orlin diankovОрлин Дянков е роден във Варна на 06.03.1967 година, умира на 09.08.1990 г., на 23 години. За онези, които познават отблизо него и поезията му, Орлин Дянков олицетворявя романтическата фигура на Поета - бард и свободен трибун на един нов вид воля в края на политическото безвремие. През 1984 година той получава първата национална награда за поезия на името на Петя Дубарова. По време на следването си в Шуменския университет, Орлин Дянков става водеща национална фигура сред студентите-литературни творци. Той има ярко и много даровито поетическо присъствие, съчетано с крайна непримиримост спрямо тоталитарната пошлост. Орлин Дянков притежава силата и достойнството да защитава гражданската си позиция във времена, в които това не се оставя безнаказано. В съзнанието на немалко от тези, които го познават, неговата личност представлява истински рядък шанс на съдбата да усети живото божествено прозрение на Словото. Приживе Орлин Дянков не издава книга. През 1992 година студентите от шуменския литературен клуб "Боян Пенев" издават избрани негови стихове и поеми под заглавие "Бунтувам се тъжен".

Мисионер в света на плюшените хора

Не ми тръшкайте злобно вратата!
Няма да си отида.
В кошмари вий ще се мятате.
Аз пък ще ви спестя обидите.

Днес няма да говорим за вкуса ви -
и без това всъщност го нямате.
Обещавам ви серия трусове,
ще сънувате водопади.

Защо да си късам нервите?
Хладнокръвно ще вляза в живота ви.
И да можех, не бих ви разстрелял.
Знаете ли, че ми е готино?

Защото говоря открито,
задавам неудобни въпроси.
Решил съм да ставам строител
на вашето ново достойнство.

Не ми тръшкайте злобно вратата!
Овладейте се, праведници!
Ще ви науча как да станем побратими.
Останалото е досада... пък и няма да ви потрябва.

 

Среднощна изповед

Старите лодки плават в съня ми.
Дългите лодки. Връщат се вече.
Пълни са с риба телата им тъмни.
Морето мирише на сол и на вечност.

Слизам на суша. Мокрите мрежи
бавно окачвам на плажа да съхнат.
Пак има риба, има надежда.
Писък на гларус в небето заглъхва.

Бях сред вълните тъй сам, но свободен.
Много премислих, преди да прощавам.
Морска вода в мойте вени днес броди,
а казват, че кръв на вода не е ставала.

Слаба е нашата кръв, да го знаете,
пред изневери и трусове рязки.
Срещу инфаркти безуспешно се бае.
Какво ти остава? Крий камъни в пазвата!

Само че - без мен. Морето е силно
и не търпи беззащитната ярост,
затова не крещя и не търся закрила,
просто ви гледам все още със вяра.

Още прощавам. Боли ме по малко.
Как се понасяте: Нямат ли свършек
вашите сметки? Не, аз не ви жаля,
просто се чудя как тъй ще ме скършите.

Вярно, тежи тишината през нощите,
но я избирам пред вашите спорове.
Силен и чист съм. Прощавам ви лошото
и завещавам ви своите пориви.

Старите лодки плават в съня ми.
И да съм буден, аз пак съм си същият.
Ставам. Небето току-що е съмнало
и във живота ви пак се завръщам.

 

Полуевангелско

Ако имаш две ризи,
дай една на врага си.
Не я давай на близък -
паметта му е къса.
Защото той те забравя,
когато е най-трудно,
а врагът, зает зло да ти прави,
и посред нощ ще се буди.
Ще помни как дал си му риза
и може би тъй ще се случи,
че от враг да ти стане близък,
по-верен от нож и от куче.
Ако имаш две ризи,
дай една на врага си
и въжето за твоето обесване
във ръцете му ще се скъса.

 

***

Когато се признаваме в любов,
сърцата се превръщат във мишени.
Навярно няма по-възвишен лов
от любовта, дори несподелена.
Засадите не водят към успех
и кучета в лова не се допускат.
При любовта се ходи без доспехи
и нищо, че наоколо препуска
на клюките безумният табун!
Върви напред и той не ще те смаже!
Съмнението равно е на бунт
и самотата в миг ще го накаже.
Когато се признаваме в любов,
годините се спират поразени,
защото няма по-възвишен лов
от любовта, дори несподелена.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature