава и пречиства (чрез огъня) диктата на бащата-Хитлер. По този начин става съпруг на Великата Майка (Хиперборея).

Продължаваме започнатото по-горе: а) Едипов стадий: синът търси начин да отстрани баща си, за да може единствен да „притежава" майка си, след като съперника вече го няма. Сведен до отрицателния си аспект, продължително действащият Едипов комплекс може да съсипе живота и душата на човека, да породи страдания, психически заболявания, неспособност за действие, вътрешна неустойчивост, безсилие.

Едиповият комплекс е нормална ситуация в детството и в пубертета, но се превръща в катастрофа, ако продължи - както често се случва - и в зряла възраст. Мъж, страдащ от Едипов комплекс, или жена от комплекса на Електра е в състояние на постоянна регресия (чрез поведението си съответно към жените или към мъжете).

б) Стадий на разрушителност: на този стадий отхвърляме необоснованите в афективно отношение мъжки закони, за да „се оженим" за Великата Майка, да се съединим с природата, изпълнени с усещането за духовност и за принадлежност към цялата вселена, чиито елементи възприемаме в непрекъснатото им взаимодействие.

Така преминаваме от тесния индивидуализъм към глобалната афективност, отказваме се от рационалното в полза на душевното. Неусетно заменяме стадия на Едипов син със стадия на син или на дъщеря, подчинени единствено на вътрешните закони на Великата Майка...

Голямата промяна

Какво представлява всъщност Едиповият комплекс, ако не потребността от сливане с идеализираната майка, върху която сме „пренесли" представата си за богиня? Но майката не е богиня, тя е преходно човешко същество, издигнато до ранга на символ. Ето така объркваме ключа на лампата със светлината й.

Разрушителността, ако стигнем до нея, взривява тази ситуация. Желанието за сливане с боговете е достигнало до нас от вечността и всеки го носи в себе си още от раждането. То „се редуцира" в нормалния Едипов комплекс. Разрушителността взривява комплекса и ни връща към първоначалното усещане за единение с вселената и с Великата Майка.

Необходимо е обаче да си дадем сметка, че става дума за завършек, за достигане до върха на пирамидата; а това предполага предварително възстановяване на вътрешните „системи от проводници", както и реорганизация на афективността. Тогава вече затворите разтварят вратите си. Посоката е необратима - очаква ни действената свобода, в която живеят синовете и дъщерите на Великата Майка. В душите ни се възраждат величието на женското начало и устремът към най-висшите духовни ценности.

 

Пиер Дако

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature