Вътрешният компас
В живота най-опасното е нищо да не рискуваш.
Една народна поговорка гласи следното:
Когато се смееш, рискуваш да изглеждаш глупав.
Когато плачеш, рискуваш да изглеждаш сантиментален.
Ако протегнеш ръка и я подадеш на друг, рискуваш да се обвържеш.
Ако разкриеш чувствата си, рискуваш да се разголиш.
Ако изложиш на показ пред множеството своите идеи и мечти, рискуваш да ги изгубиш.
Обичаш ли, поемаш риска да не ти се отвърне със същото.
Живееш ли, рискуваш да умреш.
Ако храниш надежди, рискуваш да ги изгубиш.
Въпреки това, рискове трябва да се поемат.
Една коледна нощ
Писмо на Чарли Чаплин до дъщеря му Жералдин
Мое момиче, сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.
Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезвал от очите ми. Той е тук - на масата, тук – до моето сърце. Но къде си ти? Там – в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шан з`Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина.
Хайнрих Хайне
Да, аз ще се завърна някой ден,когато си отива светлината
и някак много тих и уморен
ще се изправя пред вратата.
...Звънецът ще разкъса в миг
на този дом дълбокото мълчание
и ти ще израстеш пред мен
като бляскаво сияние.
Девойката, която ми постла легло
По пътя ме настигна мрак,планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.
За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през нощта ми даде тя.
Дълбоко й благодарих,
учтиво преклоних чело-
учтиво и се поклоних
с молба да ми даде легло.
Силните
Силните плачат сами.Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
...И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.