nepotarseni dumi

Непотърсени думи, увиснали в мрака,

тихо сричат в осъмнали нощи…

А навярно и днес някой още ги чака

и сънува звезди…

 

И е сложно

 да доказваш света в наранено отричане

и напук да усмихваш мечтите…

Да улавяш мига… В любовта да се вричаш

щом до синьо са жадни очите.

 

Непотърсени думи, недочуто мълчание –

колко искам да бъда онази,

дето няма да търси при теб покаяние,

нито чуждите норми ще пази.

 

А ще бъде земя, приютила пороя

и скала, врекла в лудост морето…

И която дори в тишината е твоя

с непотърсени думи в сърцето…

 

Автор: Йорданка Господинова

 

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature