Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

Невъзможно е да изкачим планината, тръгвайки от върха й! Но и не можем да обясним какво има горе с това, което се намира долу, както не можем да си представим какво представлява тринайсетият етаж, съдейки по мазето. А днес като че ли всички се опитват да сторят тъкмо това, във всички области. Да не би да става дума за някаква криворазбрана „демократична" тенденция? Така е. Няма как да узнаем какво има на върха, ако сме още в подножието на планината, но можем да разчистим подножието, за да освободим пътя към върха.

Изолирам = унищожавам

Всеки от нас има някакви прояви (положителни или отрицателни) и е възприел някакъв вид поведение. Всеки притежава - както вече казахме - лична „мистика", обикновено несъзнавана, която е неговият отговор на важните екзистенциални въпроси. Затова най-напред трябва да се опитаме да разберем видимото и да го свържем с вътрешното поведение на участника.

Само че няма никакъв смисъл да анализираме отделна проява или реакция. За да разберем отделното, е необходимо да сме разбрали цялото - цялото човешко същество. Защото всяка частичка от човешкото поведение съдържа всички останали. Тези частички се превръщат една в друга и една чрез друга. Те са в непрекъснато движение (подобно на елементарните частици на „материята , които потенциално съдържат останалите частици и могат да се превръщат в тях).

Всяка частичка от поведението се заражда и ръководи от свойствата на останалите и всички заедно образуват стегната и единна тъкан. Да извадим една частичка означава да нарушим целостта на тъканта и да се лишим от възможността да я видим такава, каквато е наистина.

Освен това нито една от частиците на поведението не може да има каквото и да е предимство; всяка от тях е в непрекъснато взаимодействие с всички останали и заедно с тях съставлява личността.
Да се опитаме да онагледим обяснението с рисунка и да начертаем една окръжност. Нека тя да е „мястото", където са съсредоточени всички частици на поведението. Окръжността-поведение се върти непрекъснато около своя център, без да дава „предимство" на която и да е от точките си, все едно дали става дума за симптом или комплекс.

Във всеки миг всичко става едновременно и в пълен синхрон. Всички точки от окръжността се въртят и действат заедно, опирайки се на центъра (на личността). Елементарната и неумела психология наподобява тангента, прекарана през дадена точка на окръжността. Тази тангента сякаш „блокира" въртенето на окръжността, за да се съсредоточи в една от точките й (някой симптом например).

А „психологът" заявява: „Вашият Едипов комплекс ви кара да..." или „Чувството ви за малоценност е в основата на...". Подобни констатации са съвършено безсмислени. Да се опираме на тях би означавало да разглеждаме Едиповия комплекс или чувството за малоценност като изолирани явления и давайки им предимство, да пренебрегваме и подкопаваме, други важни подпори на личността, без да ни е грижа, че зданието може да се срути.

А и не бива да забравяме, че мнозина основават живота си върху очевидно абсурдни вътрешни истини, на които обаче нямаме право да посягаме, преди самият пациент да ги открие след необходимата подготовка.

Личната „мистика"?

Вътрешното ядро на личността определя в една или друга степен целия й живот. Ядрото, това е центърът на описаната по-горе окръжност. То е високо енергийно и недостижимо. Можем само да доловим съществуването му в точката на пресичане на множеството аспекти и прояви на личността (положителни или отрицателни) и така поне да се доближим до него.

Няма смисъл да обясняваме, че пътят до центъра е дълъг и е запазен за тези, които дълбоко желаят да стигнат „до края"... Ясно е, че това няма нищо общо с елементарната и ограничена терапия, чиято единствена цел е социалната адаптация! С други думи, социалната адаптация е външна, екзотерична цел, докато центърът е вътрешна и езотерична цел. Смятам, че желаещите да извървят този път са много повече, отколкото сме склонни да мислим...

Дългото пътуване

Ето как чрез тази страна на психоанализата проникваме в една открита, крайно разнородна област, където представата за нещата се преобръща и непрекъснато се обогатява от нови усещания, в сравнение с които обичайните външни ценности не са нищо друго освен изкуствен начин на приспособяване към обществото. 39-годишна жена:

-Личността ми възстанови единството си; сега имам напълно различна представа за собствената си отговорност. Тя вече не е абстрактна, не се определя от външни закони, а е вътрешна, лична, опира се на нова етика и включва огромно уважение към околните, както и изключително чувство за принадлежност... И заедно с това съм изпълнена с енергия...

Интерес и ирония

Елементарното възприемане на психоанализата от „широката публика" като че ли започва да се променя в положителна посока, въпреки че ироничното отношение към темата все още не е напълно преодоляно. „От колко време правите „това"? Трийсет години?" Или: „Комплексите ви ще продължават да съществуват и след това, но ще сте свикнали с тях." И тъй нататък.

Организират се и телевизионни дебати между специалисти, в които обикновено изпъкват противоречията между различните школи, всичко това „подправено" с рекламни „послания"! Да се чуди човек защо специалистите приемат подобни участия.

Очевидно е, че в условията на телевизионното студио е невъзможно специалистът в областта на неизразимото, каквато е дълбинната психоанализа, да предаде нещо друго, освен объркани и дезорганизирани съобщения. Невъзможно е и гледащият дебатите да приеме нещо друго, освен същите тези объркани съобщения, докато всъщност става дума за област, в която редът и яснотата са от основно значение. Отново се питам кое кара психоаналитика да участва в подобни прояви, които всъщност „дезинформират" аудиторията.

Затова е съвсем нормално такива „начинания" да имат обратен ефект и да предизвикат ироничното отношение на зрителите. От друга страна, същите тези зрители изпитват прикрит интерес към психоанализата, който изразяват по следния начин: „Това е само за хора с пари и с дипломи... за хора богати... за тези, които не знаят как да запълват времето си..." и т. н.

Интересът често е оцветен от усещане за магичност. Психоаналитикът се уподобява на „жрец", надарен с окултни способности, които упражнява върху другите, на „гуру", дори на манипулатор, присвоил си ролята на водач.

А „пациентът" се превръща в пътешественик из дебрите на душата, който скъсва с мнимата истина - истината на привидното. Превръща се в афективен номад сред хора, които водят уседнал живот. Постепенно научава, че „никой, никое живо същество не би могло да понесе жалкото си съществуване, ако осъзнае скритите си възможности" (В. Райх). Защото психоанализата изследва сянката на хората, заровената вътре в тях истина, величието им...

 

Пиер Дако

Коментари   

#1 RE: Пътешественик из дебрите на душатаКармен 19-10-2011 05:47
Психоанализата е интимна сфера-всеки човек е различен.Затова не възприемам телевизионните прояви на психоанализата- това е просто реклама,комерси алност, а не истинска загриженост към душевността на сътветната личност
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature