Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

LIME  

   
Страховете са нещо, което присъства в живота на всеки жив човек. Изборът обаче е дали да ги използваме като сила, която ни движи напред, която ни държи будни, или да се отдадем на тях, да станем тяхна жертва, да ги оставим да ни парализират и да изживеем живота си като кошмар, вечно преследвани от сенки.

Няма да задълбаваме в половите различия като цяло, но трябва да отбележим, че мъжът е предимно мислещо същество, а жената – чувстващо. Дори ако се задълбочим в същността на страховете на двата пола, ще установим, че единият страх се базира на логиката, а другият – на емоциите и чувствата.

За да изясня какво имам предвид, ще дам следния пример. Учени и клинични психолози от Колумбия в края на 1980 година установили, че и за мъжете, и за жените най-големият страх е страхът от смъртта.

Но изследването доказало тезата си в две основни направления. При индивидите от мъжки пол този страх засягал собствената им личност, т.е. страхът от собствената им физическа смърт, докато при жената основен бил страхът да не загуби свой близък – родител, дете, приятел.

Ако изведем тези два вида страх на аналитично ниво, ще установим, че в основата на страха на мъжа е инстинктът за самосъхранение, докато този на жената се базира на нейната чувствителност и това, да стане уязвима и слаба, изправяйки се пред физическата загуба на някого, когото обича.

Но страхът сам по себе си е емоция, която предизвиква промяна в мозъка и води до видими промени в поведението на човека – той се парализира, държи се неадекватно, бяга или се скрива. И тъй като в същността си фобията действа на подсъзнателно ниво, се приема, че жените са по страхливи от мъжете.

Психолозите обаче твърдят, че сам по себе си страхът е необходим, за да може човек да се предпази от реална опасност, физическа или емоционална. Но докато мозъкът на мъжа регистрира определени фактори от обкръжаващата го реалност като опасности, то жената отчита, или по скоро интуитивно усеща, други.

Също така много често страхът се отключва в ситуации, които нямат рационално обяснение (като страх от свистене на вятър, например). Травми и лоши преживявания също могат да предизвикат реакция у нас. Но все пак да опознаем своите „демони" е необходимо, за да определим кои от страховете ни са илюзия и кои са реални.

Няма да говорим за фобиите от различни предмети, животни или явления, а ще разгледаме няколко от основните страхове, които ни пречат в това, да израстваме като личности и ще ги разгледаме през призмата и на двата пола.

Такива са страхът от неизвестното, страхът от обвързване, страхът от провал и страхът от отхвърляне. Нека обаче не забравяме, че в основаната на всички тези страхове се е загнездил страхът от смъртта, било то физическа или емоционална.

Страхът от неизвестното в своята същност е страх от утрешния ден, от бъдещето, от отвъдното, какво следва след смъртта на физическото ни тяло. Страхът от неизвестното може да е причина човек да не следва своите мечти и амбиции.

Ако обаче се преодолее тази вътрешна съпротива и страхът се използва с градивна цел, човек може да разшири границите на своето познание и да постигне гениални открития. Представете си колко малко щяхме да знаем за света и космоса, ако всички откриватели и изследователи се бяха подали на страха си от неизвестното!

Пречупен през призмата на мъжкия мозък, този страх в своята дълбочина е логичен. Страх ме е от това, което не познавам, и следователно трябва да го опозная, да събера данни и факти за него, за да не изпитвам тази емоция. И тъй като в природата на мъжа е да изследва света около себе си, той много по-лесно от жената преодолява този страх. 

От друга страна, жената е привлечена от неизвестното, както пеперудата от лампата. Тя няма нужда от факти и данни за това, което я плаши. Нейният мозък на подсъзнателно ниво регистрира страха, но тя много трудно може да си обясни каква опасност се крие зад тази емоция. В конкретния случай със страха от неизвестното опасността е илюзорна, а не реална, както е при страха от смъртта например.

Марк Твен е казал: „Да имаш кураж не значи да не се страхуваш – това обозначава да те е страх и въпреки това да имаш воля да продължиш."

Друг много разпространен страх е страхът от обвързване. Тук не се визира само връзката между мъж и жена, а връзките като цяло. Този страх е присъщ в по-голямата си част на мъжете, особено като вземем предвид връзката мъж-жена. Изследванията на психолозите са определили няколко аспекта на този страх.

В два от тях се крие същността му. Първият е страхът да не се станем уязвими и да не ни наранят, който е присъщ на жените като чувстващи същества, а вторият е страхът да попаднем в „капан" или „затвор", който е по-познат на индивидите от мъжки пол, които по природа са по-свободолюбиви.

В тази връзка Пауло Куелю казва: „Свободата не е липса на обвързване, а е способността да избираш – да обвържа себе си с най-доброто за мен!"

А за да е способен човек да се обвърже, трябва да има силна връзка първо със себе си, а страховете определено възпрепятстват това.

Страхът никога не е в чиста форма. Той прелива от един в друг или е смесица от няколко вида страх. Такъв е например страхът от провал, който често се основава и трансформира в страх от отхвърляне.

И двата вида страх не са полово обусловени, т.е. и мъжете, и жените страдат от тях, тъй като се зараждат в детска възраст. Отново мъжът базира този страх на фактите, а жената - на чувствата.

Страхът от провал, както вече споменах, се заражда в детска възраст. Възрастните постоянно порицават децата за техните грешки, вместо да ги научат, че успехът се постига след поредица от провали и че „провалът е само една възможност да започнеш отначало, но с повече разум " (Хенри Форд).

Браян Трейси казва, че „именно страхът спира много хора да направят крачка напред в неизвестното. А когато ни е страх, че ще се провалим, често започваме да правим доста непродуктивни неща. Най-лошото е, че се предаваме предварително". Бих допълнила, че чрез страхът си от провал предопределяме краха си.

Основата на страха от отхвърляне също се „полага" в ранна детска възраст. Този страх се отключва, когато децата тръгнат на детска градина и за първи път се отделят от родителите си. Психолозите твърдят, че ако този страх се задълбочи, вероятността човек да бъде отхвърлен е наистина реална, защото поведението му се променя.

В стремежа си да се хареса на околните, човек не може да се отпусне и да бъде самият себе си, започва да се държи плахо и неуверено. Вследствие на това се получава порочен кръг – страхът се задълбочава, поведението става още по-странно и човек наистина стига до момента, в който бива отхвърлен.

За да се пребори с този страх, човек трябва да се приеме такъв, какъвто е, да спре да се стреми на всяка цена да се хареса на всички. Все пак да не забравяме, че хората ни приемат по начина, по който се виждаме ние самите.

Всеки човек е уникална частица от света. Всеки от нас носи страховете си в невидима раница на гърба. Но истината е, че имаме избора да използваме страховете си като движеща сила, вместо като спънка.

Достоевски е казал: „Всичко е в ръцете на човека и всичко му се изплъзва под носа единствено само от страх."

 

 

Даринка Янева

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature