Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

Един от последните ключови моменти на израстването ни. Отговорност за себе си поемаме през целия ни живот. Израстваме с определени нагласи за нас и света. Модели на поведение, формирани при първите ни сблъсъци със света, който първоначално е микрокосмоса на нашето семейство. Този микрокосмос е физическата и емоционална граница на нашия все още малък свят. Първият организатор на правилата и модел в междуличностното общуване. И огледало, което дава определена представа за нас. Тази представа е наситена и с родителските очаквания, страхове и съмнения. Прехвърлени върху нас комплекси, желания и мечти.

Съизмерваме се със света, според нея и опита, който добиваме и който е силно повлиян от началните ни модели за справяне в него. Те са изградени на базата позволено/непозволено, на „правилни” и „неправилни” чувства и емоции, демонстрарани от родителите. В повечето случаи, техните намерения и тези на порасналите деца как да протече живота на вторите са едни и същи. Само подходите се случват различни.

Има порастнали деца, които следват стрикно родителските предписания и живеят общо взето чужд живот, а не следват своя потенциал и желания. Други подхождат коренно различно от вижданията на родителите си. Те искат да избегнат грешките в живота на родителите и спрямо самите тях. Така се обръща живота понякога, че вместо избягване, осъществяват повторение – поне по отношение на своите деца. Поради повторение на моделите. Разбира се има нюанси в подходите. Има и хора, които зачитат някои важни за тях родителски мнения и опит, но следват и своите идеи за намиране на място и осъществяване в живота. Подобен подход зависи доколко са ни зачитали като личности със свои чувства и мнения, преценки за нас, за другите и действителността. Гласували са ни доверие, че можем да поемем отговорност за себе си в различните ситуации, в които попадаме.

В началото на живота ни, общуваме и взаимодействаме с определен тип хора – членовете на семейството. С навлизането в обществото, срещаме и други типове личности, хора с различни характери, с близки до нашите или недотам семейни ценности, емоционални потребности и нагласи към себе си и света. Разширеният социален кръг ни поднася нови предизикателства. Проявяваме различни страни от нас. Подхождаме по различни начини спрямо различните хора или с изработени един-два модела на поведение, които прилагаме.

Доколко, общувайки осъзнаваме себе си и поемаме отговорност за чувствата си?! Детските чувства и мислене обикновено са черно-бели и в една плоскост – обичам/необичам. Децата имат малък емоционален капацитет и не могат да се справят с много и различни емоции, възникващи едновременно. Като възрастни понякога използваме този капацитет. При неразрешени конфликти от детството или силен стрес, когато се връщаме към детското желание за безопасност и сигурност. Или трудно приемаме и изживяваме различни емоции и чувства – някои напълно противоречящи си.

Считаме, че ако изпитваме едните, някак е неподходящо да изпитваме и другите. А може едновременно да обичаме някого и да се дразним от него, да сме му ядосани; да не приемаме някои негови качества и постъпки. Да се чувстваме наранени от него. Или той от нас. Както се казва, всеки живее със своя реалност – чувства, разбирания, нагласи, ценности, очаквания – и се сблъсква с тази на другия. Оттам следват и разочарования, чувстваме се предадени. Разногласията не пречат да се обичаме и да има доверие и искреност между нас. Стига да изразяваме чувствата си на момента, в Аз-форма и спокойно. Без обиди, вменяване на вина и осъждане – което става точно, защото не ги изразяваме навреме.

Какво изпитваме в даден момент?! Важно е да не потискаме емоции и чувства и да заклеймим някои като ненужни, неправилни, неподходящи – да, в някои ситуации са, но  не и в други. Щом ги чувстваме, значи ни показват нещо – различни наши душевни кътчета, желания и нужди. Дори и обективно да не сме прави, е нужно да изразим чувствата си. Това са нашите чувства! Няма как да изчезнат; те са част от нас! Имаме емоционални основания за тях. Има и обективни обстоятелства, причини, които и други хора виждат.

Но пак е нужно да изречем на глас какво чувстваме. Отнася се до нашата вътрешна емоционална реалност; за емоционалното ни и душевно здраве. Да обърнем внимание поотделно на всяко чувство и всяка емоция и разберем какво ни казват, за да ги осъзнаем напълно и изживеем. Както и да разберем причините за различните ни мисли и нагласи – особено негативните – откъде тръгват, кои ситуации са ги породили. Понякога не можем да се върнем напълно или дори частично към първоначалната ситуация, но можем да видим, че следваме определен модел.

Когато изследваме как се появяват мислите и чувствата в дадена ситуация, от какво и кого са (сме) провокирани, ще разберем и защо действаме по определен начин. От какво се страхуваме – обикновено загуба на нещо или някого, на представата за себе си; да не ни одобрят и отхвърлят. Но когато разберем защо мислим и чувстваме така, поемаме отговорност за себе си. И щом се справим с различните чувства и мисли, се справяме и със ситуацията; с различни ситуации. Подхождаме подходящо и към отделните хора.

Наясно сме със себе си, с вътрешния си живот; допускаме целия емоционален регистър. Не приемаме нищо прекалено навътре, изгубваме емоционалната си зависимост от другите и не чакаме тяхното одобрение, за да се чувстваме добре и стойностни. Същевременно прояваме разбиране и съпричастност, когато е нужно. Но и знаем къде да поставим границите и защитим личното си пространство.

Има хора, които преодоляват болка, скръб, разочарование; изживяват емоционален, физически, битов дискомфорт и продължават напред. Защото са се отдали напълно на скръбта, болката, разочарованията и са ги преживели. Намерили са вътрешна опора и вяра. Изживели са пълноценно момента, загубата, негативната ситуация. Понякога човек не се бори за себе си, да изживее напълно своя момент – негативен и/или позитивен. А за и със ситуацията – иска да се вмести в нея, дори и с цената на вътрешно недоволство. И потиска чувствата си – най-вече негативните.

Пр. „трябва да съм ..., а съм ..., а се налага да бъда адекватен на ситуацията”. Или „Преди как успявах?!”. И колкото повече се напрягаме в тази насока, толкова повече не се получава. Защото вътрешната ни реалност противодейства на външната. Нямаме в момента необходимите емоционални и психически сили, знания, за да сме адекватни в дадената ситуация. Поради възрастови особености - понякога децата биват натоварвани с чувства и отговорности, неподходящи за възрастта им – или други причини за момента. Продължаваме да упорстваме да се впишем в някакви стандарти, защото непрекъснато се сравняваме с другите.

Нужно е да си дадем сметка защо искаме да сме там – да ни признаят, да задоволим чувството за принадлежност – семейна, приятелска, професионална, социална – да не ни задават неудобни въпроси, да ни критикуват. Продължаваме, независимо, че се изчерпваме емоционално и психически. И когато не успем, генерализираме и приемаме нашия провал за неоспоримо доказателство за нашата неадекватност, че за нищо не ставаме.

За да се справим, е добре да отстъпим за малко от позицията, към която се стремим. Да огледаме ситуацията отстрани и разберем чувствата, които ни владеят, спрямо нея. Да пренебрегнем вътрешните гласове, които отразяват и външните чужди, че не можем и не ни бива И да си кажем: това, че в момента не можем нещо, не означава че изобщо не можем! Просто ни е нужно още малко време. Да се успокоим и възстановим; да се заредим емоционално и психически и да дадем напред. Наистина ще е напред, дори и ситуацията да не се осъществи по най-добрия за нас начин. Важно е, че не сме се отказали – формално погледнато може и да е така, но не и според вътрешната ни обусловеност. Повярвали сме в себе си и вътрешните си възможности.

Понякога пренебрегваме вътрешния глас и потребности, своите чувства, желания и насоченост, за да не изостанем от групата. Да не се почувстваме изолирани, самотни и да изпитваме дискомфорт. Защото усещанията за сигурност и принадлежност са важни за нас потребности. Само че насила не става! Има моменти, когато е необходимо повече време, за да се успокоим, да приемем дадено положение и го преживеем. А когато се впуснем в уж „добрата” ситуация или конвенционална линия, ние изменяме на себе си. Не успяваме да се впишем напълно в нея, поради противоречие между вътрешните ни нужди и външните изисквания. И се завърта порочния кръг на неудовлетвореност, на неадекватност.

Когато поемем отговорност за чувствата и изборите си, няма да стане веднага по-леко и да намерим бързо решение или алтернативи. Но изясняваме вътрешната ситуация, в която се отразява външната. Какво ни казва вътрешния свят – какви противоречия има, къде е съгласието между отделните части, относно желанията и потребностите ни – различаваме ли едните от другите. Какви са чувствата, емоциите ни, нагласите и очакванията ни. С какви минали преживявания ги свързваме, с какво не сме се справили, с какво сме и как искаме да преживеем този момент. На какво можем да разчитаме и какво е нужно да приемем и предприемем вътре в нас, за да се справим.

Отговорността към нас е в отношение и с това как се справяме със страховете си, как преживяваме загуба и отхвърляне. Свързани с нашата самооценка и доколко сме наясно и преживяваме различните си чувства и емоции в различните ситуации и обстоятелства. Дали за дълго потъваме в страховете и загубите си и те ни обсебват. Дали трудно преживяваме всяко отхвърляне и се браним, като обвиняваме или се затваряме в себе си, самобичувайки се. Когато сме наясно, че подобни неща се случват, че животът не върви в права линия, а има житейски препятствия, тогава сме готови да ги преодолеем. Познаваме се, осъзнаваме нашите чувства и мисли и знаем, че имаме вътрешни сили да се справим и с лошите избори и ситуации, в които попадаме. Не е лесно и има много препъни камъни, несигурност – външна и вътрешна – и на моменти може да загубим вяра.

Но не потъваме в блатото на негативност, гняв, обвинения и самообвинения, пасивност, повтаряемост на мисли и модели на поведение. Дори на ужас, перманентни тревога, страх и отчаяние, които оставят в нас утайка и когато обстоятелствата отминат. Вътрешните вяра и сила, ни помагат да се успокоим, изправим и продължим в живота малко по-мъдри, по-зрели и по-сигурни, че каквото и да се случи, ще го преживеем.

 

Надежда Златева

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature